От х:

Днес в x:

Поглед отвън: Хасковлии не чувстват града като свой, защото никой не ги пита

Делчо Делчев е убеден че нещата могат да се случват по-добре в родния му град

Хасковлии не припознават града си като „своя град”, защото развитието му минава без тяхно участие. Всеки втори запитан за случващото се тук отговаря, че никой не го пита. В резултат гражданите не са емоционално обвързани с настоящия имидж на града. Заключението е на двама външни за Хасково хасковлии, които, преценяват нещата тук от разстоянието на времето и пространството. Делчо Делчев и Радосвета Кирова направиха заключенията си в края на миналата седмица, докато бяха лектори в конференция "Публични политики в хасковски регион 1.0", чиято идея бе гражданското общество да може да изразява и „вмъква“ предложенията си в процеса на взимане на решения за бъдещето на града им.

Той е от Хасково, но живее и работи в София. Тя е с роднини в Хасково, но иначе е от Велико Търново и също работи в София. Съпрузите са архитекти, но освен това са сътрудници в неправителственото сдружение „Трансформатори“, което успя да трансформира разрушителната идея за монумента „1300 години България“ пред НДК в творчески дебат как да бъде запазен и променен така, че да бъде разпознаваем за младите хора. Дебат, с който властта, в лицето на софийска община, се съобразява вече няколко години и който е на път да докара видим резултат.

И след като може в София, следва да може в Хасково. Идеята на конференцията е да се измисли алгоритъм, с който една общоприемлива гражданска позиция да бъде вменявана на властимащите. Наистина, нищо не задължава властта да се съобразява с тези предложения, но поне ще стане ясно че НЕ се е съобразила с желанията на хората. Което ще е аргумент, когато се обърне към тях на следващите избори. Разбира се, има има и гледната точка, че тук неща все пак се случват и те се харесват на някои дори и без да бъдат питани предварително. Според Делчо и Роси обаче това е измамно: Един град /като Хасково/ е обречен на умиране, ако има само активна община и пасивни граждани. Обратното също е вярно, но е по-видимо.

Теорията на нашенците от София е добра, но им бе припомнено, че на обсъждането на годишния бюджет на общината дойде само 1 /един/ гражданин. „Когато многократно предложенията ти не се взимат под внимание, се губи мотивация и хората се дръпват от взимане на решения“, обясни го Радосвета. Но е вярно и също, че хората тук сякаш са капсулирани и не им пука какво става около тях, признава Делчо. Може би еснафията идва в повече или просто липсва естествен център за социални контакти, където една позиция да бъде избистрена и стане малко или много обща. В резултат, някои въобще нямат позиция, разсъждава Делчо. В града на 100-те кръчми всичко се обсъжда на маса, което не е място за позиция или за обмяна на някакви креативни идеи. Липсва форум. И това според двамата не може да бъде Фейсбук и интернет, защото позициите там са анонимни или неангажиращи. Никой не ги отстоява, нито ги съгласува с експерти, за да се види практически възможни ли са или не. Именно такива начини предлагаха на конференцията. Практическите въпроси от рода - какъв орган ще събира, обобщава и лансира пред властта предложенията и как и кой ще финансира подобна организация, са оставени за после. В началото е словото, в случая теорията, уточняват участниците във форума.
Според гостите, представата на местните за Хасково не е еднозначна, а когато я има, е свързана с някакви туристическите клишета. Като например Градът на Богородица. Което според Радосвета е смешно - “Това може да е градът, където е статуята на Богородица, но какво общо има с Божията майка?“ Извън теологичните тълкувания двамата само свиха рамене при въпроса дали някой от техните градове /един от които е половин България/, възприемат по този начин Хасково.

Паметниците са стара слабост на архитектите и точно към тези в Хасково бе насочено и част от тяхното експозе. И двамата бяха удивени, че наличните тук не са резултат от творчески конкурси с участието на много автори, а са резултат от еднолични актове. Това пречи подобни забележителности да станат разпознаваема част от облика на града, дори и да имат художествена стойност, смятат Делчо и Роси. Затова дори самите хасковлии не представят с тях града си пред другите, а административно това няма как да стане.
„Хасково ще се окаже на културен кръстопът. Пловдив става национална столица на културата, другите градове вече са избистрили своята идентичност, но с какво ще запомнят Хасково тези, които го пресичат по транспортните коридори?“ Изходът е в така наречената културна индустрия, която в световен план е сериозен бизнес ресурс с 3-4 % от БВП. Културната индустрия е залагане на всичко с елемент на съзидателност и най-вече, както настоява конференцията, на включване на нови хора, които да дават оригинални идеи.

Въпросът е дали хасковлии ще го могат, а властта ще го иска. Тук и двете неща не са много сигурни.

Г. Христов

Търновчанката Радосвета е категорична, че град с активна община и пасивни граждани е обречен. сн -лични
Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (2)

  • 1
    Га
    Гацо халтурата
    35 -4
    16:18, 8 сеп 2014
    Поздравления на Делчо Делчев!!! Едно много добро, възпитано и скромно момче с голям талант. Радвам се за успехите на сдружение "Трансформатори" в София и се надявам, че гласът на такива хора ще се чува повече и в места като нашето Хасково. Напълно в прав - град, в който никой не пита хората какво искат, е обречен. Духовно, имам предвид, иначе лъскавото лустро на центъра си го имаме.
Последни новини