От х:

Днес в x:

Работа след пенсионирането: Истини и заблуди за задължителното съкращение

 Има ли законови рамки, които определят какво може или не може да прави работникът, след като вече е осигурен с пенсия

За мнозина работата след пенсионирането може да бъде източник на удовлетворение и финансова стабилност. Все пак, има ли законови рамки, които определят какво може или не може да прави работникът, след като вече е осигурен с пенсия, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

В съвременното общество, където хората живеят по-дълго и са здрави по-дълго, въпросът за работата след пенсионирането става все по-актуален. Според Кодекса на труда в България в нашата страна няма законови ограничения, които налагат задължително съкращение на работници или служители, които вече са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В нашата страна, съгласно Кодекса на труда, няма ясни ограничения за лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да продължават да работят. Това е важен аспект, който осигурява свобода и избор на индивида, когато става въпрос за бъдещето му след завършването на активния трудов живот.

Въпреки това, работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Важно е обаче да се отбележи, че работодателят не е длъжен да направи това. Това от своя страна създава баланс между правата на работниците и работодателите.

Съгласно Кодекса на труда, има две отделни основания за прекратяване на трудовия договор с предизвестие при пенсиониране. Първото е при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато второто е при навършване на 65-годишна възраст от професори, доценти и доктори на науките.


Възможността за работа след пенсионирането често се явява като въпрос с деликатен характер. Пример за това някой, който работи като инженер, който е придобил правото си на пенсиониране. Както стана ясно, според закона, той не е задължен да бъде съкратен от работодателя си, въпреки че работодателят има право на това.

Не са рядкост случаите, в които при подобна ситуация, работодателите, като проява на корпоративна отговорност и съобразено с положителното отношение към опитните специалисти, решават да не прекратят трудовото правоотношение. Този подход осигурява на работещите и възможността да споделят своя опит с младите колеги и да бъдат част от непрекъснатия процес на развитие на фирмата.

Друг пример, за работещ в академичната сфера, същността на трудовите правоотношения могат да се променя при навършване на 65-годишна възраст. Тук влиза в сила второто основание за прекратяване на трудовия договор - възрастта на професорите, доцентите и докторите на науките. Въпреки това, и в този случай, работодателят не е длъжен задължително да предприема съкращения, предоставяйки възможност за допълнителни договорености, основавайки се на обстоятелствата и взаимните интереси.

Такива индивидуални и гъвкави решения, които се вграждат в трудовите правила, демонстрират, че пенсионирането не винаги означава края на възможностите за трудов ангажимент. Вместо това, то предоставя възможност за нови начинания, като вземането на решенията винаги се осъществява със зачитане на правата и свободата на индивида.

В заключение, въпреки че законът не изисква задължителното съкращаване на лицата с право на пенсия, той предоставя правото на работодателя да вземе решение в зависимост от конкретните обстоятелства. Такова разнообразие от права осигурява гъвкавост и уважение към индивидуалните предпочитания и желания на работниците, дори след завършването на техния официален трудов път.

Справка:

чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ , чл.8, ал.3 от КТ

 

Източник: http://www.pariteni.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини