Пекин не подкрепя наложените на Техеран санкции и продължава да купува петрол от Иран - над 80 на сто от целия ирански износ е предназначен за Китай. Може ли режимът на аятоласите да оцелее без Китай?
Корабоплаването през Ормузкия проток практически е спряно. Въпреки това експертите не смятат, че режимът в Техеран ще рискува да го блокира трайно в знак на отмъщение срещу нападенията на САЩ и Израел.
„Иран извършва към 70 процента от търговската си дейност, извън износа на нефт, през пристанища, които зависят от достъпа до Ормузкия проток“, казва експертът по Иран Далга Катиноглу. Той е убеден, че налагането на блокада ще навреди и на самия Техеран.
Енергийната експертка Сара Вакшури също изтъква интересите на Техеран. „От иранска перспектива би било ирационално да се затваря Ормузкият проток, тъй като оттам до страната стигат важни вносни стоки като храни, медикаменти и машини“, казва тя в интервю за „Блумбърг“.
Големите клиенти в Азия
След нападението на Израел и САЩ срещу Иран цените на нефта и газа много нараснаха. Смята се, че барелът може да надмине 100 долара или повече, ако преминаването през Ормузкия проток остане твърде рисковано.
По данни на американската енергийна агенция EIA, през протока преминават около 20 процента от потребявания в световен мащаб нефт. 80 процента от тях са предназначени за клиенти в Азия, най-вече за Китай, Индия и Япония.
Международните медии отбелязват, че затварянето на Ормузкия проток ще доведе и до проблеми с керосина и втечнения газ, освен с петрола. Оттам се транспортират около 30 процента от нужния на Европа керосин, както и една пета от количествата втечнен газ в световен мащаб.
Много страни, включително САЩ, членките на ЕС, Великобритания, Япония и Канада, разполагат със стратегически резерви. В случай на временно прекъсване на доставките те осигуряват възможност да справяне в рамките на много седмици.
Зависимостта на Иран от Китай
Блокирането на протока обаче би засегнало не само износа на нефт и газ от държавите в Персийския залив за Запада, но и иранските петролни доставки за Китай и Индия. Така икономическата криза в страната би се изострила още повече.
Тъй като от Ислямската революция през 1979 година Иран е под санкциите на Запада, които включват и забрана за износа на нефт. Между 2006 и 2015 година бяха наложени и още санкции от САЩ заради ядрената програма на Иран.
След кратко разхлабване между 2016 и 2018 година на базата на сключеното ядрено споразумение JCPOA (Joint Comprehensive Plan of Action - Съвместен всеобхватен план за действие) американският президент Тръмп отново наложи строги санкции след изтеглянето на САЩ от споразумението.
Пекин има само ползи
За държавите, които не се придържат към санкциите, обаче не са предвидени никакви специфични санкции, респективно възможности за износ все пак има. Така се стигна дотам, че почти целият нефтен износ на Иран е за Китай - над 80 процента, както сочат данните на аналитичната компания Kpler.
Китай е не само най-големият получател на ирански нефт, но и на нефт от Венецуела и Русия. Наложените на тези страни западни санкции доведоха до намаляване на цените, от което Китай само печели.
Той печели, а Русия увеличава изнасяните за Китай количества, докато на Иран му се налага да се бори със спадащите приходи от нефтения износ, тъй като санкциите водят до сериозно увеличаване на транспортните разходи с кораби от сенчести флотове, заради посредници или заобиколни маршрути.
„Китай е незаменим като клиент за иранския петролен износ, тъй като купува голяма част от санкционирания суров нефт“, обяснява експертът Николай Козанов от университета в Катар.
Враждата със САЩ
Поради всичко това за иранския нефтен износ икономическото развитие на Китай е по-важно от евентуални нови санкции по линия на ООН. А и санкциите срещу Иран, Русия и Венецуела позволиха на Китай да диверсифицира внасяните количества.
Пекин например се дистанцира от доставчиците, които са тясно свързани с Вашингтон, като държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, много от които са обвързани с наложените от САЩ механизми за сигурност и финанси.
Но санкциите определено са отслабили икономическите съпротивителни сили на Иран, тъй като достъпът до нови технологии, международно финансиране и инвестиции е силно ограничен, посочва експертът Николай Козанов. Това в дългосрочен план се отразява негативно върху добива.
Ето и прогнозата на експерта: „Иран вероятно ще продължи да присъства на глобалните петролни пазари, но като структурно отслабен доставчик с големи отстъпки в цените. В определен смисъл негативната спирала на иранския нефтен сектор отразява икономическия и политически упадък на режима“.
