Путин започна войната с цел да превърне страната си във велика сила, в „полюс“ в задаващия се според него „многополюсен свят“ и в безспорен господар на това, което руснаците разбират под термина „Евразия“, но това вече няма как да се случи

Николай Василев

В какъв свят ще живеем след края на ужасната война в Украйна? 

Това са въпроси, които ще се задават все по-често.

Путин вече изгуби войната. Украйна и нейните съюзници все още не са я спечелили. Парадоксът е, че за Русия ще е по-добре те да я спечелят.

Войната в Украйна започна като Втората световна война - колони от танкове и камиони, опит за придвижване в „клещи“ и т.н. По-късно деградира в подобие на Първата световна война. Окопи и атаки с човешки вълни. Днес предвкусваме каква би била Третата световна война, ако не дай Боже се стигне до нея. 

Летящи и морски дронове, ходещи роботи

 Решения вземани от изкуствен интелект.

Но войната на Русия срещу Украйна прилича на Първата световна война по нещо друго. По наличието на огромно несъответствие между първоначалните цели, които си поставят тогавашните велики сили, цената, която народите им плащат и крайния резултат.

Това днес важи най-вече за Русия.

Путин започна войната с цел да превърне страната си във велика сила, в „полюс“ в задаващия се според него „многополюсен свят“ и в безспорен господар на това, което руснаците разбират под термина „Евразия“. 

Това вече няма как да се случи. Ако Русия оцелее като единна държава (което засега е все пак най-вероятния развой), тя ще е маргинален придатък в рамките на една съвсем различна концепция за Евразия, център на която е Китай, или ще е страна в периферията на един отново доминиращ Западен свят.

Двете концепции за Евразия.

Под термина „Евразия“ могат да се разбират две доста различни неща. 

1. Съвкупността на Азия и Европа. 

2. Сърцевината на този суперконтинент, около която са разположени четири „субконтинента“: Европа, Близкия изток, Индия и Китай.

Двама видни геополитически изследователи – англичанинът Халфорд Макиндър и роденият в Нидерландия американец Ник Спайкмън наричат суперконтиннета Евразия „Световният остров“, но предлагат различна геополитическа визия за неговото значение.

Макар да живеят в края на 19 и първата половина на 20 век, когато Съединените щати в един момент създават над 40% от световния брутен продукт, те предвиждат, че рано или късно огромна част от населението и икономиката на света ще бъде концентрирано на „Световния остров“. (Днес там живеят над 70% от населението и се генерира близо толкова от брутния продукт.)

Макиндър предвижда, че с развитието на железопътните линии, ( а днес и на магистралите и на тръбопроводите), различните части на Евразия ще бъдат тясно свързани. Което ще доведе до спад на морската търговия и маргинализация на страните разположени на периферни „острови“, като Съединените щати. Тъй като по негово време Китай е изглеждал обречен на изостаналост и бедност, Макиндър предполага, че доминираща сила в света ще е или Русия, или Германия, ако успее да завладее нейните ресурси. Според него който контролира Източна Европа, ще контролира Евразия, а който контролира Евразия ще контролира света. Това негово твърдение оказва огромно влияние на Хитлер.

Спайкмън обаче настоява, че

 Съединените щати ще доминират света, 

защото чрез морската си сила, ще са в състояние да контролират периферията на „Световния остров“. 

Руското разбиране за Евразия всъщност за първи път се появява сред руската емиграция в България, непосредствено след болшевишката революция. Преживяли лична трагедия, прогонени от родината си, те разсъждават върху мястото на Русия в света и стигат до заключението, че тя не е точно европейска, а по-скоро евразийска страна. Под Евразия те разбират континенталната сърцевина между „субконтинентите“. Днес тази концепция е доразвита от Александър Дугин. 

Едва ли Путин е споделял виждането на Макиндър, че който контролира Източна Европа, ще контролира света, но със сигурност негласно е приемал съждението на Бжежински, че без Украйна, Русия не може да бъде велика евразийска сила. За него само великите сили били „суверенни“. Русия трябвало да бъде център на някакъв интеграционен процес, а не нечия периферия. И започна война, за да го постигне.

Партньорството „без граници”

През февруари 2022 г. Путин посети Пекин и с президента Си обявиха „партньорство без граници“. Дали от липса на такт, или защото руснаците вярваха, че ще завладеят бързо Украйна, ще разцепят НАТО и ЕС и със засилена мощ ще могат да преговарят с Китай най-малкото като с равен, на витрината на руското посолство в София се появи карта, която показва руските анексии в Китай от средата на 19 век – т.е. времето, което в Пекин наричат „века на униженията“. 

Гамбитът на Путин с Китай наподобява на гамбита на Хитлер със Сталин. Фюрерът иска да завладее Западна Европа, без да води война на два фронта, а след това да се впусне в геноцидна война на Изток. Затова първо изпраща Рибентроп в Москва. Сталин пък вярва, че войната на Запад ще отслаби както Германия, така и западните демокрации и в един момент той самият ще се включи във войната – на коя страна – остава да се види. Всички знаем какво се случва тогава.

Не знаем доколко Путин е споделил със Си плановете си да нападне Украйна през 2022 г. , но през следващите години Китай помага на Русия дотолкова, че последната да продължава огъня и да деградира своята мощ. Тази тактика изглежда се оказва печеливша за Пекин. Каквото и да се случи от тук нататък, Русия няма да е „полюс“. Тя или ще е 

васал в „Световния остров“,

 или ще е важен сегмент от неговата „Периферия“, доминирана от морската сила. 

Докато Путин е на власт, втората опция изглежда невъзможна, макар циничният Тръмп да я мисли за възможна. Без никакво съмнение като част от „Периферията“ Русия ще има много повече автономност. Но тя си остава непредсказуема загадка. За да се превърне в част от нея, Русия ще трябва да осмисли себе си като европейска „заселническа колония“ усвоила близо 30% от Азия. Вместо това чуваме от видни руски теоретици, че така както внуците на Чингиз хан станали императори на Китай, така московските князе реално станали владетели на Златната орда и Русия е нейна реинкарнация.

Светът на Дугин няма как да се осъществи. Дали обаче ще живеем в свят на Макиндър или на Спайкман - това остава да се види.