От х:

Днес в x:

Парадоксът с месото: „Не бих заклал животно, но обичам да ям пържоли“

Повечето хора никога не биха заклали животно, но с удоволствие ядат свински пържоли. Потреблението на месо в света расте, макар индустриалното животновъдство да оставя след себе си големи опустошения. Парадокс ли е това?

Един германец консумира средно по 60 килограма месо годишно. В САЩ и Австралия средната стойност е дори над 100 килограма на човек. „Сам никога не бих заклал животно, но иначе обичам да ям месо“, казват мнозина. И тяхното мнение е характерно.

Повечето хора не убиват и не преработват закланите животни сами, а си купуват месо от магазина. Така много от консуматорите забравят, че пържолата някога е била част от живо същество. Това разграничаване помага да се разбере т.нар. парадокс на месото: желанието да ядеш месо, но без да си съучастник в убийството.

Как да си обясним този парадокс?

Бенджамин Бътлар е социален психолог в университета в Трир и изследва този въпрос. Той твърди, че основният морален принцип „Не убивай и не причинявай страдания на други живи същества!“ е универсален за всички хора и не зависи от културата среда. Но за

да се откъсне поне частично от тези морални стандарти, човечеството е разработило множество стратегии за оправдание. Например - да се прави разграничение между добитък и домашни любимци. Много хора например казват „свинско обичам, но кучешко никога не бих ял“.

„Съществуват и много специфични стратегии, които хората използват, за да отърсят от отговорността“, казва Бътлър. Психологът говори за трите “Н”: консумацията на месо се счита за нормална, необходима, натурална. Към тях се прибавя и удоволствието - месото е вкусна храна, а и относително евтина.

В Германия през 2019 година са заклани 763 милиона животни. В света - над 70 милиарда. По-голямата част от месото се произвежда  и консумира в развитите индустриални държави. В Африка средната годишна консумация е от 17 килограма на човек или едва 1/6 от онова, което се консумира в Австралия и САЩ. Един сириец, който живее в Германия, разказва: “Месото у дома беше толкова скъпо, че не можехме да си го позволим. Чувствахме се много щастливи, ако изобщо успявахме да си го набавим”.

“Яденето на месо е норма в повечето общества”, казва Бенджамин Бътлар. Ако човек е отраснал в семейство на вегетарианци и вегани, отказът от месото е много по-лесен и естествен. В повечето семейства обаче консумацията на месо е неотделима част от ежедневието.

Огромен екологичен проблем

Яденето на месо обаче е не само морален, но и екологичен проблем. Когато става дума за щетите, които се нанасят на околната среда и климата, неизбежно се стига и до темата за консумацията на месо. Според информации на германския Съюз за опазване на околната среда BUND и на данни в т.нар. Атлас на месото за 2021, 70% от всички селскостопански площи в света са пряко или косвено свързани с животновъдството.

Върху 40% от тези площи се отглеждат фуражни култури, предимно соя. Тъй като глобалното потребление на месо расте, а съответно и нуждите от фуражи и пасища за животните, в световен мащаб се унищожават все повече гори и ливади. Това намалява биологичното разнообразие, както и броя  на растенията, които са в състояние да складират въглероден двуокис.

За да се произведе един килограм говеждо месо, са необходими повече от 15 000 литра вода. Масовото индустриално животновъдство потребява неимоверно големи количества вода и оставя след себе си опустошение: отровени почви, пресъхнали реки и влажни зони, понижено ниво на подпочвените води.

Консумацията на месо създава проблеми и за човешкото здраве

Списъкът на вредите обаче е значително по-дълъг. Повишената консумация на месо има отрицателни последици и за човешкото здраве. Масовото използване на антибиотици в животновъдството създава мултирезистентни микроорганизми, срещу които съвременната медицина все още няма отговор.

А унищожаването на обширни екосистеми за целите на животновъдството създава условия за обмен на вируси между животните и човека. Именно прехвърлянето на опасен вирус от диви животните върху човека - т.нар. зооноза - е най-вероятната причина и за възникването на сегашната пандемия от коронавирус.

Източник: Дойче веле

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (3)

  • 1
    А.
    А.В.
    2 -2
    12:00, 26 мар 2021
    Ако трябваше да пасем трева, щяхме да имаме четириделен стомах, както кравите и овцете. Но не, природата си знае работата и ни е отредила място в групата на хищниците а разума ни е направил върховен хищник.
    • Го
      гост
      0 0
      21:27, 26 мар 2021
      Няма никакъв парадокс, ще ядем месо от лаборатория, не от животни. Ало, изостаналите кауне! Изобщо не сте в час, още сте в соца.
  • 2
    Ал
    ала бала
    1 -1
    18:51, 26 мар 2021
    Значи хубаво ни упрекват, че сме били яли много месо, но срамежливо мълчат за същността на проблема. Който може да си позволи, яде месо, т.е. във всички общества по-заможните са се хранили по-добре, по-бедните по-зле. Но сега съвременните глобалисто-комунисти надигат вой, че трябвало за всички да е еднакво. Като не можели всички да се хранят добре, дайте всички да пасем трева. Истината е, че например Европа от векове е с горе долу еднакво като брой население и винаги се е изхранвала сама. А много страни в Африка и Азия са достигнали неадекватно за природните си ресурси население. Например Африка от векове е била с ограничено население, но сега с чувалите храна от ООН се размножават като хлебарки и реват за още. Не може да живееш в неплодородна земя и да ревеш, че този, който живее в плодородна земя имал какво да яде.
Последни новини