Нямам нищо общо с Края. Аз съм само Началото

Ей, оцеляхме.

21 декември дойде и си отиде, но човечеството остана. За добро или за зло.

Отлагането на края на света обаче не отменя неизбежната смърт на всеки от нас. А както казва Настрадин ходжа: „Умре ли жената, половината свят умира. Умра ли аз – целият”. Така че краят на света настъпва всеки ден. За някого.

Пишещият тези редове тази година например на два пъти очакваше край на света, в единия и в другия смисъл.

Първият ми край на света за тази година беше на 7 ноември.

Защо ли? Преди няколко години ми предстоеше тежка операция и аз, като един любопитен човек, отидох в библиотеката да прочета нещо за болестта си. (Да знаете, прекомерното любопитство рядко води до нещо добро). Там прочетох, при това в един дебел учебник по хирургия, че болните с тази диагноза много рядко надживявали 50 години.

А на 7.11.2012 навъртах точно толкова.

На осми сутринта се събудих и се ощипах. Жив. Майка му стара, и учебниците лъжели. А се бях настроил, така да се каже. Защото, както казваше един приятел навремето: „Ей, хубав живот, ама нещо се проточи...”

За втория край – 21.12.2012-а, какво да говорим, скука. Даже извънземните не дойдоха, каквито версии се лансираха. Това с извънземните обаче винаги ми се е струвало леко преувеличено. Нали знаете как отговаря радио Ереван на въпроса какво да правим, ако видим малко зелено човече?

Пресечете кръстовището, докато е още зелено.

По силата на логиката, щом краят на света не е настъпил, значи е безкраен. Дали може да съществува нещо безкрайно? Може. Според Айнщайн безкрайна е вселената, човешката глупост също е безкрайна, макар за първото да не е съвсем сигурен. Числото „пи” също е безкрайно, макар да го изписваме до втората цифра след десетична запетая.

Безкраен също така е и нещастният български „преход”, макар на няколко пъти да обявяваха края му. Според всякакви социологически проучвания българите са най-нещастната нация в света. И това нещастие изглежда наистина безкрайно. Вече да си признаеш, че не си нещастен изглежда просто подозрително.

Онази вечер например, на коледния бал в областната администрация, ме приближава колегата от в. „Труд” Божидар Събев и пита: „Как си?”.

Аз обаче забелязвам едни дяволити искрици в очите му и за всеки случай отговарям: „Нормално зле”.

Той замълчава изненадано, после избухва в смях: „Очаквах да кажеш „Добре съм”. Тогава щяха да те питам: „А защо?”

Това е положението. Или си нещастен, или не си българин. Направо хеви метъл.

Няма сигурни данни обаче нещастието да пречи на апетита. Това последното е по повод наближаващите коледни и новогодишни празници. Краят на света отмина, тъй че яжте и пийте на воля. Ето какво казва комикът Стивън Райт за въздържателите: „Мъчно ми е за хората, които не пият и не пушат. Защото някой ден ще лежат в болничното легло и ще умират, а няма да знаят защо”.

А една възрастна двойка, прекарала десетилетия във въздържание и диети, накрая се представила на свети Петър. Портиерът на Рая ги настанил на богата софра. Мъжът обаче, свикнал на стриктните диети на жена си, се дръпнал. На масата имало тлъсти меса, пикантни ястия, всичко вредно за здравето. „Яжте и пийте на воля, успокоил ги свети Петър. – Тук е Рай, нищо няма да да ви навреди”.

„Ти и твоите тъпи овесени каши! – ядосал се мъжът. – Можеше да сме тук преди десет години!”

Така че забравете диетите за празниците! Края на света отхвърлихме, остават Коледа и Нова година. Оцелелите ще се преброим през януари.

Весели празници!

Как сте?

Тодор Кръшков