Големият дебат в Европейския парламент за това как трябва да изглежда следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС вече започна.
Става въпрос за дългосрочния бюджет на Европейския съюз за 2028-2034 г., който ще определи колко и за какво ще се харчат европейските средства за период от седем години.
Основните приоритети
Този четвъртък бюджетната комисия на ЕП разгледа възможностите за поправки в Многогодишната финансова рамка (МФР) заедно с докладчиците — румънския евродепутат Зигфрид Мурешан от Европейската народна партия и португалската му колежка Карла Тавареш от Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Двамата настояват за значително по-голям общ обем на финансовата рамка от предложения от Европейската комисия.
В центъра на преговорите по МФР е предложението на Европейската комисия да се обединят традиционните програми на ЕС — включително фондовете за кохезия, земеделие, миграция и сигурност — в единен инструмент. Тази консолидация води до значителни потенциални съкращения на финансирането за кохезионни политики, които Комисията оправдава с твърденията, че пренасочените ресурси ще укрепят конкурентоспособността и отбраната.
Този компромис обаче рискува да има обратен ефект, като подкопае икономическата устойчивост и социалното сближаване, от които Европа се нуждае, за да възвърне конкурентното си предимство, твърдят евродепутатите.
„С Карла сме тук днес предимно за да слушаме“, заяви Мурешан, като отбеляза, че около 1000 поправки трябва да бъдат разгледани и призова евродепутатите да заявят ясно приоритетите си преди гласуването на общата позция на ЕП на 9 април.
Мурешан и Тавареш предложиха на Парламента да продължи противопоставянето си срещу „обединяването на различни политики в един план за всяка държава членка“. Те приветстваха идеите за по-големи инвестиции в отбраната, научните изследвания, зеления преход, технологичния суверенитет и икономическата устойчивост.
Притеснение, което повечето от евродепутатите споделят, е включването на разходите за погасяване на дълга като част от бюджета, защото това ще се случи за сметка на новите програми. Тъй като ЕС се подготвя да изплаща 800-те милиарда евро дълг по NextGenerationEU — временен инструмент за възстановяване на ЕС от икономическите последици от COVID кризата — всяко евро, отделено за лихви, може да означава по-малко средства за фермерите, научни изследвания или регионална помощ.
„За Парламента е неприемливо плащанията по NGEU да бъдат включени в общия размер на МФР“, заяви Карла Тавареш.
Какво искат еврогрупите?
От Европейската народна партия заявиха, че кохезионните и земеделските политики остават договорно заложени стълбове на европейския проект и не трябва да бъдат подкопавани чрез „структурно преработване на МФР“ и размествания.
Те поискаха и значително увеличение на средствата за научно-изследователската програма „Хоризонт Европа“, както и за програмата „Еразъм“.
От Прогресивния алианс на социалистите и демократите настояха и за сериозно увеличение на Европейския социален фонд (ЕСФ+).
„Искаме бюджетът на ЕСФ+ да достигне 125 милиарда евро“, заявиха социалистите. В момента фондът достига 97 милиарда евро.
Най-остри към проектобюджета бяха от групата на „Патриоти за Европа“, които го определиха като „военен бюджет“, който помага на Украйна за сметка на фермерите, бизнеса и регионите. Те разкритикуваха и подписването на споразумението с Меркусур, зелените и миграционните политики на Съюза. От групата, в която членува и „Фидес“ на Виктор Орбан, призоваха за насочването на средства към строенето на гранична инфраструктура като стени, видеонаблюдение и екипировка.
„Категорично отхвърляме всяко европейско решение за удължаване на войната в Украйна и за финансиране на това клане“, заявиха „патриотите“.
Либералите от „Обнови Европа“ пък избраха да се фокусират не върху разходите, а върху нуждата от нови източници на приходи в МФР. Силен и амбициозен бюджет на ЕС означава собствени ресурси и дългосрочна перспектива, заявиха те.
Зелените от своя страна изразиха съжаление за застрашеното бъдеще на програмата LIFE — фонда за природа.
„Нуждаем се от биологично разнообразие, ако искаме земеделско производство и красива Европа, в която да живеем“, категорични са те, като споделиха и опасения, че целта 35% от разходите да отидат за политика за климата ще бъде постигната само на хартия.
Макар и евродепутатите да са единни, че предложенията на Европейската комисия трябва да се ревизират и размерът на бюджета да се увеличи, заседанието разкри дълбоки разделения относно обхвата и структурата на МФР. По тази причина Карла Тавареш закри дискусията с кулинарна метафора:
„Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйца, така че ще е нужна работа, за да увеличим МФР“, заяви тя и призова колегите си да решат кое е най-важно за гражданите.
Редица комисии в ЕП ще внесат становищата си до 5 март. Докладчиците ще продължат с преговорите през пролетта, като първото гласуване в комисия е насрочено за 8–9 април.
