Въпреки че малко по малко писането на ръка се засенчва от удобните компютри, не трябва да прибързваме и да изхвърляме моливите и листовете. Оказва се, че когато изписват буквите ръчно, хората научават определени умения значително по-бързо и по-добре, отколкото ако учат същия материал чрез писане на компютъра или гледане на видеа.
„Въпросът, който родителите и възпитателите си задават, е защо нашите деца трябва да пишат на ръка – казва старши авторът на проучването Бренда Рап, професор по когнитивна наука от университета „Джонс Хопкинс“. – Очевидният отговор е – ако практикувате това умение, ще имате по-красив почерк. Все по-малко хора обаче пишат на ръка, тъй че може би на кого му пука? Истинският въпрос е: „Носи ли писането на ръка други предимства, свързани с четенето, буквуването и разбирането? Да, със сигурност – това открихме ние.“
Научният труд е публикуван в Psychological Science.
Рап и водещият автор Робърт Уайли, бивш студент от „Джонс Хопкинс“, който днес е професор в Университета на Северна Каролина, Грийнсбъро, извършват експеримент, в който 42 души изучават арабската азбука. Хората са разделени на три групи – първата пише на ръка, втората – на компютър, а третата гледа видео клипове.
Всички са изучавали буквите, като са гледали видеа на начина, по който са изписвани. Наред с това са чували имена и звуци. След като са се запознавали с всяка буква, трите групи са имали за цел да се опитат да научат това, което са видели, по различни начини. Участниците във видео групата са виждали буква на екран, след което е трябвало да кажат дали това е същата, която са видели по-рано, или не. Задачата на тези, пишещи на компютъра, е била да я открият на клавиатурата. Пишещите на ръка са имали за цел да я изпишат на лист хартия с химикал.
В края на краищата – след цели шест сесии – всеки човек е можел да разпознава буквите и при проверка е допускал съвсем малко грешки. Групата на хората, пишещи на ръка обаче, е достигнала до това ниво на знание по-бързо от останалите групи (част от участниците – само за две сесии).
Следващата стъпка на изследователите е имала за цел да определи до каква степен групите могат да генерализират това ново знание (и въобще могат ли). С други думи – всички те вече могат да разпознават буквите, но могат ли да ги използват като професионалисти: да пишат с тях, да буквуват нови думи, да четат непознати думи?
Групата на хората, пишещи на ръка, се е справила категорично по-добре.
“Основният урок е, че макар и всички да се справят добре при разпознаването на буквите, обучението с писане бе най-доброто в почти всяко едно друго отношение. Освен това отнема и много по-малко време, за да се достигне до новото знание“, казва Уайли.
Групата, пишеща на ръка, усвоява повече умения, необходими за експертно ниво на четене и буквуване. Според Уайли и Рап това се дължи на факта, че писането на ръка подсилва визуалните и слуховите уроци. Предимството, което то носи, няма нищо общо с краснописа. Просто писането на ръка предоставя перцептивно-моторно преживяване, което обединява наученото за буквите (техните форми, звуци и т.н.), което пък от своя страна довежда до формирането на по-богато знание, както и до по-пълноценно научаване.
Въпреки че участниците в изследването са били възрастни, Уайли и Рап очакват, че ще наблюдават същите резултати и при деца. Откритията биха могли да окажат влияние на обучението в класните стаи, където моливите и тетрадките малко по-малко отстъпват мястото на таблетите и лаптопите. Освен това всеки, който иска да научи нов език, е хубаво да допълва наученото през мобилни приложения или YouTube, с домашни, изписвани на ръка.
