От х:

Днес в x:

„Фрийдъм хаус“ за прехода: напредък в България и геополитическо пренареждане в региона

От Централна Европа до Централна Азия е в ход геополитическо пренареждане, ускорено от войната на Русия в Украйна и овладяването на Нагорни Карабах от Азербайджан.


Държавите все по-ясно се разделят на посветените на либералния демократичен ред и яростно отхвърлящите го, а тези по средата постепенно вземат страна, приемайки, че трети вариант не съществува. Авторитарните режими активно се подкрепят взаимно и създават нов регионален ред, който съответства в по-голяма степен на интересите им, а демокрациите още не са измислили как да отговорят подходящо.


Това са част от изводите в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация „Фрийдъм хаус“. Той ще бъде публикуван днес, като за пореден път от почти 30 години измерва състоянието на демокрацията след разпадането на т.нар. социалистически блок.
В него България е сред едва пет от 29 държави, регистрирали подобрение, с повишаване на резултата в съдебната система.

Докладът, който разглежда събитията от 2023 г., е общ за огромния регион на бившия Източен блок и бивша Югославия, обхващащ държави от Албания до Киргизстан: Централна и Източна Европа, Балтика, Балканите, Кавказ, Русия и Централна Азия.


Авторите сочат, че демократичното управление е в упадък за 20-а поредна година, като спадът в автокрациите и хибридните режими е по-интензивен от подобренията в европейските демокрации (от 29 страни в 10 има спад).

Събитията силно подкопават основно предположение на създателите на „Страни в преход“, че всички държави в региона вървят към една и съща крайна точка на мирна, демократична консолидация; вместо това много се придвижват - или биват принудени да се придвижват - в противоположната посока.
Майкъл Смелцър и Александра Карпи, Nations in Transit 2024

Автократите се окопават в корупция и репресии

В текста ситуацията в България се споменава само няколко пъти освен в таблиците и картите с оценките и категоризациите на страните (обичайно е да се извеждат като пример за тенденции събития в конкретни държави). Говори се например за напредък в съдебната система в България и Румъния след „години на бавна и усърдна работа за подобряване на ефикасността и независимостта на съдебната система и прокуратурата“. „Управляващата коалиция в България (кабинетът на Николай Денков още е на власт към момента на приключване на доклада - бел. ред.) отстрани спорния главен прокурор по законови канали, а румънското правителство преразгледа собствената си правна рамка по начин, похвален от Европейската комисия като „всеобхватна промяна“.

По-голямо внимание е отделено на автокрациите и хибридните режими. В голяма степен спадът в разглеждания регион се свързва с авторитарни и антидемократични лидери, които опитват да се обогатят чрез корупция и да останат на власт безсрочно. Дори окачествените като „хибридни режими“ да могат да променят курса, авторитарните страни затъват все повече в корупция и репресии. Русия е пословичен пример, но се споменава и Узбекистан, чийто президент Шавкат Мирзийоев може да остане на власт до 2040 г. след конституционни промени.

Не е безоблачно положението и на консолидираните демокрации в региона, в Чехия и Словакия например има сериозни рискове, свързани с икономическата нестабилност в първата и с връщането на власт на популист (има се предвид Роберт Фицо) във втората, продължава „Фрийдъм хаус“.

Къде е България

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично управление (национални институции); избори; гражданско общество; медии; местни институции; съдебна система; борба с корупцията.

  •     С 4.54 от 7 точки - първото подобряване на рейтинга си от 2016 г. насам - България е сред едва пет държави с подобрени позиции в доклада. Другите са Литва, Румъния, Словения и Украйна.

 

  •     От тези пет само България и Румъния са описвани от „Фрийдъм хаус“ като полуконсолидирани демокрации, Словения и Литва са в категория „консолидирани демокрации“, а Украйна е „хибриден режим“.

 

  •     Заедно с Румъния, Хърватия и Полша България е „полуконсолидирана демокрация“, защото е с резултат между 4.01 и 5 единици в специалния индекс. „Консолидирани демокрации“ (между 5.01 и 7) са само Чехия, Словакия, Словения и балтийските страни. „Хибриден режим“ (между 3.01 и 4) в ЕС е само Унгария, в региона така се определят и балканските страни извън ЕС, заедно с Украйна и Молдова.

Списъкът с държави с повишена оценка (зелено), понижена (лилаво) и без промяна (бяло) седемте изследвани категории: Национално демократично управление (NDG), Изборен процес (EP), Гражданско общество (CS), Независими медии (IM), Местно демократично управление (LDG), Рамка и независимост на съдебната система (JFI), Корупция (CO)

Последният спад за България бе през 2021 г., заради съдебната система, но в следващите два доклада нямаше промяна.

Какво е полуконсолидирана демокрация

Държавите в категорията „Полуконсолидирани демокрации“ са с формално работещи избори с добри стандарти за избирането на лидери, но имат слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи. „Фрийдъм хаус“ ги описва така:

  •     свободни избори, но с възможност да има нередности
  •     активно гражданско общество, но с ограничени организационни възможности и зависимост от чуждо финансиране, както и рискове за политически и икономически натиск
  •     специални интереси „упражняват влияние“ върху отразяването в медиите и редакционната независимост и може да доведат до автоцензура въпреки независимост на медиите по принцип
  •     проблеми с централизацията на властта, както и с механизмите за проверка и баланс на властите
  •     ограничена независимост на съдебната система със слаба възможност за защита на основни права, нередности и забавяне в съдебния процес
  •     ширеща се корупция, а резултатите в борбата с нея са слаби.


Само в една полуконсолидирана демокрация се наблюдава спад и тя е Полша (с над 0.10 точки) - заради „безпрецедентна изборна манипулация на управляващата партия“ на изборите през октомври (независимо от победата на тогавашната опозиция в лицето на коалицията около Доналд Туск). Поправянето на щетите от времето на властта на „Право и справедливост“ ще е предизвикателство, защото Туск не може да си позволи просто да отмени по недемократичен път стъпките на предшествениците, подхранвали ерозията на демократичните институции и изкривили системата в свой интерес, отбелязват авторите на доклада.

Пропастта само се задълбочава

Разтварящата се „ножица“ между демокрациите и автокрациите в консолидирането на първите и отстъплението от демократичните норми на последните се задълбочава с годините, отчете миналата година „Фрийдъм хаус“, като видя роля на войната в Украйна за задълбочаването на регионалното разделение (миналогодишният доклад изследваше периода до 31 декември 2022 г.).

Тенденцията се утвърждава и през 2023 г.: спадът в автокрациите е далеч по-рязък от този в демокрациите.

Хибридните режими все по-ясно се изправят пред предизвикателство: трябва да избират, защото междинното им състояние не е трети вариант, казаха ръководителите на проекта „Страни в преход“ на брифинг преди публикуването на доклада.

„Геополитическо пренареждане се осъществява в региона на „Страни в преход“, като държавите се подреждат в два блока: трансатлантически, продемократичен блок и блок на автокрациите, които отхвърлят либералната демокрация“, е заключението на авторите.

Сред аргументите в подкрепа на тази теза: за трета поредна година няма нито една страна в категорията „полуконсолидиран авторитарен режим“ (междинна категория между авторитарния и хибридния). Това означава, че всички оценени досега в тази категория са излезли от нея. В нея към средата на миналото десетилетие още бяха Армения и Косово, които станаха хибридни режими, и Киргизстан, който стана авторитарен

Проблем на Балканите

Сериозна тревога будят хибридните режими на Западните Балкани (повечето - циклични) според авторите: изтъкват се например усилията на президента Александър Вучич да консолидира властта си през 2023 г.; корупцията и проблемите с върховенството на закона в Северна Македония, заедно със сблъсъците на партиите заради конституционните промени; криминализирането на клеветата в босненската Република Сръбска като част от мерки, усилили натиска върху журналистите; нестабилността в Черна гора от 2022 г. насам, която само излага на показ проблемите и корупцията в местната власт.

Хибридните режими, които в момента са 11 по скалата на „Фрийдъм хаус“, не са едвакви:

- вляво са демократизиращите се (Косово, Молдова, Украйна);
- в центъра са цикличните, които се колебаят (Армения, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора);
- вдясно са автократизиращите се (Грузия, Унгария, Сърбия)

Самите хибридни режими впрочем не са еднородни: някои от тях са поели по демократичен път, други са все по-авторитарни, трети се колебаят по причини, свързани с политическата окраска на управляващите, но и това нанася сериозни щети. „Автократизиращи“ се хибриди са например Сърбия и Унгария, където основополагащи институции, от медиите до съдилищата, вече са преминали прага на политизиране, очакван от хибридните режими.

Обратният пример сред тези режими е Украйна, единствена подобрила резултата си и отбелязала най-значим напредък в подобряването на съдебната система и антикорупционните усилия. Въпреки кризата с правителството на Албин Курти и международната изолация покрай напрежението на север, така е посочено и Косово, например заради опитите за демократизация на съдебната рамка. Спорът със Сърбия обаче се окачествява като голяма пречка пред демократичните промени, редом с твърдолинейния подход на Курти към косовските сърби.

„Цикличен хибрид“, редом с Черна гора, е и Северна Македония, където надеждите за демократизация след Никола Груевски още не са се оправдали: не са изкоренени мрежите за корупция и политически патронаж, правят се спорни промени в наказателния кодекс, парламентарният дебат около конституционните промени бе силно поляризиращ. Проблемът в тази категория е в „комбинацията от политически плурализъм и повърхностна институционална промяна“.

Какво да се направи

Реорганизацията в региона се свързва в текста и с кризата на демократичното лидерство, докато политическите промени в САЩ повдигат у някои въпроса за надеждността на Вашингтон като дългогодишен гарант и партньор в сигурността, докато натискът върху Европа да поеме повече отговорност расте, а и на нея ще са ѝ нужни по-здрави транснационални мрежи на солидарност и сигурност. Посочват се и добре известни препоръки като подкрепата за образоването на избирателите кои са препятствията пред реформите.

Следвоенният фокус на Европа върху търговски споразумения и институционално изравняване вече не е достатъчен в лицето на сериозната военна заплаха. На границите си демократичните страни имат тежко въоръжени и агресивни автокрации.
Майкъл Смелцър и Александра Карпи, Nations in Transit 2024

Санкциите срещу Русия, за които години настояваха активисти и които бяха наложени след нахлуването в Украйна, засега не успяват да спрат Владимир Путин, след като Кремъл успя да минимализира щетите в краткосрочен план и да се възползва от пробойните в санкционния режим. Положително послание изпраща до автокрациите и приоритизирането на други авторитарни износители на ресурси, като Азербайджан, чийто лидер Илхам Алиев даде знак, че смята да се възползва докрай от този увеличил се интерес, пише „Фрийдъм хаус“.

В доклада като недвусмислен приоритет се посочва нуждата да се надделее над Русия в Украйна. Препоръчват се и други спорни сред европейските лидери решения като увеличаване на военната и бюджетна помощ за Украйна, изземане и изпращане на Украйна на руски активи, затягане на санкциите срещу Москва, търсене на отговорност за Русия във войната и други.

*Общият доклад за „Страни в преход“ се изготвя от екип на „Фрийдъм хаус“. Докладът за България за тази година, чието публикуване предстои и част от който може да се използва в него, е на автора на тази статия. В него се описани събития, а не се прави оценка за тях. Рейтингът в доклада е резултат на консенсус между „Фрийдъм хаус“ и съветници на организацията в академичните среди, като обсъждането на рейтинга с автора има единствено съвещателен характер.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини