Бюджетната комисия прие бюджета за пенсии без заявки за промени

Има увеличение на заявленията за отпускане на пенсии заради отпадането на ковид добавката върху всяка пенсия, отпусната след 1 юли 2026 г. Това съобщи пред депутатите от бюджетната комисия управителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. В новоотпуснатите пенсии вече не се включват 30,68 евро, включени във формулата след пандемията.

Караиванова не даде данни колко повече са заявленията миналия месец, но увери, че НОИ има готовност да обработи заявленията в рамките на законовите срокове.

Бюджетната комисия обсъжда днес на първо четене бюджетните закони за 2026 г. След над 2 часа дебати, бюджетът на държавното обществено осигуряване беше приет от управляващите без заявки за промени. Опозицията ги засипа с критики за повишението на минималните осигурителни прагове и максималния осигурителен доход, за замразените обезщетения и семейни помощи за деца (те иначе са в големия бюджет), и за липсата на реформи. „Прогресивна България“ обаче не отстъпи от нито едно свое намерение, като някои защити с абсурдни доводи.

Мнозина поискаха разчети как повишената осигурителна тежест ще се отрази в малките населени места и при малките фирми, но управляващите не представиха никакви сметки, а продължиха да твърдят, че нищо кой знае какво драматично не се случва. Многократно беше изтъквано, че това е бюджет, който просто продължава политики, а реформите предстоят. От думите на социалния министър Наталия Ефремова излезе, че управляващите са на няколко дни – седмица-две, да представят управленската си програма за 4-годишния мандат.

Като „голямата изненада на този бюджет“ Ася Гонева от КНСБ определи излишъка във фонд „Безработица“ – той ще е на плюс в края на годината с над 43,5 млн. евро. Това вероятно се дължи на рекордно ниската безработица, но също така подчертава още веднъж абсурда осигуровките да се вдигат, а минималното и максималното дневно обезщетение за безработица за поредна година да са замразени.

Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ повдигна въпроса как става така, че човек се осигурява на минимална заплата и това не му стига за минимална пенсия и се осигурява на максимален осигурителен доход, а не получава максимална пенсия. Той поиска поради тези парадокси да се преразгледа формулата за изчисляване на пенсията.

Добрин Иванов от АИКБ повтори искането на организацията да се премахне минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и всеки да получава според приноса си. КРИБ се обявиха срещу индексирането на високите заплати на държавните служители заради въвеждането на лични осигуровки за тях.

Социалният министър Наталия Ефремова направи изненадващ извод от критиките на работодатели и синдикати. „Нито работодателите, нито синдикатите са на 100% доволни, което означава, че може би някакъв баланс сме постигнали“, каза тя. Министърът имаше и други бисери в хода на дебата. За повсеместните критики, че са замразени семейните плащания за деца, обяви: „Аз твърдя, че те не са замразени, а са запазени“.

По повод бележките на работодатели и синдикати Весела Караиванова посочи, че получаващите минимална пенсия все повече ще се увеличава заради навлизането в пенсионна възраст на хора, активно участвали в миграционните процеси на последните години. Караиванова обяви, че формулата за пенсията е много прецизна и в нея не са заложени никакви грешки, но посочи, че има възможност да се обсъждат редица нейни елементи, включително и правилото сега да се признават начислени, но неплатени осигуровки.

„Моят проблем с този бюджет не са числата, а базовата справедливост - когато вземаш повече, хората трябва да получат повече“, обобщи Асен Василев от ПП.

Дебатът за минималните осигурителни прагове

Бизнесът и опозицията са категорично против да се вдигат минималните осигурителни прагове по средата на годината. Както „Сега“ писа, скокът при някои длъжности е 70%, което може да доведе до ситуация, в която осигуровките се дължат върху по-висока сума от възнаграждението. Синдикатите ги приветстват като мощен инструмент срещу сивата икономика.

„В момента таблицата с минималните осигурителни прагове е на практика определяне на минимални заплати по сектори и длъжности, затова и отказахме преди 10 г. да преговаряме по тях“, коментира Мария Минчева от Българската стопанска камара. Минчева каза, че новите нива не са консултирани с работодателите извън надзорния съвет на НОИ – доста странно решение за управляващите.

Мартин Димитров от ДБ попита управляващите правили ли са анализ как минималните прагове ще се отразят на малките населени места. „Да не увеличите сивата икономика от желание да развивате приходи“, предупреди той. Десислава Танева от ГЕРБ даде пример с производството на хляб. „Във всеки малък град има един производител, който си е и управител, и специалист, и всичко“, коментира тя и също поиска разчети. „Хлебарят досега се осигуряваше на 550 евро, сега ще се осигурява на 620,20 евро като самоосигуряващо се лице, не попада в графата ръководители, защото най-вероятно е самоосигуряващо се лице“, отвърна й Ефремова, но разчети не представи.

Социалният министър намира увеличението на минималните прагове за нещо съвсем нормално. „За ръководители се покачва на 936 евро – не знам кой в реално време се осигурява на по-нисък ръст. За специалисти става 825 евро – мисля, че всеки, който е специалист, е достигнал такива нива. Не виждам никакъв проблем в това не чак толкова силно като стъпка покачване“, заяви Ефремова, въпреки че ръст от 70% само в паралелна реалност може да се определи като не чак толкова силна стъпка.

Дебатът за максималния осигурителен доход

От КРИБ посочиха, че ИТ-секторът е силно против да се вдигат разходите за труд по средата на годината с максималния осигурителен доход. Разходите ни за труд в този сектор вече са по-високи от тези в Румъния и са на 25% от разходите в Германия. Тези фирми не са ни гарантирани, коментира Боян Митракиев от КРИБ като представител на този бизнес.

„Създавате сериозен стрес за икономиката, и това е важно не само за ИТ-сектора, а за всички високопроизводителни хора в България“, коментира и Мартин Димитров от ДБ.

„Ако една работеща женасе осигурява върху по-голям доход, след това майчинството й ще бъде по-високо, по същия начин може да се отговори за всички обезщетения“, каза по повод тези бележки Наталия Ефремова.

Дебатът за ТЕЛК

Опозицията не пропусна големите разходи за ТЕЛК. Мартин Димитров от ДБ поиска срокове за преглед на системата на медицинската експертиза и припомни тяхно предложение да се направи проверка на всички експертни решения към момента с изкуствен интелект, за да се засече къде има несъответствия, непълни данни и т.н. „Подарявам ви една идея, защото много съм мислил върху нея - прехвърлянето на експертизата на работоспособността от системата на здравеопазването към системата на държавното обществено осигуряване, защото само вие - държавата през НОИ, може да изградите експертизата, за да се постигне устойчивост на този модел и да се обвърже платецът с плащането“, коментира Владислав Горанов от ГЕРБ.

По този въпрос министърът обяви, че се подготвят промени в две посоки. Първо се работи за подобряване на индивидуалната оценка на потребностите, така че ТЕЛК да не е единственият ключ към социалната система и към осигуряването на подкрепа за конкретните увреждания на различните лица, каза тя. „Искаме да има по-качествени услуги и по-добре фокусирана система, като ще работим на два големи етапа в рамките на мандата“, обясни министърът. Сега се преразглежда цялото социално законодателство – и законът за хората с увреждания, и този за личната помощ. Ще се продължи и работата по кодифициране на законодателството в областта на социалната защита.

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА