От школата на ЦСКА до Академията на „армейците“ – бившият футболист на „Родопа“ (Смолян) превръща развитието на децата в своя най-важна мисия

За Димитър Чолаков футболът никога не е бил просто игра. Бившият футболист на „Родопа“ (Смолян), преминал през школата на ЦСКА, днес продължава своя път като треньор в Академията на ЦСКА, след като натрупа ценен опит във ФК „Родопея“ и Детско-юношеската школа на „Родопа“ (Смолян). За него истинската победа не се измерва с медали и купи, а с това да помогне на едно дете да повярва в себе си и да израсне като човек.

Чолаков определя своя треньорски път като постоянен процес на работа, учене и усъвършенстване. Според него прекият път към успеха не съществува, а зад всяко постижение стоят постоянство, смирение и любов към професията. Именно трудните моменти са го научили на най-важните уроци – че човек трябва първо да бъде честен със себе си, за да може да вдъхновява околните.

Да бъде част от школата на ЦСКА е нещо, което определя като огромна чест и отговорност. Още като дете е осъзнал колко трудно се достига до подобно място и колко много деца мечтаят за него. Именно тази осъзната привилегия продължава да бъде двигател в ежедневната му работа, а стремежът му е същата мотивация да предаде и на младите футболисти, с които работи.

Според него изграждането на добър футболист започва далеч преди първия съдийски сигнал. Освен върху футболните умения, Чолаков поставя сериозен акцент върху възпитанието, характера и връзката между треньор и дете. Убеден е, че мечтите не се постигат с няколко тренировки седмично или с един силен мач, а с ежедневен труд, постоянство и желание за развитие. Едно от посланията, които най-често отправя към своите възпитаници, гласи:

"Следващата тренировка не знае как си се представил вчера. Надгради себе си днес."

По думите му талантът сам по себе си никога не е достатъчен. Всяко дете притежава своите силни качества, но успехът идва само ако те бъдат подкрепени с постоянство, дисциплина и правилна среда. Именно затова вярва, че развитието на младите футболисти е обща отговорност на треньори, родители и цялото общество.

Макар вече да има свои възпитаници, които продължават развитието си на по-високо ниво, Чолаков предпочита имената им да останат извън светлината на прожекторите. Смята, че младите футболисти трябва спокойно да извървят своя път, а признанието да дойде тогава, когато сами го заслужат. За него най-голямото удовлетворение е да знае, че е успял да предаде знания и увереност на деца, които правят следващата крачка във футбола.

Треньорът вижда както положителни, така и тревожни тенденции в развитието на детско-юношеския футбол в България. Радва се, че все повече млади специалисти работят с модерно мислене и желание за развитие, но същевременно предупреждава, че стремежът към лична популярност понякога измества най-важното – самите деца. Според него медийното внимание към младите таланти трябва да бъде премерено, защото прекалените очаквания могат да натоварят психиката им още в ранна възраст.

Чолаков е категоричен, че дисциплината не се налага със страх, а се изгражда ежедневно чрез доверие, педагогически подход и личен пример. Мотивацията, според него, не може да идва единствено отвън – тя трябва да бъде намерена вътре в самото дете, докато ролята на треньора е да покаже, че вярва в неговите възможности.

Особено важна според него е и ролята на родителите. Като баща на футболно дете той е убеден, че любовта, търпението и подкрепата са много по-ценни от непрекъснатите съвети и критики. Призовава родителите да не бъдат втори треньори или анализатори, да не сравняват децата си с останалите и да уважават работата на специалистите, защото всяко дете се развива със собствен ритъм.

Що се отнася до собственото му бъдеще, Димитър Чолаков не поставя конкретни крайни цели. Вместо да говори за следващата позиция, предпочита ежедневно да инвестира в знания, опит и професионално развитие, вярвайки, че когато човек е добре подготвен, следващата възможност неизбежно ще дойде.

А към всички деца, които мечтаят някой ден да играят професионален футбол, отправя просто, но силно послание – да пазят здравето си, да изградят силен характер и никога да не се отказват. Защото, както самият той казва, славата не се печели по време на мачовете, а в тренировките, които никой не вижда.