Докато Европа обмисля как най-добре да отговори на последните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп, включително по темата за суверенитета на Гренландия, един краен, но потенциален ответен ход все по-често се обсъжда сред инвеститорите, пише „Блумбърг“ в свой анализ.
Европейските държави държат близо 40% от чуждестранните американски държавни облигации
Това са трилиони долари в американски облигации и акции, част от които се намират в публични фондове. Това подхранва спекулациите, че в отговор на подновената тарифна война на Тръмп те биха могли да започнат разпродажба на тези активи.
Това е ход, който може да повиши многократно разходите по финансирането на външния дълг на САЩ и да окаже натиск върху фондовите пазари заради зависимостта на американската икономика от чужд капитал.
Подобна мярка обаче е далеч по-лесна за обсъждане, отколкото за прилагане. Подобна стъпка би нанесла щети и на самите европейски инвеститори. Затова повечето стратези смятат, че вероятността политиците да стигнат дотам е малка, особено на фона на нежеланието на Европа да влиза в открит сблъсък с Тръмп след завръщането му на власт преди година.
В същото време главният валутен стратег на Deutsche Bank вече говори открито за „въоръжаване на капитала“, показва, че подобен сценарий започва да се възприема като рисков фактор за пазарите.
По данни на Министерството на финансите на САЩ активите на САЩ, държани в рамките на Европейския съюз, надхвърлят 10 трилиона долара, като допълнителни значителни обеми се намират във Великобритания и Норвегия.
„Нетният международен инвестиционен дефицит на САЩ е огромен и представлява потенциална заплаха за долара, но само ако чуждестранните притежатели на американски активи са готови да понесат финансови загуби“, казва Кит Джукс, главен валутен стратег в Société Générale.
„Възможно е европейските публични инвеститори в американски активи да спрат да увеличават експозицията си или дори да започнат продажби, но ситуацията вероятно трябва да ескалира значително повече, преди те да пожертват инвестиционната си доходност по политически причини“, допълва той.
Ескалацията на напрежението вече оказва влияние върху пазарите. В понеделник американските борсови фючърси, европейските акции и доларът поевтиняват, докато златото, швейцарският франк и еврото се засилват.
Реакцията напомня в по-умерен вид движението след въвеждането на митата от Тръмп през април миналата година, когато на пазарите се заговори за стратегията „Продавай Америка“.
Най-конкретната реакция на ЕС до момента е предложението да бъде замразено одобрението на търговското споразумение със САЩ, планирано за юли. Паралелно с това се обсъжда възможността за въвеждане на мита върху американски стоки на стойност 93 млрд. евро, като германският финансов министър призова Европа да подготви най-силния си търговски отговор.
„Въоръжаването“ на европейските финансови активи в САЩ би представлявало сериозна ескалация, превръщайки тлеещата търговска война във финансов конфликт с директно въздействие върху капиталовите пазари.
„При цялата си военна и икономическа мощ САЩ имат една ключова слабост. Те разчитат на останалия свят да финансира големите им външни дефицити“, казва Джордж Саравелос, глобален ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank.
„В условия, при които геоикономическата стабилност на западния алианс е поставена под екзистенциален въпрос, не е ясно защо европейците биха продължили да играят тази роля.“
Макар част от американските активи да се държат от публични институции като най-голямата от които е норвежкият държавен фонд с активи за 2.1 трилиона долара, по-голямата част е в ръцете на множество частни инвеститори. Освен това значителен дял от ценните книжа, регистрирани в Европа, всъщност са собственост на инвеститори извън региона.
Междувременно част от инвеститорите, притеснени от прекомерната експозиция към САЩ заради политиките на Тръмп, вероятно вече са намалили позициите си след митата от миналата година. Макар доларът да остава под натиск, американските държавни облигации отчетоха най-добрата си година от 2020 г. насам, а фондовият пазар продължава да бележи нови рекорди.
„Въпреки че останалият свят все още държи огромни обеми американски акции и облигации, може да се предположи, че е настъпило преразпределение на позициите в долари, което ще предпази пазарите от нови сътресения“, коментира Джейн Фоли, ръководител на валутната стратегия в Rabobank.
На този етап остава неясно дали европейските институции изобщо биха разгледали вариант да насърчат инвеститорите в региона да се оттеглят от американски активи.
Анализатори от ING, водени от Карстен Бжески, отбелязват, че макар Европа да има теоретичен лост за натиск, по-вероятно е да избере по-мек подход.
„Европейският съюз разполага с много ограничени инструменти, за да принуди частните инвеститори да продават активи в долари“, казва Бжески. „Той може единствено да се опита да стимулира инвестиции в активи, деноминирани в евро.“
