От х:

Днес в x:

Стотици хиляди българи са хронично зависими от алкохол или наркотици

Изображение 1 от 2

    Между 200 хиляди и 300 хиляди българи са хронично зависими от алкохол или наркотици. Мнозина злоупотребяват експериментално. Няма и точна статистика за злоупотребяващите с психоактивни вещества, с лекарства, които са законно изписани. Това каза в интервю за БТА Павел Павлов, създател и ръководител на Терапевтичния център “Само Днес”.

    Той е терапевт по зависимости, консултант и представляващ националната пациентска организация – “Конфедерация за защита на здравето”, по въпроси, свързани със зависимостите. Работи със зависими и техни близки от 2006 година. Създател е на Асоциацията за превенция и лечение на зависимости „Само Днес“.

    Павлов беше помолен да коментира резултатите от последната акция на МВР за пътна безопасност, в която всеки ден се установяват десетки водачи, злоупотребили с алкохол или наркотици.

    По думите му, проблемът за страната е огромен. Вероятно хора и от трите групи шофират, карат тротинетки, мотори, колоездачи са. 

    Павлов посочи, че групата на злоупотребяващите с психоактивни вещества, с лекарства, които са законно изписани, трудно може да бъде обхваната. На много от листовките на тези медикаменти има предупреждения: „не работете с машини, не ги използвайте при шофиране“, но употребяващите шофират и работят, а с наличните средства, които имат правоохранителните органи, тези вещества не могат да бъдат отчетени, допълни експертът.

    Попитан дали в нашето общество има толерантност към употребата на алкохол, Павлов каза, че все повече хора смятат, че само злоупотребата с незаконни вещества е сериозният проблем. „Ако се погледне световната статистика, на първо място с най-много зависимости са законно изписани психоактивни вещества, на второ място - цигарите, а на трето - зависимостта от алкохол. На първите три места са абсолютно законни вещества“, обобщи терапевтът.

    Законодателната ни система, обществото като цяло, се концентрира повече към незаконните вещества и това води до усещане у самите хора, които пият алкохол, че не е нередно, че всички правят така, посочи Павел Павлов. По думите му, това е причина и за друг проблем – тези, които се "друсат", имат усещането, че са над обществото, така са по-интересни, важни, различни, превръща се в мода, особено сред най-младите. 

    Един човек със зависимост повлиява на живота на средно четирима други

    Пандемията от COVID, социалната изолация и работата от разстояние се отрази особено тежко върху хората в риск от зависимости. Според проучване в 11 страни на Global Drug Survey от началото на миналата година, 43% от хората казват, че са увеличили значително консумацията на алкохол, а 1/3 от специалистите, работещи със зависими, отчитат повишена употреба на наркотични вещества, каза Павлов. 

    Ситуацията в България не е много по-различна. Асоциация за превенция и лечение на зависимости „Само днес“ отчита повишение на консултациите и заявките за терапевтична работа с над 50% само за последната година. 

    Има американски и руски изследвания, че по време на криза, независимо от причината за кризата – война или финансова, има рязко увеличение на употребата на различни вещества в обществото, това се възприема като начин за справяне с трудностите в живота, посочи терапевтът.  По думите на Павлов в най-бедните слоеве на населението също има много сериозен проблем със злоупотребата с психоактивни вещества.

    Темата за зависимостта обаче е много по-голяма. По публикации на Hemfelt, Minirth и Meier всеки зависим повлиява живота на средно 4 други човека – негови роднини, близки, колеги. Това са хора, които са пряко въвлечени в проблема и често развиват симптоми на т.нар. съзависимост. Зависимостта може и да е лична, но страданието, до което води, е споделено, посочи експертът. 

    Ние създадохме асоциацията „Само днес“ през 2008 година с тази цел – да изучаваме тези процеси, да подпомагаме превенцията , адекватни методи на лечение, промяна на законодателната система. Центърът го направихме впоследствие, каза Павел Павлов.

    Ако погледнем едно семейство със зависими, какво виждаме – зависимостта  е хронично заболяване, цялото семейство се концентрира върху болния, това повлиява на живота на всички, посочи терапевтът.

    Семейството започва да обслужва несъзнателно зависимостта. Има един момент на стигма, в който се отрича този проблем – „на нас не може да ни се случи, това не може да стане в нашето семейство“.  В някои случаи близките отричат по-дълго този проблем от самия зависим. След възприемането, започва обгрижване на тези хора, като така близките несъзнателно подпомагат зависимия да продължи да злоупотребява, разказа терапевтът. Често се сблъскват и с недомислията на здравната ни система, настройват си целия живот към тези хора, посочи още Павлов. По думите му всички живеят със страх как той ще отиде на работа, какви дългове е направил, родители по цял ден търсят децата си къде са, какво правят.

    Ако пък има родител, който е в такова състояние, децата му задължително развиват дисфункционално поведение, каза терапевтът.

    По думите на Павлов това е една безкрайна верига от влияние – ако зависимият работи, но не си върши работата както трябва, негови колеги почват да го крият и да поемат задълженията му, за да не бъде изгонен от работодателя. 

    Превенцията пести много обществени средства

    Американците бяха изчислили, че един долар, вложен в превенция, пести след това седем долара на обществото, каза Павлов.

    Според експерта у нас през последните години много неща са се случили в посока на положителна промяна, ползват се и съвременни подходи, но има още много какво да се направи. Финансирането е „на парче“, няма единна система , но е започнала идеята за такава – направени са наръчници, като обучителите на „Само днес“ също имат заслуга за това, каза Павел Павлов.

    Има и опити за законодателни промени. В България за алкохол и за злоупотреба с наркотици хората се вкарват в затвора, но там не се случва лечението. В някои държави има много сериозни системи за лечение в затворите, а в други има избор, когато човек не е извършил тежко престъпление, което задължително изисква затвор, да избере – да влезе в затвора или да отиде в център за лечение, като се отчита за програмите, през които преминава, допълни Павел Павлов. По думите му такива възможности има в Полша, в развитите европейски държави като цяло, в голяма част от американските щати. 

    „В България се хващат хора, че буйстват, имат агресивно поведение след злоупотреба с вещества, затварят се в психиатрична клиника за определен период, оправят се временно кризите им, пускат се навън и там продължават“, каза терапевтът.

    Центровете за лечение на зависими все още нямат ясен статут

    По думите на Павлов все още не е ясен статутът на Центровете за лечение на зависими, отговарят по закон на социална услуга, а се водят като социална дейност, което води до плащане на ДДС и други усложнения, каза специалистът. Все още нещата са доста объркани, но добрата новина е, че вървим в положителна посока, има направени много промени, много центрове за лечение, допълни експертът.

    Попитан скъпо ли е такова лечение, могат ли по-бедни семейства да си го позволят, той каза, че на практика не могат, защото е много скъпо. Нашият център е с 12 човека персонал , има разходи за храна, ток, всякакви други специфични услуги, посочи той. Налага ни се да събираме да събираме дарения, средства, които да подпомагат финансово затруднени хора, но с тази криза това е невъзможно да се направи, каза Павлов.

    Дори и тези хора да са имали пари, ако са забавили лечението, често те са натрупали дългове и когато признаят проблем, те вече нямат средства за разрешаването му, посочи терапевтът.

    Според него и много хора не знаят какво представлява лечението – те го виждат като „дайте ми някакви лекарства, сложете ми някакъв имплант“. Хората са готови да дават пари за неадекватен метод на лечение и има колеги, които, за съжаление, злоупотребяват с това – като им казват, че това е лечение, допълни Павел Павлов.

    Ако зависимостта е хронифицирала, процесът по лечение е много дълъг, посочи експертът. По думите му има хора, които се самоопределят като излекувани, ако сменят една зависимост с друга – хероин с алкохол, например. Или спират алкохола, а развиват зависимост към бензодиазепини. Има такива, които идват в страшно състояние, натъпкани със законни вещества, състояние, каквото не съм виждал при други, злоупотребили с незаконни, каза Павел Павлов.

    По думите му метадонът, с който се лекува на някои места, също се спира по-трудно от самия хероин . Лекуването понякога може да отложи самото лечение, случват се и необратими процеси в мозъка, допълни Павлов .

    При съвременните млади хора, които почват да употребяват от 10-14 години, има огромен социален проблем, не е трудно толкова самото лечение на зависимост. При тях проблем са социалните умения – буквално ги учим наново да могат да живеят, без да злоупотребяват, зави терапевтът.

    Попитан защо толкова много се е смъкнала възрастовата граница, той каза, че причината понякога е прекалено обгрижване от страна на родителите, телевизия, филми и неадекватна образователна система.

    Образователната ни система почти не учи на социална компетентност, учат се хиляди ненужни неща, а не се създават адекватни умения за оцеляване в живота, заяви той.

    Коментари в сайта

    Последни новини