Шени Делчева и кметът Иванов влязоха в лют спор по проблема за кабелите

В 5 улици от областният град може да се използва каналната мрежа на БТК за да се вкарат кабелите на телекомите под земята. За останалите улици обаче няма работещ вариант как това може да бъде направено. Това е резултатът от срещата между кабелните оператори и кметът на Хасково Георги Иванов, която се състоя във връзка с изискването на ДНСК, двете страни да се координират за законосъобразно полагане на телекомуникационните мрежи под земята, а не както е досега-във въздуха. На срещата присъстваха от най-големия доставчик на интернет и кабелна в региона ЕСКОМ и от Булсатком.

Още в началото на срещата се изясни генералното разминаване между двете страни. Кметът се бе подготвил да говори само за проблемните 57 улици нарочени от ДНСК за рязане на кабели. В 5 от тези улици /Средна гора, Илинден, Георги Кирков, Цар Освободител, Добруджа/ има подземна канална мрежа на БТК. Ако се подаде проект за влизане в нея, общината няма възражения, обяви кметът. От ЕСКОМ обаче запитаха: какво правим с улиците в които няма канална мрежа. Фирмата обяви, че имат готов проект за подземно полагане на 24 километра кабели, с което да спазят изискването на ЗУТ/Закон за устройство на територията/. 

Това няма отношение по въпроса, тук сме се събрали за тези 57 улици и по-специално за 5-те на, които има подземна инфраструктура, отговори кметът. По неговите думи, другите улици са обект на друг разговор. 

Използването на цялата канална мрежа на БТК няма да разреши проблемите на хасковлии, защото тя покрива до 1/3 от целия град. Съотношението 5 улици с канал и 52 без, е горе долу валидно за целия град, уточниха от ЕСКОМ и отново поставиха въпроса с кардиналното решение на целия проблем. За тези улици трябва да се копае, отговориха най-сетне от общината. Срещу готов проект. И покриване на всички разходи. Въпросът за разходите се превърна в ябълката на раздора. 

През 2007-ма година от закона официално отпаднаха сервитутите /право за преминаване/. Бе направено за да се улесни и поевтини достъпа до телекомуникационни услуги и електроенергия. Според кметът обаче не може да се очаква преминаването през общинска собственост да става безплатно. „Как е в Европа не е важно. Казвам ви как е в Хасково“ категоричен бе кметът. А в Хасково е скъпо. 

„За разглеждане на нашия проект трябва да платим 115 хиляди лева на общината. За „да“ или „не“. Опитът от досега внесените ни проекти е, че по-скоро това ще е „не“, контрира управителят на фирмата Шени Делчева. В периода 2007 – 2008-ма година ЕСКОМ е внесъл поне три проекта за подземно окабеляване на града и негови части които залежават с години без отговор от общината. 2007-ма е едно, сега е друго, вметна кметът, но не изясни разликата. 

С това обаче харчовете на телекомите далеч не са приключили. Оказва се, че за да копаят, фирмите трябва да внесат в общината като депозит по 90 лв на линеен метър, който да гарантира възстановяване на разкопаните участъци. Това са близо 2 милиона и 200 хиляди лева за нашите 24 километра, изчислиха от ЕСКОМ. Ако общинска комисия прецени, че разкопаните участъци не са възстановени както трябва, тези пари остават в общината. Плюс еднократната такса от 5 лв на линеен метър за разрешително за кабел. Това са административните разходи. Едва после почва същинската инвестиция - стойност на самите кабели, труд и консумативи. „Това са непосилни разходи“, обобщи г-жа Делчева. „Направете го за 5 км, не за 25“ предложи кметът. „Това не решава проблемите на останалите улици“, контрираха от ЕСКОМ. Последва спор по всички точки от взаимоотношенията на телекомите и общината. В края на силно емоционалната 45-минутна среща, единственият конкретен резултат бе, че ЕСКОМ внесоха проект за излазите от цялата канална мрежа на БТК. Съдбата на останалите части на града и техните абонати остана нерешена. 

Емоцията на срещата не позволи да се чуят конструктивните предложения от страна на операторите за излизане от кризата с кабелите. Очаквайте ги в следващ материал по темата днес.

Г.Христов

Участниците имаха различни очаквания от тази среща

Собствениците на ЕСКОМ имаха проект за цялостно решаване на проблема. Това обаче не попадна във фокуса на срещата