До 2028 г. Черна гора иска да бъде приета в ЕС, казва президентът на страната Яков Милатович. Но оптимизмът по разширяването на общността в самата страна, а и в ЕК, е като бомба със закъснител, пише „BalkanInsight“.

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) отбелязва, че ЕК смята Черна гора за „отличничка“ сред кандидатите за членство в ЕС и цитира думите на председателката на комисията Урсула фон дер Лайен, според която за първи път от много години разширяването на Общността е реалистична възможност. Германското издание помества интервю на Михаел Мартенс с президента на Черна гора Яков Милатович, в което той изразява същото мнение: „До 2028 година Черна гора трябва да стане 28-та членка на ЕС и ние смятаме това за реалистично. От десетте държави кандидатки Черна гора е единствената, отворила всички преговорни глави. А и повечето от тях вече са затворени – 14 до момента“.

Надеждите на ръководството на балканската държава са приключи в срок преговорите, за да може във втората половина на 2027 или през 2028 година да се внесе ратификацията на присъединяването на Черна гора в парламентите на 27-те страни членки. „Оттам нататък решаващото не е дали присъединяването ще е през 2028 или 2029 година – но се очаква да е още по време на мандата на тази ЕК“, смята Милатович.

„Процесът по разширяването отново стана геополитически"

ФАЦ цитира думите на президента, че присъединителният процес се е променил след нападението на Русия срещу Украйна в началото на 2022 година. „Европейските политици разбраха, че разширяването е нещо повече от технически процес – че е тясно свързано със сигурността на европейския континент. И процесът отново стана геополитически.“

Дали в този ред на мисли присъединяването на Черна гора към Общността няма да подхрани и проевропейските настроения в Сърбия, които напоследък не са особено силни, пита Михаел Мартенс. Отговорът на президента: „Присъединяването на Черна гора би било по-значимо от самата държава – то ще сигнализира на всички кандидати, че процесът на разширяване е жив. Последната страна, присъединила се към ЕС, бе Хърватия през 2013 г., т.е. преди повече от десет години. Ако сега Черна гора се присъедини, това ще има огромно положително отражение за всички кандидати, включително и за Сърбия. Посланието би било: реформите и новата политическа култура си заслужават усилията“.

Яков Милатович коментира и случая с Унгария – страната, злоупотребила с правото си на вето, за да блокира ЕС във външнополитически план. Както пише ФАЦ – не може да няма опасения от следващи такива случаи, но президентът на Черна гора е категоричен, че значението на този въпрос се преувеличава. „Защо да се поставя акцентът върху Черна гора или някой друг нов потенциален член? Макар още да не членуваме в Общността, ние от най-малко 15 години почти изцяло съобразяваме нашата външна политика и политиката за сигурност с ЕС. Ако има опасения дали от Черна гора няма да се появи някой нов Орбан и да блокира ЕС, все пак същото може да се случи във Франция или Германия. Въпросът, по който трябва да помислим, е дали единодушието в ЕС е верният път – или по определени въпроси ще е достатъчно и квалифицирано мнозинство. Това е по-рационално, отколкото да се правят спекулации дали евентуално нещо би било блокирано от Черна гора.“

Бомба със закъснител?

На темата за европейското членство на Черна гора се спира и сайтът „BalkanInsight“, като отбелязва, че оптимизмът за разширяването на Общността, проявяван както от балканската държава, така и от европейските институции, представлява бомба със закъснител.

Изданието напомня за дългата сянка на бившия президент Мило Джуканович (днес обект на множество разследвания, като например за контрабанда на цигари), както и за неувяхващия сръбски национализъм. По-конкретно става дума за наложения от Джуканович държавен контрол върху медиите, който съществува и сега, и за който ЕС вече предпочита да си затваря очите.

Освен това, отбелязва сайтът, макар да цари единство по въпроса, че присъединяването към ЕС е от национален интерес, съществува един силен фактор, който може да го блокира: великосръбският национализъм, нараснал от 2020 година насам.

Разлики в национализма

„BalkanInsight“ разказва, че из Черна гора често се веят сръбски знамена и се виждат други сръбски национални символи: „В Белград както управляващите, така и опозицията разпространяват един и същи политически кич – че сме братя и сме еднакви. Путин казваше същото за Украйна. Ние казваме – не, не сме еднакви. Може да сме съседи и партньори, но не сме еднакви“, подчертава черногорският политолог Любомир Филипович.

Сайтът обяснява, че има същностна разлика между сръбския и черногорския национализъм – единият е етнически, другият - граждански, който се дефинира териториално, а не етнически. Изданието цитира и писателя Андрей Николаидис, с босненско-гръцки произход, един от най-известните интелектуалци на Балканите. „Вучич, който контролира черногорското правителство и председателя на парламента, никога няма да ни разреши да се присъединим към ЕС, тъй като това ще означава край на идеята за Велика Сърбия. Ако хората установят, че е най-добре да пресичаш границите с един паспорт или дори без, че имаш повече пари и повече свобода, кой след това ще иска да напуска ЕС и да се връща към Сърбия?“, пита Николаидис реторично.

Биляна Михайлова