От х:

Днес в x:

-1 °C

Знам, че ни се подиграват, беше ли нужно да им даваме още поводи?

Младежка програма за лятото, доставена до вас с любезното съдействие на генералните мозъци на държавния влак: 1. Отиваш на море, но на родното, както те помоли и почти задължи туристическият ти министър; 2. Връщаш се с тен и хоп!—вече си приет висшу, без изпити, да не се мъчиш. Само на базата на едната матура. 

„СУ… на една ръка разстояние…“ 

Е, ай поне се протегни, де!

Значи, право и журналистика в СУ ще може тази година… без изпит? Няколко пъти си го повторих на глас, за да свикна с мисълта, че в Южен и Северен Тулупистан ще може да се случи нещо подобно. 

Вижте, знам, че (по принцип) ни се подиграват много, но нужно ли е да им даваме още поводи?

Смятате ли, че това са специалности, които еднакво добре ще се работят от мотивирани и немотивирани хора? Защото – зарежете последните 2 месеца – които определиха това решение, погледнете годините назад – защото там ще видите как някои деца се готвят ден след ден, месец след месец, за да могат да влязат в любимата си предпочитана специалност. А с COVIDиотското си решение вие изтрихте с гумичка всякаква мотивация у тях и ги пратихте да учат рамо до рамо с Дойне Питбуляка, известен от дискотека „Динамит“, защото – да не се лъжем – матурите са едно ниво… едно чудо! Всекидневно се сблъсквам с нивото на минали през матурите, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са били оценявани по български език, но от 14 думи написват 14 с грешки, а „не знам“ винаги е слято! Те са минали през матурите, но дори когато пишат заплашителни писма до редакцията, са нелепо неграмотни. 

И още нещо: матурите така и така са задължителни. Съществуването на още препятствия – още изпити, е задължителна цедка за онези, които искат да учат; и онези, които – не. А сега вторите, така и така са минали матурите, щом няма да има повече зор за тях, защо да не вземат и те да пуснат едни документи за университета? Не че им е зор, ама така и така са го отворили, що да не го разгледат отвътре? Няма изпити, няма мъка.

Разликата между журналиС и юриС и журналист и юрист е много видна и днес. Ако си мислите, че имаме нужда от още стойки за микрофони, жестоко се лъжете. Защото имам лошото предчувствие, че след няколко години, когато вече са завършили, в редакциите на много медии ще се водят подобни разговори: „Ти… ъ… коя година беше приет в университета? Не е 2020 г., нали? О… ами много съжалявам, тъкмо се сетих, че мястото вече е заето“. 

А онези юристи – съвсем реален е рискът някой ден някои от тях да станат законотворци (да, знам какво си мислите – че може би няма и да усетим разликата. Може и така да е, но това е друг проблем, друга тема, за друг път).

Журналистиката е онова средство, което помага на хората да вземат решения, когато определят собствения си дневен ред и когато избират държавници, които да определят държавния дневен ред; тя е онзи инструмент, който регулира отношенията и пречи на хората с власт да правят безконтролно каквото си искат и дава сведения на хората от кого да потърсят сметка. 

Липсата на критично мислене и функционална грамотност обаче роди желанието и нуждата у хората ВМЕСТО това да искат от журналистиката просто да им повтаря собствените мисли. Те искат да четат и гледат собствените си мисли, съобщени от друг човек – от водещия по телевизията или от пишещия в медията. И когато журналистиката и журналистите не го правят, потребителят започва трескаво да търси някаква медия (пък било то и евтин сайт за фалшиви новини), която да му достави това удоволствие. (И) Затова съществуват куп безсмислено тъпи медии, пишещи за 5G-мрежите, които убиват кокошките на хората, и уринотерапия, и други безумни тъпотии, между които неминуемо – и политически, и социални. Умението на българина да взема решения е сведено до нивото на зле режисиран турски сериал, прекъсван от реклами за клиника по уринотерапия. 

Просто хората искат да чуват/четат/гледат собствените си хрумвания в медиите и се съгласяват само с онези, които „мислят“ като тях.

Те вече не искат да научават нови неща, не – те искат да не се чувстват изолирани и да се обграждат с папагали, които повтарят техните идеи. Критично важно е да се създаде ново поколение журналистика точно в този момент. 

Помните ли една серия на „Мистър Бийн“, в която той сам си пишеше коледни картички и си ги изпращаше? Нещо подобно съвсем скоро ще започне да се случва в България с журналистиката – хората ще започнат вечер сами да си пишат новините, които искат сутринта да прочетат. Истината е за смотльовците; важното е да видиш мнението си написано на Интернеда или да го кажат по телевизора! 

Аааа, вие искате ТАКИВА кадри да създадете в университета утре. За ТАКАВА журналистика ги гласите. Извинете, аз пък си мислех, че сериозен диалог за образованието водим. Моя грешка. 

Няколко пъти вече споменавам това, че образованието не се приема никак на сериозно, когато говорим за мерките за справяне с кризата от пандемията. Но ЧАК пък такова дъно не бях предвидил.

Кой ще види стимули през крив макарон? Точно така – учителите. Но, за сметка на това пък, хотелиерите и кръчмарите се радват на любовта и на народа, и на държавниците. Клатим си краката и „гледаме на другата страна“ в много неподходящ момент. Много неподходящ момент е да се правим, че образованието не ни интересува. 

Неграмотността и страхът са сред основните обяснения днес в България да има такова чутовно ниво на недоволство и едновременно с това – такава небивала апатия.

Замисляли ли сте се как е възможно един народ/човек да е толкова нещастен и недоволен и въпреки това – толкова мълчалив и объркан? Неграмотност и страх. Неграмотните са страхливи, за тях всичко е много неясно, далечно, плашещо; за тях хората с някаква власт са направо богове, от които се страхуват, а науката им е Тъмна Индия; за тях медицината и врачуването са едно и също нещо и всичко е свръхестествено и плашещо. 

Всички големи протести през световната история, довели до големите промени на бурното последно столетие, са започвани и подемани от студенти. Идете да видите българските студенти в Студентски град. Те имат точно 3 грижи в живота. Да, онези три грижи. И след като ги задоволят, идва ред на салфетките в чалготеката. На практика, те са обезоръжени… те са обезглавени, да не се лъжем. Единствената промяна, която може да дойде от тях, е мутация на венерическа болест. 

Ето ви един тревожен пример за функционална грамотност:

Някой (вероятно на шега, дано да е на шега, дано, дано, дано!) прави петиция СРЕЩУ изучаването на арабските цифри в училище. 131 човека се подписват (засега). Част от тях – видимо – на майтап, но част от тях – съвсем на сериозно. Вижте и преценете. Мен лично най-много ме притесняват онези, които са подписали БЕЗ коментар, по инерция. 

Източник: novini.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

Видеа по темата

Последни новини