Радина Бодурова е на 21 г. и е от Хасково. Преди дни тя получи приз „Студент на година“, който й бе връчен от президента Румен Радев на официална церемония в София. Голямата награда е присъдена от Националното представителство на студентските съвети в България.

Радина е завършила с бронзово отличие ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ в Хасково със специалност „Информационни технологии с английски език“. В гимназията също има успехи и добри постижения. Участвала е в математически състезания – има първо място на състезание по лингвистика. Участвала е в ученическия волейболен отбор, който няколко пъти е ставал първенец в Общинските ученически игри. В началния си етап на образование е тренирала аеробика, докато е учила в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Хасково.

В момента тя е в трети курс във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия със специализация „Ръководител на въздушното движение“.

Призът донесе радост не само за курсант сержант Радина Бодурова, но и слава за родния й град.

Радина, кой беше любимият ти предмет в ПМГ-Хасково?

Най-много си ме влечеше математиката.

Какво или кой те насочи към ВВВУ?

Първо ме насочи баща ми, тъй като когато избирах къде да кандидатствам, много се колебаех. Кандидатствах в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и бях приета в специалност „Софтуерни технологии и дизайн, но впоследствие реших, че във ВВВУ ще има по-голяма реализация, като реших да уча там и се записах. След като разучих с какво се занимават в училището, много повече ми допадна идеята за родолюбието, за ръководенето на полети. Това да си щурман е професия, която не много хора биха избрали, защото е отговорна и е малко известна.

Сега как се справяш във ВВВУ в Долна Митрополия?

Засега се справям отлично. Успехът ми е 6.00. Стремя и се и през следващите години също да е толкова. През юни ми предстои стаж, в 4-и курс също ще имам стаж, както и в пети, когато ще е най-дълъг – 1 месец.

Специалността, която учиш в момента, каква възможност ти дава за реализация в бъдеще?

Дава ми възможност да работя като щурман, което включва в себе си управление на въздушното движение и организация на въздушното движение. По-конкретно става дума за ръководители на полети, което е към управлението, но все пак мога да работя и в самата организация на въздушното движение, която включва чертане на полетни планове и маршрути, по които да летят самолетите, а управлението – насочване на самолетите, излитане, кацане, прехвати, същинската бойна част на полета.

Това е изключително отговорна и рискова професия, не те ли спира тази мисъл?

Да, отговорна е, защото ще отговаряме за животите на пилотите, както и за животите на пътниците в транспортните самолети. Ако стане война, пак отговорността пада върху нас, защото в днешно време главната част на войната е във военновъздушните сили.

Какво ти е мнението за войната между Русия и Украйна?

Не искам много да говоря за това. Не съм толкова компетентна, за да кажа кой е прав и кой е крив. Смятам, че това е една политическа игра, която е на много висше ниво и до нас достига така да се каже вторична информация. Първата информация си я знаят само Великите сили и до нас не достига цялата истина.

Смяташ ли в бъдеще да работиш реално в професията, по чийто път си тръгнала?

Да, затова избрах да влезна във ВВВУ, защото смятам, че първо ще има по-голяма реализация и второ – това е професия, която много малко хора биха избрали.

Заплатена ли е професията?

Да. Смятам, че е по-добре заплатена от много други професии, но все пак всеки си преценя сам дали е в армията заради парите или заради самата служба.

Призът „Студент на годината“ какво означава за тебе? Какво ти носи?

За мене означава едно огромно признание за труда, който съм положила през тази една година, но и не само през тази една година, защото за да натрупвам всички тези неща, съм минала през много трудности, както аз, така и всички други, които са участвали и се стремят да постигнат нещо в личен план. Това наистина е едно много голямо признание. По-специалното на самата награда е, че тя е от студенти за студенти – мои колеги са преценили, че аз съм заслужила тази награда.

Смяташ ли са останеш да работиш в България?

Да. Не смятам да ходя в чужбина. Бях 3 месеца в Румъния по програма „Еразъм“ и тогава ми се затвърди мнението, че в България си е най-хубаво, това си е нашата родина. Трябва да носим българското в себе си.

Получи ли поздравления от приятели и познати след връчването на приза?

Да. Още в момента, в който получих наградата и слязох от сцената, телефонът ми направо пламна. Започнаха отвсякъде да ми пишат и звънят. Всичко това съм го постигнала благодарение на моите родители и на моя приятел, който също е в моя курс и учи за летец-пилот. Те винаги са били зад мене и са ме подкрепяли. Много от старите ми преподаватели от ПМГ и от „Паисий“ ми честитиха и просто се чувствам горда, че съм защитила и техния труд, и моя.

Интервю на Анета Кутелова