Ако сте били озадачени от усмивката на Мона Лиза, на това вече е сложен край, съобщи сп. "Ню сайънтист", предаде БТА.
Нарисуваната на платното жена в даден момент изглежда усмихната, а в друг - сериозна. Оказва се, че причината за това е, че очите ви изпращат до мозъка смесени сигнали, свързани с нейната усмивка. Отделни клетки в ретината изпращат различни категории или "канали" информация в мозъка. Тези канали кодират данни за размерите, яркостта и местонахождението на обекта в зрителното поле. Понякога един канал надделява над друг и човек вижда усмивка, но ако други канали вземат връх, няма да видите усмивката, заяви Луис Мартинес Отеро от института по невронауки в Аликанте, Испания.
Отеро е ръководил изследването заедно с колегата си Диего Алонсо Паблос. Не за пръв път учени изследват шедьовъра на Леонардо да Винчи.
През 2000 г. Маргарет Ливингстън - специалистка по невронауки от Харварския медицински институт, която проявява интерес и към историята на изкуството, установи, че усмивката на Мона Лиза е по-видима с периферното зрение, отколкото в т.нар. мъртва точка на зрението.
През 2005 г. американски изследователски екип заключи, че случаен шум по "маршрута" от ретината до визуалния кортекс е определящ за това дали човек ще види усмивката или не. За да създадат по-пълна представа за причините, които стоят зад въпросната загадъчна усмивка, Отеро и Паблос променили отделни аспекти на Мона Лиза, които попадат в полезрението на различни визуални канали.
След това доброволци били интервюирани дали виждат усмивката или не. Когато били далеч или гледали малка репродукция на портрета, доброволците се затруднили да видят каквото и да било изражение на лицето. Когато обаче се приближили или гледали по-голямо копие на картината, те започнали да различават усимивката. Това показва, че клетките на ретината, свързани с т.нар. мъртва точка на зрението, изпращат информация за усмивката така, както и клетките, свързани с периферното зрение.
