От х:

Днес в x:

В Новата година с нова сурвачка

Изображение 1 от 2

    Новата година започва със Сурва. Младите сурвакат по-възрастните с богато украсени пръчки от дрян за здраве и берекет.

    Сурвачките в различните краища на страната са различно нагиздени. В Централна и Източна България се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче сурвачката да е дрянова пръчка, а нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на единично или двойно  “Ф”, а най-отгоре да остане снопче от връхни клончета. 

    В района на Хасково дряновицата е украсена със сушени плодове за берекет, вълна, пуканки, парички. 

    Сурвачката се използва само в годината, за която е предназначена. Смята се, че  тя има магическа сила, но само в първия ден на новата годината. После се хвърля в огъня. Вярва се, че тя е чула наричанията от сурвакарите за дома, за стопаните, за нивата им, за животните и двора им, за здраве, берекет и късмет, и ги е разнесла. Затова, колкото и да е станала хубава сурвачката, тя трябва да се хвърли в огъня и в никакъв случай да не се запазва за следващата година, съветва Нели Арнаудова, която е ръководител на Етнографската школа към Младежкия център в Хасково.

    Според обичая сурвакането започва още преди разсъмване. Това е най-характерната за Нова година традиция, известена е в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова—най-често дрянова пръчка, и то именно в началото на годината.

    Макар че смисълът на обичая е ясен, няма безспорни данни кой народ-траки, славяни или прабългари са го използвали и предали в съвремието на българите.

    Най-сериозни доводи има, че обичаят не е славянски, а доводите за това са, че той е непознат сред останалите славянски народи.

    Името на обичая “сурвакане” и името на магическата пръчка “сурвачка”, “сурвакница”, или още както се среща „сурукница“, както и виковете, които придружават сурвакането “Сурва, сурва година!” са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.

    Haskovo.net

    Източник: Haskovo.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини