Песен и танц, музика... това е животът на учителя на две поколения хасковци по народни танци. На 1-ви октомври хореографът и ръководител на Танцовите формации „Южняче“ и „Южняци“ Васко Димов отбелязва троен празник - 35 години от създаването на първата детска формация, 15 години от събирането на порасналите вече южнячета в ансъмбъл и 40-години от началото на творческата си дейност.

А всъщност за момчето от село Николово артистичната кариера тръгва още по-назад в годините. “Преди да затанцувам, аз пеех“, връща се назад в детството си Димов. Всъщност малцина знаят това.

Израснал в средата на народните традиции, песните научавал от майка си Грозка. Още 9-годишен, Васко стъпва на сцената. Прощъпулникът си прави с майчините си песни на Първия окръжен събор на народното творчество в Хасково. Той бил най-малкият участник-певец, а най-възрастният бил дядо Добри Сидеров, на 72 години. Малчото и старикът така развълнували журито, че и двамата получили първа награда.

Първия му сблъсък с танците е през 1966 година, когато е на 16 години. Тогава идва в Хасково и попада в Ансамбъла на народни песни и танци Китна Тракия.

На въпроса защо човек, който хубаво пее, зарязва песните и влиза в ново поприще, захваща се с танците, Васко Димов отговаря простичко: Танците са неделима част от песните. И до днес в професионалната си работа той кара танцьорите в ансамблите си да пеят. Учи ги на това още докато са деца. „Когато човек пее, освобождава душата си още повече и изпитва много по-голямо удоволствие танцувайки и пеейки, а това удоволствие артистът неминуемо предава и на зрителите", убеден е хореографът-певец.

Освен това от драматургията на песента Васко Димов често поставя основата за създаването на танцовите си произведения. Хореографиите, които прави, често сънува. Признава, че големия концерт за трите годишнини на 1-ви октомври е виждал на няколко пъти като в просъница. "Преди да започнем да се готвим, всичко ми е минавало като на лента многократно", казва Димов и според него това не е някаква приумици или странност, а е плод на дългото обмисляне. "За твореца няма ден и нощ, няма 8- часов работен ден. Ние работим на практика нон стоп". А за усещането да танцуваш насън, Васко Димов е категоричен: Не е като да бягаш - това е трудно, мъчително, когато сънуваш, че танцуваш, е наслада, блаженство.

Ако днес може да се върне назад и ако му поставят условие да си избере друга професия, несвързана с танците, без да се замисля Васко Димов отсича, че ще е лозарството. Решението му е безапелационно, защото е свързано и с неговото хоби. Любовта му е много отдавнашна, още от времето, когато идва в Хасково, за да учи в Селскостопанския техникум в специалност растениевъдство - лозарство и овощарство.Когато не е в репетиционната зала или зад кулисите, давайки наставления на танцьорите си на сцената, той е в дворчето на къщата си в с. Тракиец, под астмата. 

Най-обича да почерпи с домашно вино, и то от грозде, отгледано от самия него. Дори тази година, в която гроздовата реколта е доста слаба, Димов се хвали, че има урожай. А тайна за това няма - освен неговото упорство. Колкото пъти валяло сериозен дъжд, той толкова пъти пръскал против мана, стигнал до 17, преди да обере здравите и пълни гроздове.

„Сядам под астмата след работния ден, гледам зеленината и това ми дава крила да литна, литна, литна...“ Емоцията му е много силна, защото му напомня за детските безгрижни години в село Николово.

А мечтата му за нероденото му танцово чедо е всъщност да реализира някой ден дипломната си работа - танц, разработен по разказа на Елин Пелин “Любов“. „Това е танцът, който не съм направил все още, и който мечтая да видя - тази постановка в целия й блясък, така, както съм я претворил в работния проект“. Но ако това не стане, Васко Димов пак е доволен от пътя, по който е поел преди 40-години - заради хилядите деца, минали през танцовите му школи и докоснали се до цвета на българския фолклор. След 40 години на сцената е щастлив, когато негов вече пораснал танцьор доведе в репетиционната детето си с думите: Учителю, ще го запишеш ли...

М. Манолова