Бежанците в Харманли пред хуманитарна катастрофа

15:13, 05 ное 2013 г.
4,265
0
0
Вече сте гласувал/а!

Препълнените палатки не подлежат за отопляване или дори завет

Хуманитарна бомба цъка в Харманли и е на път да взриви хиляди човешки съдби, както и имиджа на страната пред света. Бежанският лагер е препълнен над критичния предел, а положението е ужасяващо, без преувеличение. Към момента в лагера има 1178 души при капацитет от едва 450 места. В лагера още няма ток, поредния срок за прекарването му е този петък. Положението с храната е на ръба на оцеляването – днес бежанците ядоха готвено по милостта на мюфтийствата в Кърджали и съседните области, които изпратили телешко варено и ориз. Най-големият проблем е с предстоящото застудяване. Стотици деца, включително и на по няколко месеца, вече са с течащи сополи и симптоми на респираторни заболявания. Печки няма, а и не може да има, особено във възстановените и вече препълнени палатки, защото рискът от пожар е голям. Макар че по разчет в палатките трябва да има места за 10 души, дори и бегъл поглед вътре доказва очевидното - има място за не повече от 5-6 души, толкова са и леглата. На тях спят по 8-10 бежанци, а родителите топлят с телата си невръстни деца. Едно от тях е 3 месечната Джиад Махмуд.

Малкото бебенце дори не се забелязваше от пръв поглед в затрупаното с одеяла легло. Едва след като майка му отметна част от тях, се видя малкото вързопче. Дебелите завивки не са случайни. Само преди дни Джиад била в ямболската болница с опасна стрептококова инфекция, прераснала в пневмония. Детето се разболяло при преминаването на границата и от транзитния център в Елхово е изпратено веднага в болницата. В момента е стабилизирано, но се отглежда в отворена армейска палатка, при 7-8 градуса през нощта. Вероятно всеки уважаващ себе си лекар би се гръмнал, ако види негов пациент да се възстановява така след пневмония. За родителите на Джиад просто няма друг избор. Тук са от седмица, както обясниха самите те на скромния си английски. Многобройната фамилия /4 деца, от малки по-малки/ се скитала 8 месеца между Сирия, Турция и България. Готови са на всичко, за да се измъкнат оттук.

Сред сирийците се шири отчаяние. „Тук наистина се чувстваме сигурни, но дотук“, признава 29-годишният Хауар Джафар. Младият мъж е силно притеснен за бременната си в 4-я месец жена. „Нуждаем се от постоянен медицински пункт. Линейката е само за спешни случаи и не може да обслужи всички. Трябват ни храна, лекарства, пространство. Но най-много се нуждаем от документи, за да се измъкнем от тук“, изрежда Джафар. Той е уж на най-добре закътано от студа място - столовата на бившите казарми. През разбитите врати и зеещи прозорци обаче нахлува хлад. Вътре хората са си вдигнали нещо като шатри, за да правят завет. Спят на голия бетон. Имало кече, наподобяващо изкуствена трева, но то било използвано за подпалки. На бежанците са дарени дърва от горско в Шуменско, но едрите трупи трябва да се подпалят с нещо. Стаите тънат в боклуци. Близките контейнери не са достатъчни да поберат сметта на близо 1200 души, защото лагерът е замислен за три пъти по-малко хора.

В момента обстановката изглежда малко или много под контрол. Никой обаче не може да си представи какво ще стане при рязко застудяване, около нулата. Един грип ще разболее вкупом хилядите, а наличието на 200 /според някои 300/ деца гарантира усложнения. Това ще задръсти местните болници. Капацитетите на лечебните заведения в Хасково, Харманли и Димитровград са едва наполовина спрямо броя на бежанците и то само в Харманли. В Свиленград и без това е пълно с бежанците от близките домове в Пъстрогор и Любимец.

Темпът на извеждане на бежанци на квартири изглежда ритмичен, но по адреси са настанени едва 320 души от началото на функционирането на лагера. Дори да предпочитат този вариант, много бежанци не могат да си го позволят, защото ги дерат с безбожни наеми, дори и в малките градове. Например в Хасково за мансарда в периферен квартал се искали 700 лв месечен наем.

Г. Христов