България трябва да направи реформите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) преди извънредните парламентарни избори през април, ако иска да спаси 2.5 млрд. евро по оставащите две плащания. За целта спешно - до края на март, трябва да бъдат приети от Народното събрание няколко важни законопроекта. Това стана ясно от изказвания на мисията на представители на Европейската комисия в София, която проведе срещи с министри и депутати във вторник и сряда.

Крайният срок за изпълнението на всички мерки по ПВУ е 1 септември 2026 г. България има да изпълнява общо 84 мерки, от които към момента напълно изпълнена е само една. По този повод бившият вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов коментира, че ситуацията е критична и има риск България да загуби 2.5 млрд. евро, което е почти половината от полагащите се на страна безвъзмездни средства от специално създадения европейски механизъм.

Представители на ЕК обаче са оптимисти, че България има всички шансове да усвои голяма част от средствата, защото изпълнението на плана върви добре и забавянето е преодоляно през изминалата 2025 г., когато бяха получени две плащания за близо 2 млрд. евро.

Според тях риск има единствено по изпълнението на антикорупционната реформа, след като България реши да закрие Антикорупционната комисия, както и изискванията, свързани с енергетиката.

На ход е Народното събрание

Седем са основните реформи, по които има подготвени законопроекти, съгласувани с Брюксел, които парламентът трябва да приеме преди парламентарните избори на 19 април. Сред тях са законите за лобизма, за ВиК и обществения транспорт - които са изцяло нови. Останалите четири изисквания са свързани с поправки в законите за ВЕИ, електрическата мобилност и обществените поръчки.

Въпросът е да се постигне политическо съгласие за приемането им преди провеждането на изборите на 19 април. Представители на ЕК са оптимисти, че това може да се случи, защото тези средства са за подобряването на живота на всички българи.

Правителството в оставка изглежда се съобразява с препоръките на ЕК, след като същия ден одобри законопроекта за обществения транспорт. Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов обяви, че планира още утре да го внесе за разглеждане в Народното събрание. Първоначално той беше заявил, че ще остави този законопроект на наследника си, но днес „рапортува“, че правителството е изпълнило две ключови реформи по четвъртото плащане по ПВУ.

Правосъдният министър Георги Георгиев също смяташе да остави законопроекта за лобизма на наследника си, но най-вероятно ще промени тази позиция. В момента Законът за прозрачност и почтеност в управлението е публикуван за обществено обсъждане, което ще приключи на 2 март.

По-сложна е ситуацията със законопроекта за ВиК, който мина на първо четене в парламента, но отлежава там от октомври заради разногласия по него. Блокажът по него дойде от въвеждането на такса водомер, но има и други спорни моменти.

Оптимистите смятат, че приемането на тези закони, които са съгласувани с ЕК, могат да бъдат приети от депутатите, стига да има политическа воля за това от страна на парламентарните партии.

Песимистите, изхождайки от българските политически нрави, смятат, че това няма как да се случи.

Антикорупционната реформа и енергетиката са проблем

Като рискови представители на ЕК определят антикорупционната реформа и тази в енергетиката.

Най-голямата въпросителна е свързана с антикорупционната комисия. Заради неизпълнението на тази мярка вече бяха замразени общо 367 млн. евро по второто и третото плащане. България е поела ангажимент да създаде правна рамка за независим орган за борба с корупцията, който да е политически неутрален. Такава правна рамка не е създадена, а сега и със закриването на антикорупционната комисия най-вероятно България ще загуби тези средства.

Това означава, че към замразените 215 млн. евро по второто плащане ще се прибавят и вече платените 143 млн. евро, които България получи, защото беше създала такъв орган, но сега ще трябва да ги върне, след като го закри. Тези средства ще бъдат приспаднати от четвъртото плащане, по което чакаме 900 млн. евро. Към 215 млн. евро и 143 млн. евро се прибавят още 43 млн. евро задържани по третото плащане и така неслучващата се борба с корупцията може да ни струва общо 401 млн. евро засега, обясни представител на ЕК.

Според него обаче има шанс да бъдат спасени замразените 109 млн. евро по третото плащане заради главния прокурор. Става въпрос за приемането на промени, свързани с възможността той да бъде независимо разследван. По този въпрос има политическо съгласие и се очаква тези промени да бъдат приети.

Големи са рисковете с изпълнението на реформите в енергетиката, оставени за петото - последно плащане, което е в размер на 1.6 млрд. евро. ЕК разбира България, че няма да осбоводи пазара на ток за бита преди изборите, но ще е безкомпромисна в искането си „Булгартрансгаз“ и ЕСО да бъдат извадени от „Българския енрегиен холдинг“. Целта е да няма субсидиране на „ТЕЦ Марица Изток“ и мините, което трябваше да стане до края на  2025 г., но правителството не се съобрази с това.

Инвестиционите мерки се изпълняват 

Брюксел засега не вижда проблеми с изпълнението на инвестиционните мерки и смята, че темпото е добро към момента. Риск разбира се има при смяната на правителство, застраховат се от ЕК.

Липсата на държавен бюджет за 2026 г. не е проблем за изпълнението на ПВУ, смятат още от Брюксел. Според тях парите от последните две плащания са налични във финансовото министерство и разплащанията с тях по проектите продължават.

Заради малкото оставащо време - едва 7 месеца, препоръката е искането за четвъртото плащане да бъде изпратено до края на март, а до края на август, най-късно септември - и финалното пето плащане. Всички реформи и инвестиции трябва да бъдат изпълнени до 31 август, а Европейската комисия ще изплати последните одобрени суми до края на 2026 г.

Отличници и изоставащи

С получените 2 млрд. евро през миналата година България вече не е в дъното заедно с Унгария по оползотворяването на парите по Механизма за възстановяване и устойчивост (723 млрд. евро), а сме се придвижили напред.

България е получила общо над 53% от средствата по ПВУ при средно 68% за Европейския съюз.

Като отличници бяха посочени Дания и Франция, които на практика са усвоили 100% от средствата и в момента административно приключват работата по плановете си за възстановяване.

След тях веднага се нареждат Испания, Италия, Гърция и Хърватия. България е в следващата група, която отбеляза „добър прогрес през изминалата година“, отбелязаха от ЕК.

На дъното е Унгария, която има системен проблем в борбата с корупцията и защитата на евросредствата от злоупотреби и до момента не е получила нито едно плащане. Единственото ѝ плащане е аванс от 2023 г. по инструмента RePowerEU.

Лили Границка