На 28 април 2026 г., вторник, от 17:30 ч., в Залата за временни изложби на РИМ-Хасково бъде открита изложбата „Прогонването“ – проект на Визуален архив на асимилацията, създаден от проф. Зейнеп Зафер и Диана Иванова,
съвместно с ФотоФабрика София.
Изложбата представя документални фотографии на двама турски фотографи – Бехич Гюналан и Сюлейман Акман, които запечатват едни от най-драматичните страници от най-новата история на България: насилствената асимилация, изселването и прогонването на български граждани мюсюлмани по време на социалистическия режим.
Визуалният дигитален архив на асимилацията е създаден в края на 2023 г. по
инициатива на проф. Зейнеп Зафер и Диана Иванова. Неговата цел е да събере, съхрани и направи достъпни фотографии и визуални свидетелства, които дълго време остават разпръснати в лични и публични архиви в България, Турция и по света. Архивът дава възможност за нов прочит на събития, които продължават да тежат в паметта на хиляди семейства.
Проектът се реализира съвместно с ФотоФабрика София — фондация и фестивал,
които от 2014 г. насам утвърждават фотографията като средство за смислен обществен разговор по важни социални, културни и исторически теми. Фотографиите в изложбата не са само документ за миналото. Те са отпечатък от човешки съдби — от насилие, страх, раздели и принудително напускане на родните места. В тях историята не остава абстрактна — тя има лица, погледи, багаж, гари, граници и семейства, изправени пред невъзможен избор.
Бехич Гюналан е турски журналист и фотограф, който документира прогонването на
турците от България през лятото на 1989 г. от началото до края – в периода от 4 юни до 22 август 1989 г. Неговите фотографии проследяват трагичните последици от
етническото прочистване, засегнало повече от 360 000 души.
Особено силен личен и документален момент носи историята на Сюлейман Акман. Той е роден през 1945 г. в село Глоджево, Русенско, а през 1951 г. семейството му се изселва в Турция. През 1969 г., вече като студент, Акман пътува за Западна Германия и след 18 години се отбива в родното си село. На връщане отново минава през Глоджево и попада в извънредно напрегната обстановка, свързана с предстоящото изселване.
На 14 октомври 1969 г. хора от околните села и турци от Делиормана се събират на гара Топчии, край Разград, откъдето трябва да замине група изселници. Сюлейман Акман осъзнава историческото значение на случващото се и прави едни от най-ценните фотографии на изселването между 1969 и 1978 г. Две десетилетия по-късно, през 1989 г., той отново снима прогонените от България — на граничния пункт „Капъкуле“, в Истанбул и Измир.
Създателите на архива — проф. Зейнеп Зафер и Диана Иванова — работят за
съхраняването на паметта за насилствените асимилационни политики и техните
последици. Проф. Зафер е литературен историк и дългогодишен преподавател в
Университета в Анкара, родена в село Корница, преживяла лично репресии, арести,
затвор, вътрешно изселване и експулсиране в Турция през 1989 г. Диана Иванова е
журналист, изследовател на травмата и психическите последици от живота в
тоталитарна среда, куратор и документалист.
Проектът вече има значима публичност извън България. Той е представян на българо-немски исторически форуми в Грац през ноември 2023 г. и в Хайлигенберг през ноември 2024 г., както и онлайн през януари 2024 г. Изложбата „Прогонването“,
показана в София и Русе през 2025 г., предизвиква силен обществен интерес.
Международният отзвук в Германия и Австрия показва, че темата за насилствената
асимилация и прогонването не е само част от българската национална памет, а и от по-широкия европейски разговор за тоталитаризма, човешките права и травматичното наследство на ХХ век.
Гостуването на изложбата в Хасково е част от усилията за по-открит разговор за
близкото минало, за паметта и за ролята на документалната фотография като
исторически източник. Изложбата и съпътстващите събития търсят възможност за
среща между личното свидетелство, историческото изследване и обществената памет.