От х:

Днес в x:

6 °C

Пловдивчанин заряза баровете си и създаде най-големия пчелин в Хасковско

Сигурно малцина подозират, че само на няколко километра от Хасково се намира един от най-големите пчелини не само в региона, но и в южната част на страната. Той е от 500 кошера и се намира в землището на с. Татарево. Негови стопани са трима пловдивчани. Двама от съдружниците са баща и син - Кирил Кундурджиев, на 47 години, и 20-годишнят му наследник не само в рода, но и в занаята с пчелите - Гавраил. Третият натурализиран татаревец от Пловдив е Николай Соколов.

Започнал с 10 кошера край с. Татарево преди 15 години в наследствен имот, който съпругата му има край селото, Кирил днес казва, че мястото е благодатно и е категоричен, че съдбата си знае работата.

Кириле, вашата бизнес история е много интересна. Начинанието с пчелите започвате преди години, след като също години преди това сте бил собственик на един куп нощни заведения, и то доста вървежни в Пловдив, защо зарязахте нощния живот и излязохте така да се каже на светло?

Омръзна ми да се занимавам със заведения, имах няколко нощни бара в Пловдив, по онова време направих и първия билярден клуб там. Просто един ден ми писна от това ежедневие и реших да го променя изцяло. Да променя тотално това, с което се занимавам. Беше през 2000-2001година. Разпродадох всичко и се отдадох на активна почивка, докато измисля какво да правя.

Но как стана така, че от бара в Пловдив отидохте на пчелина на татаревската нива?

Съвсем случайно. Докато почивах активно по това време, за което ви разказах, една сутрин с моя приятел и колега, който сега ми е съдружник, но по това време също въртеше пловдивски заведения, Николай Соколов, просто си пиехме кафето. Разглеждах един вестник и попаднах на обява за курс за пчелари. Курсът беше при д-р Жечо Мурзов, чието име нищо не ми говореше тогава, но пък ми звучеше внушително с тази титла отпред. Реших, че ще се запиша... последваха сериозни шеги от страна и на Николай, и на други мои приятели. Никой до последно не вярваше, че ще отида наистина.

Честно да си кажа, може на много хора да им изглежда смешно, но аз съм градско чедо, целият ми род са все граждани, никога не съм имал село и колкото и нелепо да звучи, по онова време не разпознавах крава от овца.

А избрах пчелите, а не червеите и охлювите, които бяха модерни за отглеждане по това време, защото те ми бяха най-любопитни и най-непонятни. И така, макар взет на подбив от приятелите, тръгнах на този курс. И много ме увлече. Бях впечатлен от подредения живот на пчелите. През цялото време, докато се учех от д-р Мурзов, му и помагах на пчелина. Защото пчелар само на книга не се става, трябва да си много усърден и на  терен. Когато се почувствах готов, натрупал знания, купих си 10 кошера и ги разположих край Татарево. Първоначално изборът на мястото беше много логичен, понеже съпругата ми има ниви и къща тук, наследство от дядо си. После се оказа обаче, че това място е рай за пчелите. Има вода, почвата е плодородна. Така започнах.

С 10 кошера преди 15 години, а сега сте насред пчелин от 500 кошера, и то със съдружник – приятеля си Николай, също собственик на заведения, как го привлякохте към идеята?

Развих пчелина до 100 кошера. Направихме ги 500 преди година, когато Николай също се присъедини, освен това и синът ми завърши гимназия и започна да учи задочно, така и той вече ни е съдружник. Сега амбициите ни са да станат 800. Макар че Гавраил е само на 20 години и е спортист - ММА-боец, природата му харесва, работата на пчелина - също.

  

Разбрах, че сте сред малкото, и то най-добрите производители у нас на пчелен прашец, защо сте толкова малко всъщност?

Малцина от пчеларите се занимават с този вид добив, тъй като е специфичен, трябват специални кошери и е много трудоемка работа. Аз се научих как се правят кошерите и технологията по време на курса едно време, но и го доразвих в личния си опит. Продаваме прашеца предимно онлайн и от нас се снабдяват много от пчеларите.

  

Коя е най-трудната ви година досега с пчелите?

Миналата. Тогава бяхме буквално на ръба. Заради огромната влага имаше голямо роене на пчели, но нямаше мед. Но стегнахме коланите и продължихме напред. За да има хляб в меда, така да се каже, трябва национално субсидиране. Изкупните цени са много ниски. Сега са около 5 лв. за килограм, а трябва цената да е двойна, за да работим спокойно.В България като цяло трудно се печели от този занаят. Казвам занаят, защото няма професия пчелар, няма висше образование за това. Всичко е натрупани познания и след това къртовски труд и добиване на опит. Всеки начинаещ пчелар трябва да знае, че докато не излезе навън при кошерите, няма да му се получи.

Интервю на М. Манолова

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини