Проучване показва до каква степен тийнейджърите заобикалят забраната за социални медии в Австралия - и защо

Шест месеца след влизането в сила на забраната на Австралия на употребата от тийнейджъри на социални медии, спазването на правилата сред 14- до 15-годишните е спаднало до едва 6%, в сравнение с 27-те процента през април. Изводът е, че само правните мерки рядко са достатъчни, за да доведат до трайни промени в навиците на тийнейджърите в социалните медии. Забраните изискват социална подкрепа, особено от ключови влиятелни лица и лидери в рамките на мрежите от връстници.

Австралия въведе един от най-строгите закони за социалните медии в света: от декември 2025 г. на тийнейджъри под 16 години е забранено да имат лични акаунти в големи платформи като TikTok, Instagram и Snapchat. Последните проучвания обаче показват, че младите хора спазват правилата много по-малко, в сравнение с преди само два месеца.

В едно от първите проучвания върху потребителските навици в Австралия, икономистът Кристофър Рот () от Института за поведенческа икономика „Макс Планк“, заедно с международен изследователски екип, показват колко малко въздействие има забраната за социални медии върху тийнейджърите – и как те съзнателно и умишлено я заобикалят. Четири месеца след влизането в сила на закона, едва 27% от 14- и 15-годишните са спазвали забраната според проучвания сред приблизително 970 тийнейджъри на възраст от 13 до 18 години, проведени през март и април 2026 г. Това означава, че близо три четвърти от тийнейджърите продължават да използват платформите въпреки забраната и този брой само нараства.

Последни данни: забраната все още не е оказала влияние

През юни 2026 г. Кристофър Рот (Christopher Roth) и Филип Милоевич (Filip Milojević) провеждат последващо проучване сред 792 тийнейджъри, 423 от които са участвали и през април. В актуализирания си работен документ изследователите отбелязват, че спазването на правилата е било далеч по-ниско през юни, отколкото през април, като общият процент на спазване на правилата е спаднал до едва 6 процента.

„Шест месеца след влизането в сила на разпоредбите е ясно, че законът все още не е оказал съществено въздействие - всъщност използването им се е увеличило“, съобщава Рот.

Сред 14- до 15-годишните делът на тези, които са използвали забранена платформа през предходните седем дни, се е повишил от 64 процента през април до 92 процента през юни. Това не се дължи и на аномалия в извадката: процентът на спазване на правилата се е сринал дори сред 93-мата анкетирани тийнейджъри и в двете вълни на проучването.

Семейството и технологиите помагат на тийнейджърите да нарушават правилата

Изследователският екип демонстрира, че тийнейджърите активно заобикалят забраната с помощта на други хора. Както отбелязва Рот: „Досега всичко, което е необходимо, за да се заобиколи законът, е фалшива дата на раждане, VPN връзка, пренасочена извън Австралия или използване на акаунт на брат/сестра - или дори на родител."

Трима от четирима тийнейджъри (75%) смятат, че е лесно или много лесно да се заобиколи забраната, а сред 60% от 14- до 15-годишните, нито един акаунт не е изтрит до момента. Нещо повече, малко над един на всеки пет (22%) от тези, които продължават да използват платформите, съобщават, че родители, по-големи братя/сестри или други възрастни са им помогнали да създадат нов акаунт, след като оригиналният им е бил деактивиран.

Страхът да не пропуснеш нещо надделява над опасенията за психично здраве

Изследователите също така показват, че макар забраните, основани на възраст, да могат да затруднят достъпа до платформи, техният успех зависи до голяма степен от социалната динамика. Критичен фактор е дали приятелите и съучениците остават активни в платформата.

„Готините остават“, отбелязва Рот по отношение на последните данни. В основата на това е натискът от страна на връстниците и широко разпространеното явление, известно като  „страхът да не пропуснеш нещо“ FOMO (Fear of Missing Out).

„Всеки, който напусне Instagram, TikTok и други подобни, докато приятелите му все още са там, плаща цената на загуба на социална връзка“, обяснява Рот.

Поведението на връстниците, подчертава той, е решаващият фактор.

Изследователите също така попитали участниците при какъв процент на отпадане самите те биха напуснали платформите. Средно отговорът бил около две трети (66%).

„Все още не сме достигнали този праг - дори и във второто ни проучване“, отбелязва Рот.

Точно обратното: 44% от първоначално напусналите казали, че биха се върнали, ако една трета от връстниците им се върнат. И точно това се случва. В проучването от юни половината от тийнейджърите съобщили, че първоначално са напуснали поне една забранена платформа, само за да се върнат, след като осъзнали, че повечето от останалите продължават както обикновено.

Нещо повече, 63% отбелязват, че повече техни приятели използват социалните медии сега, отколкото месец по-рано. Причината?

„Нашите резултати показват, че тези, които са спрели, са спазвали забраната, защото са предполагали, че достатъчно други ще направят същото - не защото са намирали закона за убедителен“, обяснява Рот.

Тийнейджърите всъщност са имали забележително ясна представа за спазването на забраната в реалния свят, като са оценили процента на 30% в сравнение с 27%-те, наблюдавани от изследователите. Ясно е, че младите хора са добре запознати с факта, че по-голямата част от техните връстници продължават да преглеждат тези платформи.

Спазването на забраната е непопулярно

Друг социален фактор е статусът. На въпроса дали тийнейджърите, които напускат тези платформи, се възприемат като по-популярни или по-малко популярни, респондентите дадоха ясен отговор: едва 4% смятат тези, които напускат, за по-популярни, докато 45% ги възприемат като по-малко популярни. За останалите 51% това не е от значение. Подходящо е, че тийнейджърите, които продължават да използват социалните медии, имат приблизително 1,5 пъти повече последователи в Instagram от тези, които са спрели (366 в сравнение с 201).

„Няма социален престиж в спазването на правилата“, обяснява Рот.

Влиятелните тийнейджъри оформят поведението на своите връстници.

„Докато отдръпването не е социално възнаградено и не се превърне в норма в собствената мрежа, законът няма социална подкрепа“, посочва Рот, правейки паралел с регулациите за тютюна.

През 80-те и 90-те години на миналия век, добре свързани социални групи в САЩ и Великобритания се отказеат от пушенето. Тези, които продължават да пушат, се оказват изтласкани в периферията на своите групи от връстници.

„Социалният сигнал следваше държавната регулация - динамика, каквато в момента не се наблюдава никъде в Австралия."

Поуки за германския и европейския дебат

В Германия, както и в целия ЕС, се обсъжда възрастова граница за достъп до социални медии. Самите тийнейджъри предпочитат по-леки мерки: 72% биха предпочели да използват приложение, което ограничава ежедневното им време пред екрана, отколкото да се подчинят на пълна забрана.

В статия за FAZ, икономистите Матиас Сътър, Кристофър Рот и Филип Милоевич очертарат6 какво всъщност изисква ефективната защита на младежта:

Осигуряване на техническа защита: Осигуряването на надеждни процедури за регистрация без заобиколни решения, заедно с редовни одити, е отговорност на операторите на платформи. Докато съществуват „вратички“, те ще продължат да бъдат експлоатирани.

Да се има предвид възрастта: Освен това, в Австралия 14- до 16-годишните често споделят една класна стая. Строгото определяне на годината на раждане пропуска житейската реалност на тийнейджърите и неизбежно води до неспазване на правилата.

Изграждане на положителни модели за подражание: Забраната изисква реална основа чрез образование, видими модели за подражание и по-широк обществен дебат, който прави ранното използване на социалните медии по-малко нормализирано. Забраните за пушене влязоха в сила едва след десетилетия медицински доказателства, публични кампании и променящи се социални норми.

Осигурете алтернативи: За много млади хора социалните медии са от основно значение за чувството им за идентичност, ключова дигитална мрежа и начин за запълване на времето между училище, домашни и лягане. Без реални алтернативи като спорт, музика, младежки клубове и развлекателни дейности, социалните мрежи винаги ще останат по-привлекателни. Семействата и образователните институции трябва да се ангажират.

Ползи за по-малките деца: За днешните тийнейджъри забраната идва твърде късно. Но ако последователното и надеждно прилагане успее, по-малките деца може да израснат в свят, където наличието на личен акаунт под 16 години вече не е по подразбиране.

„Всеки, който иска да промени медийните навици на младите хора, трябва да убеди самите тийнейджъри – и тези, които задават тенденциите в техните социални среди“, отбелязва Кристофър Рот.

Справка: Leonardo Bursztyn, Angela L. Duckworth, Rafael Jiménez-Durán, Aaron Leonard, Filip Milojević, Christopher Roth, and Cass R. Sunstein; Tipping Points and Australia's Social Media Ban; NBER Working Paper 35162 (2026); https://www.nber.org/system/files/working_papers/w35162/w35162.pdf

Източник: Social media: being cool means staying online, Max Planck Institute for Behavioral Economics, Bonn