Европейският съюз остава дълбоко разделен по въпроса дали да наложи санкции срещу Израел на фона на нарастващите критики за хуманитарната ситуация в Газа и ескалацията на насилието срещу палестинци на Западния бряг, съобщава The Guardian. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас потвърждава, че идеята за частично замразяване на Споразумението за асоцииране с Израел все още се обсъжда, но за да бъде приложена, е необходимо държавите членки да променят позициите си.

По думите ѝ на последната среща на външните министри не е постигнат напредък, но дебатът ще продължи. Тя отхвърли обвиненията в двоен стандарт спрямо Израел и постави под въпрос ефективността на подобни санкции, като подчерта, че не е сигурно дали те биха спрели разширяването на израелските селища. В същото време ЕС подготвя нови санкции срещу Иран заради действията му, свързани с ограничаването на корабоплаването през Ормузкия проток, като се очаква те да бъдат приети през май.

По време на срещата на 21 април Ирландия, Испания и Словения настояха за по-твърд подход към Израел и възобновяване на предложението за частично спиране на асоциационното споразумение. Трите страни, които традиционно подкрепят палестинската кауза, посочват тежките условия в Газа, нарушаването на примирието и липсата на достатъчна хуманитарна помощ, както и засилващото се насилие на Западния бряг. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес предупреждава, че при сегашната политика на Израел отношенията с ЕС не могат да продължат по същия начин, а премиерът Педро Санчес дори призовава за прекратяване на споразумението.

Други държави обаче, сред които Германия, Унгария и Чехия, се противопоставят на подобни мерки и настояват за диалог. Германският външен министър подчертава, че критичните въпроси трябва да се обсъждат с Израел в конструктивен формат.

В подкрепа на по-твърди действия се изказват и представители на Белгия, които определят насилието от страна на заселниците като безпрецедентно и предупреждават, че се подкопават основни принципи на ЕС, заложени в споразумението с Израел. От своя страна представители на Европейския парламент и правозащитни организации като Amnesty International обвиняват съюза в бездействие и „морален провал“, който подкопава ролята му като защитник на човешките права.

Натискът върху Брюксел се засилва и от гражданското общество – десетки организации, над милион граждани и стотици дипломати призовават за спиране на споразумението с Израел. Франция и Швеция също настояват да се обмислят икономически мерки, включително тарифи върху стоки от израелски селища на Западния бряг.

В същото време Норвегия, която не е член на ЕС, обръща внимание на друг ключов проблем – задържането от Израел на палестински данъчни приходи, което затруднява функционирането на Палестинската администрация. Осло призовава тези средства да бъдат освободени незабавно и напомня, че Израел е длъжен да спазва международното право.

В отговор израелските власти обвиняват част от европейските лидери, включително испанския премиер, в лицемерие и двойни стандарти. Така разногласията както вътре в ЕС, така и между Брюксел и Тел Авив продължават да се задълбочават.