От х:

Днес в x:

Демокрацията преди 100 години. И сега

Хасково преди 100 години

Днешното тотално разочарование от политическия модел и държавната система в България провокираха много размисли за промяна. Протестите през февруари и през юни, колкото и да се опитват да ги противопоставят, са еднакви в дълбоката си същност. През февруари хората се разбунтуваха срещу следствието – непосилните сметки за ток, а през лятото – срещу причините, довели до отчайващата бедност – политическата система и олигархичния модел на управление.

Това е повод да надникнем в устройството и начина на управление на хасковската община преди 100 години – през 1913-а. Да напомним, че става дума за тежки военни години, а мизерията, колкото и да е относително това сравнение, в някакъв смисъл е съпоставима с днешната. Източник е протоколната книга на Градския съвет в Хасково, съхранявана в Държавния архив.

Аналогията с днешното време е неизбежна.  

  

Още в първите месеци на тежката военна 1913 година Градският съвет в Хасково се занимава изключително с помощта за бедните, включително войнишките семейства. На мизерстващите се предоставят безплатни дърва от общинските гори, като общинарите дори отпускат средства за купуване на каруци, които да ги доставят на място. Това е мисия невъзможна, защото по думите на тогавашния кмет Юрданов в Хасково има 1500 бедни семейства, които се нуждаят от помощ. (В началото на века градът е наброявал малко повече от 10 000 души).

Днес: Общинският съвет неведнъж е отказвал персонална помощ за бедни и пострадали от бедствия семейства с аргумента, че не е социална служба. Логиката на съветниците е, че това е работа на службите за социално подпомагане, а общината трябва да се грижи за други неща.

Още през пролетта на 1913-а се взема решение за заем от Българската народна банка в размер на 100 000 лева, за помощи за бедните. Изпраща се депутация в София, която да съдейства за заема. За целта е необходим и царски указ.

Заемът е уреден за по-малко от месец, а указът на царя идва само седмица след това. Ето как Градският съвет взема решението за този заем: по предложение на кмета още преди да се отпуснат средствата се прави сметка къде ще отидат парите. Тя е следната: За бедните – 92 700 лева. Кметът пояснява: лихвата е 7 процента, за гербови марки и други разноски са необходими около 300 лв. Съветниците одобряват.

На следващото заседание кметът представя пълния текст на договора с БНБ. Точка по точка. Съветниците го разглеждат параграф по параграф, до стотинка, и го одобряват. След това упълномощават кмета да го подпише.

В днешно време общините също теглят заеми от банки. Някой от съветниците да е виждал с очите си такъв договор? Да не говорим за заема от един милиард, който държавата ще тегли по решение на НС. В това решение на депутатите сметките са правени съвсем на едро. Да не говорим, че никой не знае откъде ще се тегли кредита, нито каква е лихвата и колко ще ни струва всичко това.

През 1913 година общинските съветници са били 14 на брой. (Днес в ОбС Хасково са 41). Те одобряват на практика всяка стотинка, която се харчи от общинската каса. Кметът не е можел да изразходва нищо без предварителното одобрение на съветниците. Вероятно звучи дребнаво, но почти през месец кметът алармира съвета: Господа общински съветници, парите за канцеларски материали свършиха, предлагам да „усилим това перо със 100 лева”.  И съветниците „усилват перото”, но педантично изброяват всичко, за което ще се харчи народна пара: „За листове карирани, по 200 в пакет, 20 пакета, по 1.37 лева всеки... За попивателна хартия, по 7 стотинки всеки пакет, 10 пакета, общо...” До стотинка.

Като в тефтерчето на Левски.

Бюджетът на общината се е приемал на три четения, сметките са отнемали почти една трета от времето на Съвета. (Днес приемането на общинския бюджет отнема не повече от два часа и повечето съветници изобщо не разбират за какво става въпрос). По онова време бюджетът на община Хасково е бил почти един милион лева. Всички пера в него се разглеждат поотделно. Съветниците одобряват заплатите на всички, от кмета до пъдаря. Периодично, почти всеки месец комисия от съвтеници проверява общинската каса и докладва: „Господа, в края на този месец в общинската каса са останали 3 457 лева, които се внесоха в БНБ”. В Протоколната книга е посочен и номерът на документа.

Днес: Ако някой общински съветник знае колко са наличните средства на общината към края на юли, това ще е национален прецедент. Това се отнася за която и да е община. На практика преди 100 години управлението е било изцяло в ръцете на общинските съветници. Любопитно е, че от Протоколната книга изобщо не става ясно кой от коя партия е. За партии в протоколите няма и дума. Можем само да се досещаме.

Всички търгове на общината са били одобрявани от съветниците. Кметът докладва: „Господа съветници, на 20-и се проведе търг с тайна конкуренция за наемател на градския доход „кръвнина” за 1913 година. Явиха се двама конкуренти – Щерю Николов, който дава 5108 лева, и Георги Банев, който дава 6266 лв. През миналата година същото предприятие е отдадено под наем за 7550 лева.”

Общинският съвет не одобрява търга заради „неизносната цена”.

Днес тази процедура изглежда по друг начин. Кметът внася предложение за търг за „УПИ номер еди кой си”. Това УПИ няма как да разберете къде се намира, освен ако не си платите в агенцията по кадастъра, за да научите. По нататък: „кметът определя комисия по търга”.

Какво се случва по-нататък, кой участва и колко предлага, никой не знае. Куче влачи, диря няма. 

През 1913 година общинският съвет уволнява градския инженер Г.Н.Спиридонов. Това се случва така: Общинският съветник Атанас Арнаудов взема думата и казва: „Господа, градският инженер Спиридонов получава заплата 500 лева месечно. Същевременно той е крайно неподготвен по всеки въпрос, който му се поставя. Попитахме го за железните тръби за водопровода, докъде е стигнала работата, но той пак беше неподготвен. За какво получава заплата от 500 лева? Предлагам да го уволним.”

Общинският съвет уволнява градския инженер на 27 август 1913 г. (Днес това не може да се случи, най-малкото защото общинските съветници "ваканцуват" през август).

Поучителен е случаят и с градския лекар д-р Порязов. Думата взема съветникът Петър Маймунков: „Господин кмете, вярно ли е, че сте назначили устно г-н Порязов за градски лекар?”

Кметът обяснява, че поради епидемията от холера и напускането на предишния лекар д-р Тонев той е помолил д-р Порязов да изпълнява тази длъжност. Наистина, без решение на Общинския съвет, за което ...„се извинявам на господа съветниците и моля да му определите заплата”.

Общинските съветници обаче, явно засегнати, че са били пренебрегнати, отказват. Не били уведомени предварително. И оставят въпроса за следващото заседание, на което все пак гласуват заплата на градския лекар.

Но съветниците решават с вишегласие не само основните проблеми на града. Колективният орган на практика решава почти всички проблеми, колкото и дребни да изглеждат. Ето пример:

На 18 април кметът докладва, че е постъпило заявление от Грозю Митев, „ в което съобщава, че му е наложена глоба от 50 лв., задето магарето му било заловено да ходи свободно из засетите ниви. Моли глобата да му се намали, като се задължава за в бъдеще да ограничава магарето си”.

Кметът допълва по темата: „Това магаре е залавяно няколко пъти да тъпче свободно посевите и сега напоследък му е наложена най-голямата глоба”. Градоначалникът иска да се потвърди размера на глобата.

Съветът обаче се произнася: „Общ. съвет, като взе предвид, че за едно магаре глобата е много голяма, а лицето е бедно, реши: Да се намали глобата на просителя на 15 лева, като се предупреди лицето, че ако за в бъдеще се залови магарето му да ходи свободно из посетите ниви, ще му се наложи глоба 50 лв.”

Друг пример:

„Фейзи Селимов доставил на общината 6528 кг. слама. Платили му по 3 стотинки за килограм, както било решено по-рано. Селимов обаче искал да му се доплати до 5 стотинки за килограм. Съветът решава: „Като се има предвид, че в днешно време сламата наистина върви по 5 стотинки за килограм, да се доплати на Фейзи Селимов...” Следва точна сметка, до стотинка, колко точно да се доплати. 

Изобщо от протоколите на Общинския съвет преди 100 години най-голямо впечатление прави как народните избраници цепят народната пара на две. Дори когато става дума за един от тях. Така например при одобряването на командировъчните на един от общинарите избухва скандал. (Преди 100 години парите за командировки, включително на кмета и заместниците му са били одобрявани от съветниците. До стотинка). Скандалът идва заради 10-те лева дневни разходи. „Какви са тези дневни пари? Толкова даваме на кмета”, възмущава се съветник.

„Според мен сметката е проста. 4 лева за файтон до гарата, цената на билета за трена, а дневните – харчиш колкото имаш. Аз харча по 5 лева”, заявява друг и настоява дневните на колегата му да се намалят. Друг пък вади аргументи за противното: „С парите за дневни разходи ние пазим авторитета на общинските съветници. Аз съм против той да стои в София като някакъв просяк”.

(Това да ви е познато?)

В крайна сметка самият командирован съветник слага край на спора, като се съгласява на 5 лева дневни, защото „толкова е похарчил”.

Между другото през 1913 година годишната заплата на кмета на Хасково е била 4800 лева, на заместниците му - по 3000 лв. За сравнение градският лекар е получавал 6000 лева годишно, срещу толкова се е разписвал и градският инженер.          

Така е изглеждало преди 100 години местното самоуправление. Как изглежда сега, всеки може да си отговори сам.

Тодор Кръшков

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини