Днес православните християни отбелязват един от големите църковни празници – Възнесение Господне, известен в българската традиция и като Спасовден. Празникът се чества на четиридесетия ден след Възкресение Христово и е свързан с последната среща на Иисус Христос с неговите ученици преди възнасянето Му на небето.

Според евангелските текстове след възкресението си Христос се явявал на апостолите, наставлявал ги и укрепвал вярата им. В деня на Възнесението Той ги извел на Елеонската планина край Йерусалим, където ги благословил и пред очите им се възнесъл към небето. Апостолите останали вгледани в необикновеното събитие, а според християнското предание двама ангели им възвестили, че Христос ще се върне отново по същия начин при Второто Си пришествие.

Празникът започва да се отбелязва от Църквата още през IV–V век и е сред подвижните християнски празници. Според християнската вяра с Възнесението си Иисус Христос завършва делото на спасението и открива пътя към небесното царство. Именно от тази символика идва и народното название Спасовден.

В българската традиция празникът заема важно място и е свързан с множество обичаи и вярвания. На различни места в страната има храмове и манастири, посветени на Възнесение Господне, сред които Горновасилишкият, Батановският и Сопотският манастир.

На този ден Църквата почита и светите равноапостолни Константин и Елена – император Константин Велики и неговата майка царица Елена, които остават сред най-значимите личности в историята на християнството.

Константин Велики е владетелят, който поставя край на преследванията срещу християните в Римската империя. След издаването на Миланския едикт през 313 година християнската вяра получава свобода, а вярващите за първи път след векове гонения могат открито да изповядват религията си.

Императорът променя и политическата карта на империята, като премества столицата от Рим в древния Византион, по-късно наречен Константинопол. Той активно подкрепя Църквата, изгражда храмове и съдейства за укрепването на християнството.

Особено значима роля има и майка му – царица Елена. По нейна инициатива и след пътуване до Йерусалим през IV век е открит Животворящият кръст, на който според християнската традиция е бил разпнат Иисус Христос. Заради заслугите си към християнската вяра и двамата са удостоени с почетното звание „равноапостоли“.

По времето на Константин е свикан и Първият вселенски събор в Никея през 325 година – събитие с ключово значение за оформянето на християнското учение и приемането на Символа на вярата.