Поръчката за изграждането на околовръстния път на Клуж е на бюрото на Кьовеши
Балкански тарикатлъци, много пари, сигнал за измама, мирис на корупция, папка на бюрото на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, намеса на Тръмп – в обществената поръчка за част от околовръстния път на румънския град Клуж-Напока има от всичко.
Клуж-Напока е вторият по-големина град в северната ни съседка след Букурещ. Той е историческата столица на област Трансилвания, познат в древността като „едно от най-забележителните селища в римска Дакия“, по думите на географа Клавдий Птоломей.
Днес Клуж-Напока е голям индустриален и технологичен център в Румъния, а местната власт от години обещава да изгради околовръстен път, който да изведе трафика, да помогне на бизнеса и да облекчи живота на града с 340 000 души население.
Изграждането на 42-километровото трасе е обявено за национален приоритет в документите на местната власт. Преди 7 години кметът на Клуж-Напока Емил Бок, който е бивш премиер на Румъния от Демократично-либералната партия (22.12.2008 г.- 6.02.2012 г.), обещава, че дългоочакваният път ще е готов през 2024 г.
Поръчка за една оферта
И днес път няма, но работата му по изграждането все пак започва. През 2023 г. прогнозната цена за 42 км околовръстен път е 2.7 милиарда евро. Три години по-късно цената вече набъбва на над 3.5 милиарда евро. Финансирането е осигурено от еврофондовете и държавния бюджет, пише румънското издание Public Record.
През февруари 2023 г. кметството на Клуж-Напока обявява обществена поръчка за изграждането на участък от околовръстния път. След три месеца прекратява процедурата, тъй като никой не подава оферти.
Няколко месеца по-късно - през юли 2023 г., е пуснат нов търг, като този път прогнозната стойност на 10-километровата отсечка е увеличена. Единствената подадена оферта обаче е на цена по-висока от прогнозната и поръчката отново е прекратена.
Община Клуж-Напока пристъпва към следващ опит да избере изпълнител. Третата обществена поръчка е обявена през юли 2024 г. и прогнозната цена отново е вдигната. Така 10-километровата пътна отсечка вече струва 809 млн. евро без ДДС (над 4.1 млрд. леи). Това прави над 80 млн. евро за километър път - абсолютен рекорд на Балканите, а може би и в света.
Околовръстният път на Клуж-Напока, който трябва да бъде изграден Графика: Pro Infrastructura
Подадена е само една оферта - от обединение на три балкански компании. Водеща в консорциума е румънската компания „Димекс-2000“ (Dimex-2000). Нейни партньори са българската „Хидрострой“ (Hydrostroy AD) и „Интеграл Инженеринг“ (Integral Engineering A.D.) - фирма регистрирана в Лакташи - град в автономната Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина.
Обединението е обявено през май 2025 г. за победител с цена от близо 930 млн. евро (4 729 755 332.14 леи) за 10 км нов път с магистрални габарити.
Обвинения за фалшиви документи
Консорциумът подготвя документите за подписването на договора. Те са заверени пред нотариус в Русе. Мястото е избрано, защото е най-удобно и за трите компании, както обясни един от участниците в обединението пред Mediapool.
Но преди дни в Румъния и в Босна и Херцеговина гръмва скандал. Причината - „Интеграл Инженеринг“ твърди, че не е упълномощавала никого да подписва от нейно име, а представените документи са фалшифицирани.
„На 19 септември 2025 г. босненската фирма „Интеграл инженеринг“, веднага след като научи от медиите за подписването на договора от 7 май 2025 г., информира кмета на Клуж-Напока, а след това и другите изпълнителни и разследващи органи в Румъния и Босна и Херцеговина, изразявайки подозрение, че представените документи на „Интеграл“ са фалшифицирани“, се казва в изявление на компанията, разпространено от румънската неправителствената организация Pro Infrastructura.
Фирмата от Република Сръбска твърди, че никога не си е партнирала с „Димекс-2000“ и „Хидрострой“. Не е упълномощавала и сърбина Драган Яношевич да я представлява в обединението с лидер „Димекс-2000“ за околовръстния път Клуж-Напока. Нещо повече, сръбският гражданин Яношевич, който е собственик на регистрираната в София фирма „Тръкпартнерс“, никога не е работил за „Интеграл Инженеринг“, твърдят от компанията.
„Предполагаеми представители на „Димекс-2000“ се свързаха с нас на 27 септември 2024 г. с предложение за сътрудничество по проекта за околовръстния път на град Клуж“, посочват от „Интеграл Инженеринг“. Босненската фирма обаче отказала - първо с писмо на 2 октомври 2024 г., а след това и повторно на 15 октомври 2024 г. „Интеграл Инженеринг“ твърди, че след тези дати нейните упълномощени лица не са имали никакъв контакт с „Димекс-2000“ и „Хидрострой“.
„Никога не сме упълномощавали друго лице да комуникира, договаря, предава или подписва документи от какъвто и да е вид с тях“, се казва в изявление на „Интеграл Инженеринг“.
Шефката на компанията Мая Пращало твърди, че не познава Драган Яношевич от сръбския град Бор. Обвинява го, че към документите по договора той е приложил фалшифициран сръбски паспорт на нейно име и пълномощно, заверено от измамник при белградски нотариус. „Не знаем кой е нотариусът, който е могъл да завери тези документи без моето присъствие, но се надявам разследването бързо да изясни този въпрос“, казва Пращало, цитирана от босненското издание capital.ba, което публикува и въпросния документ.
Интересен детайл е, че в докладите за възлагане на поръчката е посочено, че „Интеграл инженеринг“ е от Черна гора, докато седалището на компанията е в град Лакташи, който се намира в автономната Република Сръбска в Босна и Херцеговина. От „Интеграл“ посочват, че са имали дъщерна фирма в Черна гора, която обаче била закрита през 2017 г.
Или опит за изнудване за милиони
Мажоритарният собственик на „Димекс 2000“ Йоан Скурту казва, че става въпрос за правeн спор, който се надява да бъде разрешен в рамките на седмица. „Проблемът е в това, че някои членове на „Интеграл Инженеринг“ не признават тези, които са подписали договора за консорциума от тяхна страна за реализацията на околовръстния път на Клуж. Ние имаме нотариално заверен документ за обединението, което означава, че документално сме изрядни. Ако проблемът не се изясни, ще заведем съдебно дело“, казва Скурту пред румънската медия Cluj24.ro.
Кметът на Клуж-Напока Емил Бок обяснява откъде трябва да мине околовръстния път Сн. Община Клуж
„Всички участващи румънски държавни институции са валидирали документите, представени от строителите за подписването на договора“, заявява кметът на Клуж-Напока Емил Бок, цитиран от румънското издание HotNews.
„Договорът е подписан на основание на пълномощните, представени по време на процедурата по възлагане, както и споразумението за учредяване на обединението, представено както в оригинал, така и легализирано от нотариус в България“, пояснява Емил Бок във видео, публикувано във Фейсбук.
Какъв е проблемът
Всъщност спорът е за пари между румънската и босненската компания, коментираха пред Mediapool източници, запознати с казуса. Първоначално е била договорена определена сума, която „Интеграл инженеринг“ трябва да получи. Нейното участие в обединението е било нужно, за да се покрият изискванията за оборот и изпълнени пътни проекти, както признава и шефката на дружеството Мая Пращало. Тази практика се използва често в търгове за пътно строителство, за да бъдат покрити високи изисквания.
По неофициална информация на румънската страна в спора, след като първоначалната прогнозна цена на търга е нараснала значително, апетитът на босненската фирма също се увeличил и тя е поискала да ѝ бъдат преведени 10 млн. евро за услугата. Лидерът в консорциума „Димекс-2000“ обаче е отказал да даде тези пари. Така се стигнало до конфликт между партньорите и до подаването на сигнала от „Интеграл Инженеринг“ до компетентните органи в Румъния, Босна и Херцеговина и Европейската прокуратура за измама с фалшиви документи.
Заради започналото разследване изпълнението на договора по поръчката за околовръстното шосе на Клуж-Напока е временно спряно, казаха от кметството.
Безпрецедентен случай за 3 млрд. евро
„Ако твърденията на „Интеграл Инженеринг“ бъдат потвърдени в съда, това е безпрецедентен случай - вероятна кражба на компания и фалшиво участие в търгове на стойност за над 3 милиарда евро!", се казва в изявление на неправителствената организация Pro Infrastructura, която наблюдава изпълнението на големите инфраструктурни обекти в Румъния.
Причината сумата да набъбне до 3 млрд. евро е, че босненската фирма е участвала и в още няколко пътни търга в Румъния, но с други румънски фирми.
Неофициално се твърди, че зад неправителствената организация Pro Infrastructura вероятно стоят определени играчи в пътното строителство в Румъния, с апетити към въпросните търгове. Възможно е това твърдение да е контраатака от страна на засегнатите от случая компании.
Неправителствената организация призова по случая да се намеси румънската Антикорупционна комисия (DNK) и Европейската прокуратура.
„Ако това бъде потвърдено, всички замесени трябва да бъдат подведени под отговорност, без изключение: тези, които са фалшифицирали директно документите за участие, тези, които са одобрили или толерирали тази схема, компаниите, които са настоявали да използват услугите на босненаската компания, която изрично е отказала да участва в обединението, нотариусът, който е заверил документи без да провери реалното управление на компанията в Босна, както и кметството на Клуж-Напока (възложител), което не е положило дори минималната грижа за проверка на валидността на документацията“, се казва в изявлението на Pro Infrastructura по случая.
Босненската фирма е била под санкции от САЩ
Това обаче, което Pro Infrastructura не коментира е, че регистрираната в Република Сръбска компания „Интеграл Инженеринг“ е била собственост на бизнесмена Слободан Станкович. Той умира през 2023 г., след обявяването на първия търг, и започва битка за наследството му. Предполага се, че именно Станкович е дал картбланш на Драган Яношевич да действа в Румъния, но сега, след като е мъртъв, това няма как да бъде доказано.
Изграден магистрален участък от „Интеграл Инженеринг“ в Република Сръбска Сн.„Интеграл Инженеринг"
Интересна подробност е, че Слободан Станкович е бил близък до осъдения бивш президент на Република Сръбска Милорад Додик, който подкрепя войната на Русия срещу Украйна и дори избяга в Москва, след като получи една година затвор.
Срещу Додик имаше наложени санкции от САЩ за корупция и подкопаване на мирното споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина. Всичко обаче се промени след като на власт се върна американският президент Доналд Тръмп. Вашингтон отмени санкциите срещу Додик. Нещо повече, Додик обяви идеята си Република Сръбска, автономна област от Босна и Херцеговина, да стане част от Сърбия по примера на Тръмп, който си хареса Гренландия.
Докато е бил президент, Милорад Додик е помогнал на „Интеграл Инженеринг“ да получи големи строителни проекти в Република Сръбска без честна и прозрачна конкуренция. В замяна Слободан Станкович е оказал подкрепа на „пропагандната машина“ на Додик и е превърнал телевизията, която е притежавал, в негов рупор. Това е причината „Интеграл Инженеринг“ да попадне под американските санкции. Тесните връзки между компаниите под шапката на „Интеграл“ и ръководството на Република Сръбска са описани от журналисти от Центъра за разследваща журналистика в Сараево от 2014 г. до днес.
С падането на санкциите на САЩ срещу Додик и завръщането му в Босна и Херцеговина през април 2025 г. падат и американските санкции срещу „Интеграл Инженеринг“.
„Интеграл Инженеринг“ беше в списъка със санкционирани лица в периода октомври 2022 г. - април 2024 г. През този период, чрез активна комуникация с американската администрация, ние документирахме и обяснихме подробно нашите бизнес дейности. Това убедително доказателство доведе до премахването на компанията от списъка“, се казва в позицията на компанията, разпространена до медиите.
Тя посочва, че за 37 години от съществуването си е реализирала над 400 договора на обща стойност над 1.5 милиарда евро. Около 70% от тази стойност, е по договори, финансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Западнобалканския инвестиционен фонд и други международни източници. Това означава участие в международни търгове с множество участници, надзор на специализирани компании от страни от Европейския съюз и контрол на международните финансови институции, посочват от „Интеграл Инженеринг“. Компанията уверява, че бизнесът ѝ е „професионален и прозрачен“.
Имидж под въпрос
Репутацията на останалите две фирми в консорциума - румънската „Димекс“ и българската „Хидрострой“ - също не са безспорни. Имената им бяха замесени в скандали за корупция и обвинения за изнесели „чували с пари“.
„Димекс-2000“ е собственост на предприемачите Йоан и Нелуца Лукреция Скурту от румънския град Бистрица-Нъсъуд. През 2022 г. Йоан Скурту беше изправен пред съда по дело за корупция. Прокурори от Антикорупционната комисия (DNA) в Клуж разкриха, че „Димекс-2000“ е представила фалшиви документи относно произхода на трошения камък, използван за горски пътища. Материалът е бил добиван незаконно от бившата мина „Колбу“ (Colbu). „Димекс-2000“ заедно с обединение с други фирми е спечелила поръчка за реконструкция на горски пътища за 1.5 млн. евро в областа Бистрица-Нъсъуд през 2013 г. Проектът е финансиран от еврофондовете. През 2015 г. Йоан Скурту е осъден на 2 години условно за търговия с влияние с 4-годишен изпитателен срок, припомня румънското издание
Проблемът възниква, след като той построява мост до вилата на прокурор в Бистрица-Нъсъуд. В замяна на безплатната работа, магистратът е трябвало да помогне на Скурту да получи благоприятно решение по гражданско дело относно земя в района.
„Хидрострой“ АД е една от големите компании в строителния бранш у нас. Неин мажоритарен собственик е Велико Желев, бивш шеф на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в мандата на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ. При управлението на правителствата „Борисов -2“ и „Борисов-3“ компании на Желев, като част от консорциуми, печелят договори за стотици милиони евро. Сред тях са големи инфраструктурни проекти, финансирани от еврофондовете, като Северната скоростна тангента на София, тунела под връх Шипка и участък от магистралата „Велико Търново - Русе“.
„Хидрострой“ пусна 15 км участък от магистрала „Хемус“ между п.в. „Боаза“ и п.в.„Дерманци“ в края на 2025 г. Сн.„Хидрострой"
След като Борисов загуби властта, регионалният министър арх. Иван Шишков от служебно правителство на Румен Радев, нарече Велико Желев „строителя на тънките магистрали“, заради липсата на една трета от асфалта на Северната скоростна тангента. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков, по време на друго служебно правителство на Румен Радев, пък многозначително посочи „един жилав строител“ на магистрала „Хемус“ (София-Варна), който превел 21 млн. евро в Обединените арабски емирства. По-късно прокуратурата арестува Велико Желев по обвинение в побой на служител. Всички тези обвинения обаче претърпяха катастрофа и въобще не стигнаха до съд.
Лили Границка, Красен Николов
