Заби Дауд е най-щастливия първолак в училище

„Искам да съм в България. Да съм българче“. Това заяви 7 годишния Заби Дауд, най-новия първолак на харманлийското начално училище „Алеко Константинов“. Афганистанското бежанче бе записано в училището буквално в последния момент, но само за два дни вече е сигурно, че ще учи в „1, 2, 3 . ...12 клас“ изброява прилежно детето. После ще живее не някъде другаде, а тук. Енергично клати с глава, че има и други места които могат да му харесат. „Тук е много хубаво“ срамежливо посочва пъстрата като от книжка с картинки стая на 1 Б клас. Пък и има приятели, а не помни да е имал някога.

Момченцето не крие че иска да се сприятели с всички деца и им го казва на своя много приличен български. Научил го е от няколко месеца на уроци докато е бил в софийския бежанския лагер Военна Рампа. Там семейството му взима стратегическото решение да научат български и да си намерят мястото в България. С езика най-добре се справя Заби, майката Хатер го говори прилично, а бащата Умит само разбира. Когато преди няколко месеца ги връщат в Харманли, първата работа на фамилията е да си потърси работа и да запише детето на училище. И двете неща не минават гладко, а макар и харесани от работодател, мама Хатер и татко Умит чакат своя бежански саттут за да имат право да подпишат трудов договор.

„Появиха се веднъж пред вратите на предприятието ми и чакаха цял ден“ разказва собственикът на местната фирма за облекло Димана - Иван Лозанов. Човекът дава хляб на 160 харманлийски семейства и работи предимно за чуждия пазар. Винаги му трябват хора, но бил резервиран към бежанците. „Казах и преди на Агенцията по заетостта, че ще наемам хора само с познание в някакъв език, западен, руски или български. И с квалификация“ категоричен бил Лозанов. Въпреки това бил единствения, който дал шанс на афганистанците. И те го изумили. „Имаме норма за всичко. Така например един от най-простите процеси е 480 изпълнения за 1 минута-това е 100 % ефективност“. Оказа се, че Хатер и Дауд правят по 520 процеса за същия период. „Това е доста над средното. Страхотни работници са“ хвали ги шефът, който няма търпение да ги назначи. Без статут обаче няма право да сключва договор с тях, въпреки че и те искат и той ги иска. Уверили го, че статутът ще бъде готов през октомври и на всички им се ще да вярват. Публична тайна е, че сирийците се радват на далеч по ускорен режим при издаването на статутите, докато всички останали чакат-в случая с Дауд - година и половина. Въпреки бавенето, Хатер и Дауд са упорити. „Идваха всеки ден, пробваха се на всичко, могат да работят на всичко, нямат претенции - само да е работа. В това отношение превъзхождат много българи“ описва ги Лозанов. Той случайно разбрал и за желанието им да запишат детето си на училище. Особено след един неприятен инцидент. Първоначално афганистанците завели малкия в най-голямото харманлийско основно училище. Директорът първо го записал, но после някои от родителите го заплашили, че ще изтеглят децата си от школото. Затова учтиво им посочил вратата. Лозанов се заел лично. Отишъл при директорът на НУ „Алеко Константинов“ Снежана Захариева, като преди това превел всички необходими документи на двамата. Захариева се консултирала с РИО. Оттам получила светкавично разрешение. Още повече, че по същото време устройвали на училище в Хасково друго бежанче – 17-годишния Ануар Абдула.

Така 7 годишния Заби бил записан едва три дни преди началото на учебната година. За да подпомогнат новия си ученик, от училищното събрали пари за пособия и учебници. Бъдещият работодател също заявил, че ще помага. „Плащам ½ семестриалните такси на 13 студенти - деца и внуци на мои служители. Ще помогна и на Заби с каквото трябва“ категоричен е Лозанов.

Категорична в намерението си да помага е и директорът на Алеко - Снежана Захариева. „Той е много будно и интелигентно дете. Мястото му е в училище. Смятам че  това ще е един добър пример как да приемаме чужденците и как да помагаме на хора в нужда“ казва тя, докато през час отскача да нагледа как се справя новия ученик. Справя се повече от добре-познава азбуката от А до Я и може да изписва повечето от буквите. Смята, рисува отлично, слуша и изпълнява какво му казва учителката. С едно единствено изключение. „На първия учебен ден, дали защото бе срамежлив, го изпревариха и му се падна относително заден чин. Поканих го на една маса точно пред моето бюро за да го следя и да помагам при нужда“ разказва Елка Петкова. Заби отказал със сълзи на очи. Там щял да е сам и далеч от приятелчетата си Йосиф и Митко. Тримата толкова се сближили за едва няколкото часа на първия учебен ден, че дори влизат в училището хванати за ръка.

Нищо против нямат и родителите на децата в Алеко. Повечето намират детето за симпатично, а родителите за мили. Те очевидно са вярващи мюсюлмани, като майката не пропускала да е със забрадка на публично място. Но от друга страна не са ортодоксални-жената ходи с дънки и панталони. И за всяко нещо благодарят с типично азиатска учтивост. Но макар да разрешиха среща със Заби, категорично отказаха самите те да се снимат или разкажат своята история. Откъслеци от нея дадоха хора които ги познават от лагера и самия Заби. „Идваме от Афганистан. Живеехме в Кабул. После отидохме в Иран, а след това с мама и тати се преместихме в Турция. Бил съм много мъничък и не помня много“ чистосърдечно казва детето. Емигрантската история на Хатер и Умит Дауд на 34 и 36 години започва преди около 2 години. Напускат родния Кабул когато там започнали улични вълнения прераснали в боеве. Според малкия Заби татко му е бил боксьор. Майка му явно е работела като шивачка, защото според бъдещия и работодател Иван Лозанов има солиден опит в тази работа. Фамилията не живеела в голяма къща. „Там само един човек имаше ей такава къща, ние не бяхме там“ чистосърдечно си казва момчето.
Първия му спомен от България е от граничния полицай, който го поел от ръцете на изтощената от носенето му майка, преди около година и половина. Явно емигрантското битие е дотегнало на семейство Дауд и те търсят своето място. Тук в България. И за разлика от много други, са готови да се преборят за него.

Г.Христов

Момчето е най-прилежния ученик, на 5-я чин до стената вляво

...и не се страхува от дъската, особено с класната Елка Петкова

Триото около Заби са неговите най-добри и всъщност първи приятели

Но той непрекъснато намира нови

Чест гост в 1-ви Б е директорът Снежана Захариева

Иван Лозанов дал шанс на родителите да започнат работа

На тестовете в текстилното му предприятие те се справили много над средното ниво