От х:

Днес в x:

Необходим ни е план „Маршал“ за съдебната власт

От убийството на Мартин Божанов измина един месец, в който широката общественост научава за неща, които очевидно в съдебната система, а и не само, са се превърнали в норма. Какво стана известно:

• „Независимостта“ на съда и „автономността“ на прокуратурата имат своята цена;

• В XXI век в държава - членка на ЕС и на НАТО, е напълно възможно, при това и някак нормално, съдия да бъде директно заплашван по време на открито съдебно заседание без никакви притеснения от това, че то се записва и случката може да стане публично достояние.

• Прокуратурата е сякаш нещо като институционализирана мафия, защото там си говорят на „семейство“ и ако не си част от него и в него, си извън играта, което се превежда по следния начин: не растеш кариерно или в най-добрия случай - много, много трудно и само донякъде; създават ти се различни пречки - може извънредно да те проверява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС), евентуално да се образува дисциплинарка; работиш неатрактивната и нискорискова работа (най-често свързана с наблюдение изпълнението на наказанията).

• Горните мерки могат да бъдат предприети и по отношение на съдия, при който „случайното“ разпределение на делата е сработило и той/тя решава обективно да реализира конституционно установените за професията правомощия, а именно да правораздава, основавайки се на закона и вътрешното убеждение.

• По обратния ред - ако си част от „семейството“ или се съобразяваш с неписаните в системата правила, кариерното ти израстване напомня скоростен влак, а престоят ти в съдебната власт става лесен и безпроблемен.

• Цялата паяжина от обвързаности и зависимости е плетена грижовно и с години. Отглеждана е по клубове и ресторанти и е охранявана с парите на българския данъкоплатец (чрез полиция и други служби).

Какъв е институционалният отговор до този момент на направените разкрития?

От страна на законодателната власт - парламентът създаде Временна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. Прави впечатление, че в нея не участва Бойко Рашков, който, предвид опита си в съдебната власт и извън нея, би могъл да бъде изключително полезен, най-малкото със задаването на добре структурирани въпроси.

Комисията като минимум може допълнително да осветли начина, по който се е организирала работата в тази група и нейните действия; може да изисква допълнителна информация от институциите и да кани хора, които да споделят лични впечатления и факти. В края на своята работа комисията ще излезе с доклад, в който освен описание на работата ѝ ще бъдат направени и съответните констатации и евентуално препоръки.
Усилието има своите ползи, но по съществото си то е мека мярка, защото написаното в доклада няма задължителна сила.

Имаше предложение от страна на БСП в края на своята работа комисията да излезе с предложения за законови промени, което би качило нивото на ангажираност на парламента към темата, но то беше отхвърлено. Остава да се види дали някои от предложенията за конкретни промени в НПК, направени от съдия Цариградска в хода на изслушването й, ще бъдат припознати от депутатите.

От страна на съдебната власт - Висшият съдебен съвет също взе решение за създаването на временна комисия, която да проучи всички факти и обстоятелства за участието на съдии в групата на Мартин Божанов. Ще бъдат проучвани конкретни дела, за да се види дали е имало някаква връзка с Божанов или хора от неговата група; ще се изисква и обследва информация от редица институции, между които Инспекторатът на ВСС, ГДБОП, НАП, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) и др. И тази комисия накрая ще излезе с доклад за свършената работа.

Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са част от членовете на тази комисия, което е търсен знак за сериозността, с която ВСС се отнася към проблема. Независимо от това и тук
остава без отговор въпросът защо след като съдия Цариградска и съдия Лазаров споделят за атаките и натиска срещу тях още в началото на 2020 г. в публично заседание на Съдийската колегия на ВСС, единственото предприето тогава действие е да се изкаже „институционална подкрепа“ за двамата съдии.

От страна на адвокатурата - макар и с известно закъснение първо с обща позиция излязоха шест адвокатски колегии, а миналата седмица беше публикувана и декларация от Общото събрание на адвокатите в страната. Какво ще последва от призивите и в двата документа е трудно да се прогнозира.

Факт е обаче, че всичко, за което се говори по време на изслушванията във временната парламентарна комисия и във Висшия прокурорски съвет, няма как да се е реализирало в пълна степен без участието на адвокати. Адвокатурата е единствената друга професия, уредена в глава шеста на Конституцията на Република България - главата за съдебната власт. И там реформаторските процеси вървят много трудно и бавно, а убийството на Мартин Божанов, както и цялостното развитие на събитията след това, са чудесен повод адвокатурата да се вгледа повече и в „гнилите ябълки“ в собствената си градина и да започне да се прочиства.

Очакванията за сериозно разплитане на паяжината са ниски. В последните няколко дни вече се наблюдават процеси за „потапяне“ на темата чрез принизяването ѝ до скандал, свързан с имотни измами. През изявления на висши служители на МВР започват да изскачат и други „герои“, което допълнително размива картината. Въпреки широкото медийно отразяване темата продължава да стои затворена в балона на релевантни институции, експерти и наблюдатели на процесите в системата.

Малко след Втората световна война, през 1948 г., тогавашният президент на САЩ Труман подписва т.нар. план „Маршал“ (кръстен на името на Държавния секретар Джордж Маршал), насочен към икономическа, структурна и инфраструктурна реставрация на следвоенна Европа. Оттогава
Планът „Маршал“ се е превърнал в нарицателно за обединени действия, свързани с преосноваване и изграждане на разрушени институции.

От всичко, което става в българската съдебна власт не само в последните години, но почти от началото на прехода, изглежда, че и тя е в състояние на война, в която системно са разрушавани и унищожавани морал, принципи и желание за реална независимост, автономност и безпристрастност. Затова отговорно може да се каже, че българската съдебна власт се нуждае от своя план „Маршал“ с неговите четири цели. В нашия контекст те биха изглеждали по следния начин:

1. Премахване на всички фактори, които водят до възпроизвеждането на хора като Красьо Черния, Мартин Божанов и Петър Петров, които си позволяват безнаказано да сводничат в системата. Това до голяма степен ще отрезви системата и ще доведе до нейното самоочистване. Промените в Конституцията, с всичките им кусури, са стъпка в правилната посока и е много важно тази стъпка да бъде последвана и от следващи. Част от тях са свързани с предстоящото публично обсъждане и приемане на нов Закон за съдебната власт.

2. Изграждане на силни и независими кадрови органи на съдебната власт, в чийто състав влизат хора, неизкушени от мисълта да упражняват влияние и власт заради самите тях, а се отнасят отговорно и безкористно към правомощията си. Това отваря темата за процедурите за избор на органи от Народното събрание и за изпълването със съдържание на новият чл. 91б от Конституцията.

3. Модернизиране на системата не само чрез пълно въвеждане на електронното правосъдие, но и чрез осъвременяване на процеси, свързани с конкурсите, командироването, обучението и анализирането им вътре в самата съдебна власт. Тук попада и сериозната тема за бюджета и начина, по който се формират възнагражденията в системата.

4. Подобряване на неща, които работят. В годините на прехода бяха направени много сериозни реформи и повечето са положителни. Не е необходимо всичко да бъде зачеркнато. Войната не е довела до пълна разруха. Подобряването на дейности, свързани с кадруване, с подготовка на кадри, със съдебни заседатели, с намаляване на формализма и др. ще разтовари системата и ще отвори път за оздравителните процеси.

Постижим ли е такъв план? Напълно, стига хората, които вземат решенията за системата (на политическо ниво), да осъзнаят отговорността си и да спрат да съучастват на хора като Мартин Божанов. Дали това е свързано с плащането на политическа цена? Безспорно.

 

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини