Ерико и Айко предложиха невероятни изпълнения

В абсолютен триумф на гениалността се превърна съчетанието на българска естрадна класика и японски музикални инструменти, в случая звънчета и перкусии. Само с тях, в перфектната като акустика църквата в с. Узунджово, дуета от Япония „Belly Love” изпълни неувяхващата „Една българска роза” на Паша Христова и разчувства до сълзи десетките слушатели в храма. Те се бяха събрали за Божествената света литургия отслужена от отците Митко и Никола, но останаха за да се насладят на дните на японското изкуство в България. Делегацията от Япония, в която бе и музикалния дует, бе избрала да представи най-доброто от себе си на две места в Хасково - вчера, в драматичен театър „Иван Димов”, а днес в една от най-старите църкви на Балканите. Снощи пълната зала на театъра бе вдигната на крака с уникално изпълнение на „Хубава си моя горо”, днес посетителите в храма им се подкосиха краката от „Една българска роза”.

Дори един бегъл досег с културата на далечната страна показваше защо японците са уникални и по своему велики. Всяко тяхно движение, всяко изпълнение бе като непрестанно търсене на съвършенството. Резултатът е убийствен перфекционизъм и то не само в изкуството, а и в ежедневието. Изпълнението на култовите български песни, както и традиционни японски мелодии бе с на пръв поглед безкрайно неподходящи инструменти. 60 позлатени звънчета. Начина по който ги докосваха Eriko Inoue и Aiko Fujie обаче изкарваше неповторимо звучене, а движенията на ръцете на музикантите сякаш бяха от някакъв екзотичен балет. Ефектът се допълваше от съпровода на пиано на Nodoka Sakai, която по едно време направи соло изпълнение на нещо като флейта и синтезатор, взети заедно. Получеи се странно и хубаво, като...първия досег с китайска храна.

Впрочем, неподходящото на пръв поглед сравнение на един от присъстващите бе показателно - дори и несвикналият вкус на неценителите бе удовлетворен. Или поне това личеше по лицата на обикновените, отрудени хора в църквата.

Дуото изпълни още няколко песни от родината си, една от които бе специално написана за жертвите от унищожителното земетресение във Фукошима преди 2 години. Мелотията била призив за помощ към пострадалите. Макар самите японци да нямаха нвужда от напомняне, че трябва да помагат. Хиляди рискуваха живота си за да спасят пострадалите, а стотици го жертваха, включително и тези които влязоха в реактора на авариралата АЕЦ за да го запечатат, знаейки че отиват на сигурна смърт.

Скалистата и неплодородна Япония, бедна на всякакви ресурси, обаче очевидно е дарена с изключителен генетичен материал, който я прави уникална за света. Историята, а и ние, сякаш познаваме много по-добре обратната комбинация.

Г.Христов

Изпълнението на Нодока Сакаи

Десетките присъстващи не спряха да снимат и правят клипове

Църквата в Узунджово е едно от най-подходящите места за подобни изпълнения