Паметна плоча на един от основателите на керамичната индустрия в Хасково и благодетел Георги Чонев беше открита днес от наследниците му. Тя е поставена на фасадата на къщата на Чонев на площад „Свобода“ 13, строена през 1927 година.
Идеята е паметната плоча в центъра на града да напомня на местните хора за времената и съгражданите им, които са минали житейския си път с чест и достойнство.
Георги Чонев е роден през през 1887 г. в Пещера. Преселва се в Хасково със съпругата си, купувайки фабриката за керамика край с.Княгиня Надежда /б.а. днес с.Нова надежда/. Керамичната фабрика е работеща, но Чонев я модернизира, оборудва я с модерна техника, с нова поточна линия, внос от Германия. Работата на фабриката на Чонев по производство на тухли и керемиди толкова се разраства, че сезонните работници достигат до 500 души, а да търсят прехраната си тук идват хора чак от Северна България.
Наследниците на индустриалеца са юристи, единствен, който е извън попрището на правото е единият от внуците му- Михаил Михайлов, който е физик.
При откриването на паметната плоча на дядовата му къща днес той разказ с вълнение и гордост истории, които е запомнил от майка си, свързани с работата на индустриалеца.
Освен акт на дълбоко уважение и признание, поставянето на плочата е и акт, които цели да съхрани паметта и да вдъхнови младото поколение, напомняйки му за ценностите на старите хасковци.
Наследниците на Георги Чонев се вдъхновили за идеята да поставят мемориалната плоча, след като научили още повече за дядо си от изследването на д-р Веселина Узунова „Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци“, чието издаване беше финансирано с помощта на община Хасково, Министерството на културата, местни бизнесмени и фирми.
„Вдъхновихме се да сложим мемориалната плоча за Георги Чонев едно, за да покажем, че миналото не трябва да се забравя от гледна точка на това, че в Хасково е имало достойни хора, индустриалци, които са работили за града, и втората причина е да се опитаме на младите хора да припомним истината за индустриалците в България преди 9-ти септември, която беше десетилетия потискана. А това са били много достойни хора. През първите месеци след 9-ти септември е имало масово унищожение на интелигенция у нас- лекари, адвокати, свещеници, учители, индустриалци. Било е страшно и са подлагани на унижения. Всички тези хора, които са допринасяли за развитието на Хасково са били в тежка изолация, а някои от тях са и физически унищожени. Нещо повече-по време на Народния съд дори има случаи в които са съдени починали вече, само и само да им им бъдат конфискувани имотите“, припомни внукът на Георги Чонев Михаил Михайлов.
Всъщност внуците на индустриалеца не го познават, защото той умира през 1949 година, веднага след национализация, тогава те още не са родени. Директен физически контакт са нямали с него. Но от разказите и документите са изградили представата за предшественика си в една дума: Достойнството. Внукът му разказва история, която е чувал от майка си-дъщерята на Георги Чонев, показателна за духа на времето и за водещите ценности тогава. По телефона на Чонев се обажда контрагент, който е поръчал тухли в неговата керамична фабрика. Напомня му, че преди месец са говорили за сериозна доставка. Но понеже към този момент цените са скочили двойно, купувачът иска индустриалеца да му даде новата стойност на поръчката, очаквайки, че той ще актуализира сумата. Чонев обаче му отвръща, че няма да повишава вече договорената цена, понеже е дал дума преди месец и продължава държи на нея. „Дадената дума тогава е била нещо повече от подпечатания договор. Това са били мъже на честта.“, разсъждава Михайл Михаилов.
Друга интересна история, която се е запечатала в паметта му, е разказ за среща на Клуба на индустриалците в София, малко преди национализацията. На нея присъства и дядо му. Тогава ги предупреждават да спрат с инвестициите и да продават всичко, защото съвсем скоро ще изгубят всичко. В този момент Чонев строи комин на керамичната си фабрика в Нова надежда. На предупреждението за задаващата се национализация индустриалецът отговаря: Ще ни вземат всичко, това е ясно, но тази фабрика трябва да работи: да произвежда, да има керамика, хората, които се трудят в нея трябва да продължат да работят и да живеят. Тези, които строят имат нужда от това производство, затова трябва да изградя комина. Фабриката е нужна за хората.
Запазеното от Георги Чонев в рода му ще бъде подадено за изследването на д-р Веселина Узунова, която след първото и много успешно издание на „Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци“, подготвя второто допълнено издание. То е по поръчка на Община Хасково и ще бъде финансирано от там. В него ще бъде включена цяла отделна част за индустриалеца Георги Чонев.
Красимира Славова
