В днешно време не можем да си представим жилище без удобен диван. Но ако сте влизали в исторически или етнографски музей, сте виждали колко различни са изглеждали тези мебели дори само преди един-два века. За какво са служели първите дивани в света, как са изглеждали и как се е стигнало до днешните меки, ергономични, дори технологични седалки? Нека разгледаме цялата им история. 

 Първите сведения и изображения на подобна мебел идват от древността – от Египет, Месопотамия и Гърция, почти 2 хилядолетия преди новата ера. Представлявали са дървени платформи на крака и с тапицерия, върху които били натрупани меки възглавници, за да се наместват лесно около тялото. Такова разточителство на материали и труд можело да се срещне само в домовете на най-богатите, от ранга на фараоните, като белег на най-висше положение в обществото. Не били място за ежедневна почивка, а по-скоро за социални събирания. 

 В Древна Гърция и Рим те приличали по-скоро на шезлонги, върху които било още по-удобно да полегнеш, често – и докато се храниш. Те били още по-пищно украсени, за да разкрият възможностите на собствениците си. 

 Междувременно простолюдието можело да си позволи не повече от каменна пейка. 

 След Римската империя упадъкът бил повсеместен и в продължение на цели 10 века диванът представлявал обикновена пейка. Тя стояла около масата пред огнището в общата дневна стая и била съвсем просто скована, в тон със строгостта на Църквата и отхвърлянето на удобствата за тялото. 

Едва през Ренесанса започнали да мислят повече за комфорта и пейката малко по-малко ставала по-удобна. До края на 16-и век твърдите дъски и камъни вече били в немилост и върху тях се появили тапицерии и меки пълнежи от конски косми, сено и дори мъх. Италианските дизайнери добавили подлакътниците и облегалките, за които и днес сме благодарни. Това било времето на зашеметяващи майсторски шедьоври, които понякога дори не били особено удобни. 

В разцвета на Франция и Англия тази мебел се завърнала към своя блясък и започнала все повече да прилича на днешните. До края на 18-и век вече се били появили днешните стилове шезлонг, канапе и честърфийлд. И макар да излизали от кралските домове и да ставали все по-достъпни, те все още били белег за богатство и престиж. Във викторианското общество диванът се приемал като място, където жените, страдащи от „женска истерия“, да се възстановят с достойнство, без да се налага да припадат. 

С идването на 19-и век производството на дивани се механизирало и това ги направило далеч по-достъпни за средната класа. Появили се нови материали, например пружините. За да се създават бързо и лесно, дизайните се опростявали, а моделите ставали много по-практични. И ето, че визията им започвала да прилича все повече на днешната. 

Днес можем да се насладим на огромно разнообразие от дивани. Появили са се разтегателните модели и футоните, минималистични и футуристични форми, но дизайнерите не се отказват и от доказаните исторически стилове. 

 Заради новите технологии получаваме все по-високо качество, комфорт и устойчивост, за да се отпускаме истински в любимите мебели на всеки съвременен дом.