Университетите ги искат.На всяка цена

Нуждата от студенти вече е толкова голяма че историците се отказват от станалите нарицателни за предмета точни дати при кандидат-студентските изпити. Преподавателят в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ д-р Румяна Комсалова препоръча на кандидатите, ако забравят точната дата на някое събитие, да пишат ориентировъчно края или началото на века. Например, ако под напрежението на кандидатстудетския изпит забравите кога пада България под турско робство /1396 г/ може спокойно да пишете-в края на 14-ти век. България пък спокойно може да е основана в края на 7-ми век, вместо пунктуалното 681-ва година. Освободили сме се от османско владичество в последната четвърт на 19-ти век, а 3-ти март 1878 година е подробност, за която е добре да си спомните.

Препоръката накара историци от предишни випуски да зейнат от възмущение. Датите за историята са като формулите в математиката-не се ли знаят те късат на секундата. Историята помни стотици хиляди двойки заради едничка забравена дата, промърмориха дългогодишни преподаватели по предмета, докато невярващо слушаха академичното предложение.

Още повече, че за разлика от предишни години, сега има няколко дати за приемни изпити. За СУ „Климент Охридски“ например, редовният изпит е на 14-ти юли, но има и предварителен на 17-ти април. Учениците могат да изберат за кандидатстването във ВУЗ-а оценката от предварителния изпит ако тя е по-висока от тази на официалния.

Г.Христов