От х:

Днес в x:

Първите признаци на аутизъм: лекция изнесе проф. Надя Полнарева - родителите нямат вина

Изображение 1 от 5

    Днес пред пълна зала се проведе лекция на тема „Ранни признаци на разстройствата на развитието. Насочване и консултиране. Особености на диагностичния процес”.

    Лектор бе проф. Надя Полнарева - ръководител на Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" в „Александровска” болница София, която е един от най-добрите детски психиатри в България и психолога на клиниката - Светла Стайкова.
    Инициативата е на Община Димнитровград, която е и община приятел на детето.
    Основната тема на дискусията бе аутизма, неговите прояви, диагностициране и методи за справяне с това разстройство на психиката.
    Своето изказване проф. Полнарева започна с историята на диагнозата аутизъм, която се появява за пръв път в средата на 90-те години в публикации, които идентифицират  едно “ново” тежко състояние, което се отразява върху социалното взаимодействие, общуването, поведението и развитието. Още по-забележително е, че авторите на двете напълно независими изследвания на Лео Канер и Ханс Аспергер, избират за определение на състоянието думата “аутизъм”. Самата дума е извлечена от гръцката дума “ауто”, което означава “сам”.

    Проф. Полнарева акцентира, че до преди 15-20 години се е смятало, че появата на аутизъм при децата е предизвикано от техните родители, и в частност майките, които били описани като студени и бездушни  ходещи хладилници, което е категорично опровергано 30 години по-късно.

    В днешно време медицината казва, че за това състояние причините са биологични, предизвикани от комбинация на гените,  които още не са идентифицирани, то е вродено, а не придобито и родителите нямат никаква вина за това и е необходимо да го приемат, а не да се самообвиняват.

    Според проф. Надя Полнарева аутизма не може да се лекува, то е състояние за цял живот. Целта на лекарите не е да излекуват децата, а да ги интегрират, да разбират останалите и останилите да разбират тях, но е много важно да се започне работа с тях и родителите в достатъчно ранна детска възраст. Въпреки, че родителите и близките на децата се надяват да има медикаменти или диети, с които да излекуват "болестта", проф. Полнарева е категорична, че няма такива средства.

    Разпространено е мнението в обществото, че с годините зачестяват децата с това психично разстройство, но това се дължи на по-добрите диагностични методи, които откриват симптомите, като за пример проф. Полнарева даде проучване, че в Харвард са диагностицирани много случаи на аутизъм, но е установено че е така, заради добрата и достъпна клиника, която имат в този район.

    Смята се, че децата с "диагноза" аутизъм са 1 на 100 деца, като според американски изследвания са 1 на 80 новородени деца. В днешни дни вече не се смята, че аутизма е част от голямата група на т. нар. разстройства на развитието, че не е психично растройство или шизофрения , а дефект на комуникацията и психичното развитие.

    Диагностицирането рядко се извършва от един психиатър, важно е преди да се постави диагнозата, която ще повлияе на цялото семейство, да се направи обстойно проучване. Първата  част е скрининг, последван от диагноза, която се поставя от група специалисти, които наблюдават детето. Следва лечиние чрез поведенчески интервенции от ранна възраст, което дава много добри резултати.

    Първите симптоми се улавят от родители до 3-годишна възраст, след което се включват и специалистите. Ако родителите не забележат симтоми, това се случва в детските градини.

    За какви симптоми трябва да наблюдават родителите, ни информира психолога Светла Стайкова:

    Детето до 12 месечна възраст трябва да започне да издава звуци -  "гукане", да започне да посочва предмети или да помахва за чао.

    На  18 месеца се очаква да казва думички, а до 2-годишна възраст да свързва 2 думи (примерно: мамо дай), детето трябва да реагира на повикване и да проявява сензорни усещания. Децата на тази възраст, които имат аутистично разстройство, рядко отвръщат с усмивка в отговор на околните, аутистичното дете за да поиска нещо, не се опитва да обясни на родителя, а взема ръката му и посочва с нея какво иска или го издърпва до предмета.

    Детето с аутизъм при игра на криеница със закриване на лицето и издаване на звук при показването не се впечетлява, трудно се впуска в ролеви игри с играчките си.

    Детето не се обръща на повикване по име и др.

    Доктор Стайкова даде пример как, ако в една стая с играчки, се остявят 3 деца - едното е с аутизъм, другото дете със забавяне в психичното развитие и третото с езиково разстройство, детето с аутизъм ще започне да си игре на "сложни" игри, това с изоставяне в развитието ще иска да го следва и да му подражава, а детето с езиково разстройство ще се опитва да ги привика към себе си.
    Децата с аутизъм имат своите странности, те могат да бъдат от физически пасивни до хиперактивни, обикновено си имат свои ритуали, като повтарящи се интензивни движения, с които се опитват да регулират емоциите си и това ги успокоява. Имат и ритуали, които може за околлните са досадни и неудобни, като гасене на осветлението или непрестанно затваряне на врати. Тези ритуали имат своя корен и не трява да биват възспирани, а да се търси каква емоция ги придизвиква, за да бъде овладяна.

    Източник: Dimitrovgrad.bgvesti.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (2)

    • 1
      Mi
      Milka
      4 0
      00:12, 15 дек 2018
      Много полезна статия, благодаря ви бгвести. Да сме живи и здрави
    • 2
      Аз
      аз
      0 -1
      11:39, 20 дек 2018
      "В днешно време медицината казва, че за това състояние причините са биологични, предизвикани от комбинация на гените, които още не са идентифицирани...." Да, така и е удобно на медицината - неидентифицирани още гени да са виновни. За да не знаем, че всъшност медицината е виновна.
    Последни новини