От х:

Днес в x:

Баба Марта днес раздава мартенички, мартенички за големи и мънички...

Червенобели, усукани, оплетени, пристегнати в пискюли, топки или панделки – това са най-търсените пазарни продукти на 1 март в България. Така е и в Първомай. Няма магазинче или сергия, която да не е обсипана с мартенички. Странно е да срещнеш човек без отличителния знак на месец март. Това някак приповдига настроението и ни кара да се чувстваме омагьосани и защитени.

Отбелязваме обичая "Баба Марта", тачен и запазен повече от хилядолетие.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. 

Мартеницата може да се свали при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце. 

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи. 

Parvomai.NET
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Източник: Parvomai.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Гл
    Гласът на Хората
    1 -2
    11:15, 1 мар 2019
    Гласът на Хората предлага Първомай.нет да се преименува на "Гласът на Първомай", в който "Гласът на Хората" да е основната рубрика. Това гарантира висок рейтинг и много читатели.
Последни новини