Актьорът Юрий Ангелов рядко се появява в публичното пространство. Роден е на 13 ноември 1949 г. в село Тотлебен. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" под ръководството на Апостол Карамитев. Преди около 20 години, когато е в разцвета на кариерата си, той напуска София, Народния театър и светската суматоха, за да се пренесе да живее близо до морския бряг, в бургаското село Фазаново. Завръща се отново в киното през 2011-та година, за ролята на Распутин в сериала “7 часа разлика“. В Хасково актьорът гостува с пиесата на габровския театър“ Човекът, който прави дъжд“. За ролята си на Старбъг е номиниран за главна мъжка роля „Икар 2012” и получи награда за главна мъжка роля на Театралния фестивал в Благоевград.

Г-н Ангелов, как приехте ролята в „Човекът, който прави дъжд“, която се оказа много успешна за вас?

Тази пиеса я знам отдавна, още от Народния театър. Вили Цанков ми предложи тази роля тогава, но така и не се случи. И сега, когато пак ми я предложиха, отначало отказах. Освен това бях и много ангажиран със снимките на „7 часа разлика“. После размислих и си казах, че е грях да откажа такава роля, защото има роли, които е грехота човек да ги откаже. И, Слава Богу, защото се случи нещо много хубаво. Колективът на габровския театър е много млад, нямам предвид, само че има млади артисти, а че има млад дух. Защото духът няма възраст. В крайна сметка от съвместното ни удоволствие се роди една хубава рожба, която пък взеха, че номинираха за „Икар“. По принцип избягвам да присъствам на “Аскеер” и “Икар“, защото някак си съм вечно номинирания. Освен това на тези церемонии стават някакви неща, които аз не разбирам, защото вече живея откъснато и далече. И сега бях решил да не се появявам на „Икар“, но отидох, защото ме помоли директорката на Габровския театър, а и това е престижно за самия театър. Страшно се изморих, бях гроги от целия фалш на наградите „Икар“, стана ми чак лошо. После писаха, че съм изглеждал завистлив, когато едно момче от Варна взе наградата, а аз всъщност изглеждах така, заради физически проблеми.

Роля, която не може да бъде отказана, такава ли беше и тази на Распутин в „7 часа разлика“?

Да. Но аз и нея отначало отказах като видях каква тухла е сценария. Освен това трябваше да пътувам често до София, а съм я напуснал отдавна доброволно и съзнателно преди 20 и кусур години. Напуснах и Народния театър, но това беше всъщност заради столицата, която аз не понасям. Взаимствал съм от Чудомир един много хубав негов лаф. Той казва: „Откакто напуснах столицата, се връщам там само при нужда“. В крайна сметка пак размислих и приех ролята на Распутин. Това обаче ми коства твърде много - вложих цялото си същество в тази роля. Говорих на два чужди езика - руски и английски. За съжаление по софийски причини снимките вече са спрени. Обадиха ми се, че няма да има снимки, че засега четвъртия сезон е спрян, така ми казаха. В пресата се появяват различни модификации защо продукцията е спряна, но аз всъщност не знам реално защо това се случи. Ролята ще ми липсва, защото тъкмо образът на Распутин започна да се развива в дълбочина. Дори си говорих със сценаристите и тъкмо „обърнахме палачинката“, както се казва, и всичко се срина изведнъж. Мъчно ми е обаче за младите хора от сериала, които сега здраво ще увиснат без работа и ще им се наложи да поглеждат към чужбина, както всъщност много от тях вече правят.

Мислите ли да обучавате млади хора?

В никакъв случай, макар че сам се нарекох професор в Бургаския театър, но това си го измислих сам. Нека други се кичат с титли. Аз съм шеговит професор. Но още не мога да си позволя да обучавам млади хора. А като знам какви пропаднали актьори го правят, това граничи с престъпление, защото с младите хора трябва да се работи внимателно. Трябва да имаш страшно много опит, да си много узрял, не всеки може това - да учи другите, това ми се струва много отговорно нещо. Освен това когато ходя в Бургаския театър, аз младите актьори не ги уча на актьорско майсторство, а на разни мръсни неща. Говоря им за отношенията със жените, и им казвам, че трябва да имат научен подход. Това е най-пренебрегваната тема, а тя е най-свързаната със живота, защото какво изкуство от там нататък, като не знаем как да се размножаваме!

Кой е големият житейски урок от вашия учител Апостол Карамитев?

Той не е буквален. Той е много различен от това, което говореше в интервютата учителят - само за работа. Аз знам обаче последните му думи от съпругата му. Преди да затвори очи завинаги, той е казал: “Как не проумях, че този живот е един голям маскарад“. За мен това е големият урок. Може би и затова си позволих смелостта дръзко да напусна удобството - Народния театър, столицата, и направих голяма крачка в своя полза. Не съветвам обаче никого да ме следва, защото това е индивидуално и всеки може да сбърка.

Една от знаковите роли на Карамитев е на любимец 13, имате ли вие ваш любимец 13?

Може би аз самия съм този любимец, защото съм роден на 13-ти ноември. Любимец съм си на мен си.

А коя е ролята, която вие искате да изиграете?

Бях на 17 години, когато на лозето на баща ми ми попадна „Идиот“ на Достоевски и от там така остана в мен, че понякога се чувствам истински руснак. Исках князМишкин да играя дълго време, но режисьорите така и не ми я предложиха тази роля. Исках тази роля заради чистотата на човешкото същество. Всички ние се раждаме чисти - дечицата са малки Буди. А след това обществото с целия си фалш, измама, корумпираност и пошлост ни променя до безкрайност. Първо исках да играя  Мишкин, който е най-чистия, а сега искам да играя Смердяков от „Братя Карамазови“, който е най-зловещия герой на Достоевски.

С какво турските сериали пленяват масовата публика?

Аз ги гледам, за да се ориентирам професионално. Те уцелват сърцето на човека. Третират човечни теми. През социализма съм участвал в много филми и телевизионни театри. Писателите ги изпращаха при народа и им изплащаха командировки и субсидии, и това беше нещо много фалшиво. В резултат на което пишеха такива сценарии, че е имало случай съм се чудил как да си кажа монолога. Мислех, че сега диалозите станаха по-човешки. Млади хора пишат диалозите и българските сериали започнаха да ловят аудитория. И въпреки това нашата тема все още не е нашата тема. Може би турското общество се е развивало естествено и затова и диалозите им са естествени. Може би те не са прескачали етапи и да са се връщали назад, за да дострояват някакъв строй. А ние отново имитираме, сега пък американците. В нашите сценарии доминира зловещо насилие. Такива ли пък изроди сме. Та българите сме и най-космичната музика, защо не само Дельо хайдутин е космична музика, ами добруджанското многогласно пеене на жените!?. Та българския народ е космична рожба. Сега темите ни са: пет човека си опряха дулата на пистолетите в главите. Какво е това чудо, толкова ли се объркахме!?

Усещате ли завист заради популярността покрай сериалите в гилдията?

Не, защото аз съм много далече от тях. Мислят ме за луд. Сега малко се изумиха, че излязох от шумата и изведнъж говоря еднакво добре- и на руски, и английски език, и нямаха време да ми завидят. Не ми завиждат пък и защото аз не се интересувам от техните награди. „Икар“ например, какво е -това е фалирал човек в крайна сметка, то и Теди Москов им го каза. Аз пък му викам „ Икарус“. Така и казвам: Номинираха ме за „Икаруси“. И все се надявам, че в крайна сметка ще променят и това име „ Аскеер“. Какво е Аскеер?! Имитация на думата Оскар. Дълго време ни убеждаваха, че ще сменят това наименование. Що за скудоумие е това, което продължава. Аскер всъщност значи турска армия, войник. Първо поради невежеството си обиждаме огромната турска армия, която е владеела почти целия свят. Как така ще обиждаме турския войник, бе? Второ - обиждаме нашата малка войска, която побеждава в Балканската война турската армия. Защо да не кръстим този Аскеер тогава Солдат, и пак статуетката ще бъде с каска. Освен това си раздават по между си тази награда снобите, правят си банкети за нея. Аз не бях на награждаването на „Аскеер“, но отидох в клуба, за да видя съсловието след толкова години. Уплаших се. Пиеха, плюскаха като тъпани, влизаха от „Раковска“ някакви орди педе*асти, лесбийки. И Стефан беше там и аз му викам: „А бе, Ламбо, ти ли им даваш толкова много пиене?!" А той ми отговори: "Те сами си го уреждат!" Освен това съм известен в съсловието, че отказвам роли, които не са ми по сърце. Последно в Бургаския театър отказах роля, въпреки че съм пред пенсия, и директорът ме наказа да играя в една детска пиеса лисица. Обаче пък отказах да играя педераст в пиеса на Недялко Йорданов. Реших, че е по-добре да съм в женска роля на лисицата Елвира, с грим, отколкото да вляза в ролята на педераст. Изиграх лисицата така, че избих рибата, гримирах се като порно звезда. Децата много се изкефиха.

Какво ще вършите като пенсиониран актьор?

Ще се отдам на земеделие. Ще стана практик-земеделец. Имам градина, коне, краставици, патладжан, японска ряпа, диви култивирани растения, хинап, земна ябълка, което е било хляба на бедните. Това е естествената билка за диабет, защото не мръзне, има естествено количество инсулин.

Не сте в Хасково за първи път, как ви харесва градът?

Хасково ми харесва. Интересен ви е много центъра, много компактен. Имате много хубав зеленчуков пазар. Театърът ви е превъзходен. Много добре е уреден. Театърът е нещо много важно като средище. Много млади актьори поставят тук пиеси. Изключая София, театърът ви е сред най-напредничавите като експерименти.

Кои ви харесва от младите актьори ?

Всички млади ми харесват, защото има надежда, защото не са обременени. Ние се забатачихме в глупости, а те, Слава Богу, от зелената поляна четат английски, руски, испански и са много добри. Харесвам всички млади артисти. Нахъсъни са, имат стремежи, дано ние не ги опорочим.

Харесва ли ви ролята на провокатор?

Провокатор към себе си - да. Не си позволявам да отправям провокации към никого другиго. Бъзикам се често с така наречените ценности, но не съм злобен провокатор, гледам да не насаждам някого на тръни.

М. Манолова