Избирателните списъци в България да се съставят на базата на последното националното преброяване, което беше през 2021 година. Това предложение на ИТН, минало преди дни в парламентарната правна комисия, предизвика сериозни дебати и по време на заседанието по поправките в Изборния кодекс, проведено във вторник. В обсъжданията се включиха и представители на ГРАО и НСИ, които разкритикуваха идеята.
Законно ли е изобщо? Може ли половин милион починали да попаднат в списъците? Колко души ще се налага да се дописват, за да могат да гласуват? Тези въпроси бяха повдигнати в залата.
По време на заседанието от ГРАО изразиха мнение, че „не е много разумно да бъде възприето“ предложението избирателните списъци да се правят на базата на данните от НСИ. Посочиха обаче, че ако все пак бъде решено да е така, то в закона трябва да се запише в какви срокове и какви точно данни им предоставя НСИ за списъците.
От ГРАО посочиха, че имат експертизата, софтуера и нужната техника, за да подготвят избирателни списъци, както правят и до момента. „Сега се предлага избирателните списъци да се отпечатват според данните на Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване, което беше през месец септември 2021 година и колегите от НСИ имат точно тези данни. Преброяването отчита броя на лицата, които имат обичайно местопребиваване на територията на страната, а не броят на българските граждани“, каза Петя Буланова от ГРАО.
Макар текстове, свързани със списъци по преброяването, вече да минаха в правната комисия все още не е ясно дали те ще съберат необходимата подкрепа и в пленарната зала за окончателното им приемане.
Колко актуални биха били списъците?
От ИТН защитават тезата, че идеята на предложението им не е да се ограничават избирателни права, а да се направи така, че списъците да бъдат актуални и „обективно отразяващи броя на населението над 18 години“.
Днес Бранимир Балачев от ГЕРБ каза, че не разбира съвсем идеята на ИТН, защото преброявания в България се правят на 10 години. Тази тема на предишно заседание на комисията засегна и Божидар Божанов от ПП-ДБ.
„Не е ясно как този списък ще се актуализира. Да, той се актуализира на всеки 10 години, защото на всеки 10 години има преброяване, но раждането и смъртта на граждани не са единственият начин, по който би следвало да се променя един регистър на изборните права - има случаи, в които граждани придобиват такива по реда на Закона за българското гражданство - те са придобили такова и в един момент придобиват избирателни права. Те няма да присъстват в базата данни на НСИ с ЕГН-та. Те могат да получат ЕГН между две преброявания и тогава как те биха били в избирателните списъци. В този смисъл, практически ми се струва, че не е редно да превръщаме базата данни на НСИ в изборен регистър“, каза тогава той.
За проблема с актуалността на списъци по преброяване говориха по време на днешното заседание и от ГРАО, и от НСИ.
От ГРАО посочиха, че данните на НСИ по никакъв начин не отчитат и миграционните процеси, настъпили след датата на преброяването - от страната в чужбина и от чужбина в страната.
„2021 година дадено лице е преброено, но е възможно досега да са настъпили промени относно името му - сключен брак, развод. Тези данни в национален регистър „Население“ към ГРАО са актуални. От последното преброяване до сега са минали 5 години. Има починали лица. Актът за смърт се съставя в срок от 2 дни от настъпването на смъртта и в следващия ден най-късно това се отразява в национален регистър „Население“. Тези данни, които са много важни за формирането на списъците при нас се актуализират ежедневно - два пъти дневно“, добави тя.
И от НСИ подчертаха, че има голяма разлика между населението, което изчисляват те при преброяване и хората, които имат право да гласуват на избори.
„Преброяването беше направено към дата 7 септември 2021 година. В зависимост от това кога ще са следващите избори - очакваме някъде в края на март месец или началото на април - по груба оценка само броят на умрелите от преброяването до изборите ще бъде над половин милион и може да достигне до близо 600 000. Това означава, че има голям риск да включим хора, които са умрели и тогава наистина ще получим „мъртви души“, каза Атанас Атанасов от НСИ.
Той също посочи, че ако списъците се правят по данните на НСИ, то от тях ще липсват получилите българско гражданство и върналите се в страната след последното преброяване.
Юридически пречки
По време на днешното заседание от НСИ посочиха, че има и юридически пречки в българското законодателство пред това преброяванията да се използват за избирателни списъци. Въпросът беше повдиган и на предишни заседания и от ИТН дадоха заявка, че имали намерение през преходните и заключителните и заключителни разпоредби на законопроекта да предложат текст за промяна в Закона за статистиката, с който „ще разрешим това ограничение, което е наложено от закона“.
Има обаче и европейски регламент, който налага забрана за разпространяването на индивидуални данни от страна на НСИ.
„Нашата работа е да агрегираме данните, а не да предоставяме индивидуални данни. Тази забрана да предоставяме индивидуални данни я има на поне три места, включително в регламент на ЕС, който изрично забранява предоставянето на индивидуални данни. Без значение какво ще се запише в Изборния кодекс, регламентът трябва да бъде спазен“, посочи Атанасов от НСИ.
Още казуси
По време на заседанието проблем с приетия от комисията текст видя и депутат от ГЕРБ. Става дума за Бранимир Балачев, който изрази позицията си, че ГРАО има най-точни данни за това в едно населено място колко души са починали, колко са се родили, колко са си сменили имената.
„При преброяването, ако не го намерят вкъщи, го пишат все едно го няма, а той реално е отишъл да работи два месеца навън и след това се връща. Можем ли да го лишим от правото на глас? Очевидно, че не можем, защото там има три условия - да си пълнолетен, да си вменяем и да не си лишен от свобода“, посочи още Балачев.
Според него би било най-добре, ако НСИ и ГРАО си сътрудничат при изготвянето на списъците. Затова предложи в поправките в закона да се запише, че списъците се формират освен на базата на данните на НСИ от последното преброяване и от всички данни от ГРАО: „Мисля, че това ще е правилното и ще бъдат максимално близки до това кои хора имат право да гласуват“.
Друг проблем около текстовете за избирателните списъци по данни от преброяването беше обсъден и по време на заседанието на комисията миналия петък. Тогава Хамид Хамид от „ДПС-Ново начало“ попита дали ако даден избирател има право да гласува, но не се е преброил, то той ще бъде дописван в списъците в самия изборен ден.
„В какво ще се превърнат тези списъци, ако след 300 човека в този списък се допишат още 500? Това няма ли да затрудни членовете на секцията, вписванията и т.н.? Как ще гарантирате правата на тези български граждани, които не са преброени, но се явяват в изборния ден с личната си карта, искат да гласуват, в секцията става спор, някои членове на секцията казват „няма те в списъка, няма да гласуваш“? Как ще защити правата на тези граждани и каква ще бъде ролята на ЦИК в този процес“, каза тогава Хамид.
В отговор Николета Кузманова от ИТН, която е и сред вносителите на текстовете, прехвърли отговорността към самите избиратели:
„В момента, в който предварителният списък се състави, той бива обявен и всеки един от нас може да се провери дали фигурира в този списък, или не фигурира. Когато сме се проверили преди изборния ден, и към момента в Изборния кодекс има процедура, по която аз отивам и казвам: Аз живея на този постоянен адрес, поради което много моля да бъда включена в списъка“. Тоест това е мой ангажимент като избирател да се преброя предварително и съответно да бъда включена в този списък по реда, предвиден в Изборния кодекс. Тогава, когато не съм направила тази проверка преди изборния ден, а отивам в изборният ден и се оказва, че не фигурирам в списъка, и тогава има ред, по който бивам включена, стига да отговарям на условието да имам постоянен адрес на територията на съответното населено място“.
По време на днешното заседание пък експерти изразиха позиция, че е става дума за около 1 млн. души, които може да са изключени от списъците и да трябва да се дописват.
