От х:

Днес в x:

Таня Николова - кандидатът за кмет, който няма право да гласува

Таня Николова

Хасковлийката Таня Николова е личност с интересна съдба. Заминава за Франция през септември 1990 г., живее в Лион, който има население около 2 млн. Там се омъжва повторно за французин, има три деца. Там хасковлийката носи неговата фамилия. Във Франция това става автоматично, за разлика от България където е необходима специална молба, каквато тя не е подавала. Така за българските власти е Николова, а за френските – Дит. Има висше образование от Великотърновския университет, специалност „История“. Защитила е и аспирантура в лионския университет – България през периода XIV-XVII век. Близо 20 г. по-късно се връща в родния град Хасково, по настояване на съпруга й, който се влюбва в България. Сега развива бизнес, заедно с роднини отварят френска пекарна.

 

 

Защо заминахте за Франция?

Заминах като политически емигрант. Занимавах се с политика. Бяхме един малък кръг дисиденти в Хасково преди да падне Берлинската стена – Камен Петров,  Дикран Балабанян от музея, адвокат Венци Николов и други. През 90-та година, за да се отклони вниманието на българите от социалните и икономическите проблемите, започнаха едни силни националистически движения в страната, антитурски, антицигански, както е и сега, с много големи демонстрации в София. И аз взех участие в това, обяснявайки, че за проблема на България - и икономическия, и политическия, малцинствата нямат никаква вина. Проблемът е в комунистическото управление, което докара България до жестока икономическа криза и до истинска национална катастрофа. Целият този конфликт между отделните етноси в България беше създаден изкуствено, както продължават да го създават. Защото най-лесно е да разделяш и да владееш. Когато публично започнах да изказвам това мнение, започнах да имам сериозни проблеми с шефа си, аз работех в музея, и с полицията, която вървеше след мен по улиците. Заминах за Франция, където бях със статут на политически емигрант.
Тогава сама ли заминахте или имаше други хасковлии?

Заминах със сина си, тогава бях разведена.

Вторият ви съпруг е французин, имате ли френско гражданство?


Не. Винаги съм отказвала, въпреки че когато получите статут на политически емигрант, французите ви правят едно голямо досие и може да получите гражданство. След 5 г. жителство пак ви предлагат. И пак, когато сключите брак с французин. Аз нямам и двойно гражданство, просто съм само българка.

Защо го отказвахте?


Защото съм българка. Колкото и да съм живяла в чужбина, никога не съм забравяла България.

Как възприемат българите във Франция?


Те са много малко, определено не създават проблем. Малкото случаи, в които са говорили за българи, беше за една организирана банда, която успяваше да манипулира кредитните карти при плащане на бензиностанция. Там клиентите сами си слагат бензин и плащат с карта. Беше много интересна организация, французите дълго време се опитваха да я разкрият. Другият скандал беше с българските бебета. Малцинствата раждат бебета във Франция и ги продават на френски семейства, които чакат да осиновят. Беше голям скандал. Иначе ни познават с розовото масло, с киселото мляко, със Стоичков, с художествената гимнастика. Има и български студенти, но емигрантите са малко.

А за Хасково чували ли са, въпреки че е малък град?


Не. Има доста французи, които не знаят и къде се намира България. Когато съпругът ми се обадил на майка си да й каже, че води бъдещата си съпруга и уточнил, че не е французойка, а българка, тя попитала: „Нали не е черна?“

След близо 20 г. във Франция сещате ли се за някоя по-интересна история с българи?


Много писаха по времето, когато царят стана премиер министър, защото това е прецедент в световната политика. Преди няколко месеца гледахме във Франция едно интересно документално предаване за България като членка на ЕС. Беше доста остро. Съвсем ясно казваха, че българската политическа класа е определено корумпирана и е свързана с престъпните групировки. Включително бившият премиер. Представиха го като част от всички групировки, свързани с рекета след 90-те години, докъм 95-а. Казаха, че българите имат два политически прецедента – един премиер министър цар и второ един първи министър, свързан тясно с мафиотските групировки, като дадоха доста интересни факти, които и на нас не са ни познати.

Какви факти дадоха?


Показаха снимки на всички шефове на групировки с техния лукс и след това снимки на Бойко Борисов и на Цветан Цветанов и казаха: ето те имат същия лукс като българките мафиоти. Обвиняват, че българската политическа класа и съдебната система са тясно свързани с цялата престъпност – трафик на оръжия, на наркотици, на проститутки и т. н.

Вие с какво се занимавахте във Франция?


В началото не говорех френски и докато науча добре езика работех каквото намеря – в ресторанти, чистех офиси. След като овладях езика, през 1992 г. защитих аспирантурата. 3-4 години работех в една рекламна агенция и след това започнах работа в Областната каса за здравно и пенсионно осигуряване в Лион, откъдето напуснах декември 2009 г., защото съпругът ми се пенсионира през 2010-та и бяхме решили да се върнем в България. Така и направихме, върнахме се с децата.

Каква е минималната пенсия във Франция?


Минималната пенсия във Франция е 650 евро. В български пари е около 1300 лв., но покупателната им възможност не е по-голяма от тази на тукашните пенсионери. В смисъл, че там пенсионерите с малка пенсия също живеят много трудно и това започва да става социален феномен във Франция. Хранят се в кухни за бедни, ходят по пазарите да събират плодове и зеленчуци, които са останали. Минималната заплата в момента е 1200 евро. Като с една минимална заплата в Париж горе-долу може да живеете, както с една минимална заплата в Хасково. Работят и мъжът, и жената в едно семейство, за разлика от Германия, където има много жени, които не работят и си гледат децата. В повечето случаи французите не са собственици на жилища, а плащат наеми, които скочиха драстично след 2001 г.

Защо се върнахте в България, при това в Хасково?


По желание на съпруга ми. Като дойде за първи път в България, колкото и да беше мизерно 97-98 г., много му хареса – климатът, хората. Каза, че иска като се пенсионира, да дойдем в България. И аз му казах: да, няма никакъв проблем.

Сега сте собственичка на френска пекарна в Хасково, която е единствената подобна в града.


Да. Сестра ми и синът ми също имат участие.

Трудно ли се развива бизнес в България и по-точно в Хасково?


Не е толкова трудно, колкото ние си мислехме и колкото ни предричаха много скептични хасковлии. Казваха ни, че това няма да тръгне, къде от Франция хляб и кроасани да се продават в Хасково. Но ние заложихме на качеството и честност към клиента. Мога да кажа, че периодът е труден, тъй като кризата е голяма.

Може ли да направите някаква съпоставка между това да развиваш бизнес в Хасково и във Франция?


Тук определено е по-лесно в момента.

Кое е по-лесното?


Има много ниши в пазара. Във Франция всичко вече е направено.

Това е така, но въпросът ми по-скоро беше дали множеството документи, данъци и проверки от различни институции, не спъват до голяма степен бизнеса?


Във Франция е същото. Това са европейски закони. Даже тук имаме едно улеснение, защото ако трябва да отворите пекарна в Париж, наемодателят ви иска да внесете предварително наем за 10 месеца. Тук искат за месец или два. По отношение на инспекцията по храните - там я има същата, даже е по-строга. Нормално е да има някакви изисквания, когато работиш с храна. Не е нормално някой да не ги спазва. По отношение на разрешителните не мога да кажа, че сме имали някакви сериозни проблеми, а ние сменяхме и предназначението на обекта. Предричаха, че за разрешителните ще ни е необходима поне 1 година, а ние за 3 месеца направихме всички документи. Не мога да кажа, че съм се сблъсквала с някакви непреодолими спънки по отношение на българската администрация. Това също е голям хит в България. Тука някой отива някъде, чака за нещо и след малко казва: „Ооо, писна ми от тази администрация“. Те просто си нямат представа какво значи френска администрация. На Запад не всичко е толкова розово и не е толкова лесно.

Като споменахте за европейски стандарти, и двете страни са в ЕС, макар че Франция е една от основателките. Как виждате България и Франция в ЕС?


В Европейския съюз има две държави, които дърпат конците. Това са Франция и Германия, така че не може да сравняваме неща, които са несравними. Все пак Франция е една от големите икономически и политически сили, не само в ЕС, но и в света. Опитали са се в ЕС да направят нещата така, че всички държави да имат еднакъв глас, но няма как да си правим илюзии. В ЕС нещата се решават, общо взето, между Германия и Франция, а ние изпълняваме.

През 2011 г. бяхте кандидат за кмет на Хасково, а нямахте право на глас, но и получихте минимална подкрепа.


Мисля, че все още нямам право на глас. Това пък е проблем с администрацията тук.

А защо нямате?


Не ми стана много ясно. Аз обжалвах, дадоха ми правото да бъда избирана, но не и да гласувам.

Мислите ли да се кандидатирате за следващите местни избори?


Не знам. Мисля, че не. Мисля временно да се оттегля от политиката и да вложа сили в качественото хранене поне на една част от хората, които искат и могат да си го позволят.

Защо решихте да се кандидатирате точно за кмет на Хасково?


Честно казано, не го реших аз, а ме убедиха мои приятели от СДС, които създадоха някаква друга малка партия. Настояха в продължение на месеци. Първоначално отказвах, но после ме убедиха. Не съжалявам, беше един житейски опит, който ми даде някои неща.

Имате ли желание за други постове в политиката?


Не. Аз категорично казах, че повече няма да се занимавам с политика.

Какви са плановете ви?


Смятаме да направим същата пекарна в Пловдив и в София, където предизвикателството е по-голямо, защото конкуренцията е по-сериозна. Възнамеряваме да купим и селска къща, която да реставрираме и да я направим къща за гости за французи. В България има какво да се види и какво да се консумира. Българската кухня е добра и смело мога да кажа, че по отношение на плодове и зеленчуци ние сме много по-добре от тях. Все още не сме унищожили дребния производител. Във Франция всичко се гледа във вода, а не в земята и пазарът е залят от вносна продукция. Докато ние все още имаме местно производство, което е качествено.


Анета Кутелова 

Полин е малката дъщеря на Таня Николова
Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини