От х:

Днес в x:

Лавина от хули в медиите, гражданският сектор едва работи

Влошаването на медийната среда има силно отражение върху гражданския сектор. От една страна това води до консолидиране на коалиции по важни въпроси, но от друга сериозно ерозира доверието в сектора. (...) По данни на изследване на фон­дация "Критика и хуманизъм" дискредитирането на гражданския сектор има количествено измерение – честотата на употребата на охулващи епитети е нараснала 23 пъти от 2013 г. насам (2013 г.: 494 статии; 2016 г.: 11 394 статии).

Това се отбелязва в изработваният веднъж на две години Индекс за гражданското участие, представен тази седмица в София. В доклада "Гражданска активност с променлив успех" се прави сравнение с предишния период 2013-2015 г. и изводът е, че има отстъпление в категориите "Среда" и "Практики" и нищожно подобрение в "Ефект" от дейността.

Индекс на гражданското участие 2017

Това означава, че гражданският сектор в България остава в категорията на развиващо се гражданско участие. Или, както се обяснява от методологията за изработване на Индекса: Съществува законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; отделни форми на гражданско участие се практикуват, има някои институции и граждани, които считат участието за важно, но усилията им са нерезултатни. Ефектът от гражданското участие все още не е видим; ползите от гражданското участие не са ясно разбрани и не водят до промяна."

Медиите се възприемат като посредник или заместител на неефективното гражданско участие. Именно затова дебатът за качеството на медиите и медийната среда е в основата на всеки дебат за развитието на гражданското общество, казват авторите от Форум Гражданско Участие (ФГУ) в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП), подкрепени финансово от Фондация "Чарлз Стюарт Мот".

Ролята на медиите е припозната от представителите на местната и държавната админи­ страция, участвали в проучването. 42% от респондентите посочват, че подаването на сигнали до медиите е гарант за успеха на дадена инициатива или дейност.

В ролята на догонващи дневния ред на институциите

Влошаването в медийната среда също доведе до консолидиране на граждански организа­ции, които планират съвместни дейности и кампании. Все още обаче действията са по-скоро реактивни, отколкото проактивни и последователни усилия за обединение, но те показват по­тенциал за постигане на важни резултати.

"Много често НПО в България са несистемни и реагират като общност само когато бъдат засегнати личните им интереси", е едно от цитираните в доклада мнения.

"Наблюдава се по-силно взаимодействие между гражданските организации при реакция, но имаме много за домашно – как да сме лидери и автори на промяна. Защото има тенденция по-скоро НПО да очакват дневния ред на институциите, вместо да следват собствен, включително и в писането на становища. Активността трябва да се повиши. Липсват достатъчно механизми за подкрепа. Големите организации останаха в София. Положението извън София е трагично."

Общо заключение е, че въпреки устойчивия темп на разрастване на броя организации (око­ло 800 на година в обществена полза според доклада на Институт "Отворено общество" – Со­ фия), те все още не постигат качествен скок по отношение на доверието към тях от гражданите и разпознаваемостта си.

Форуми и дискусии без обратна връзка от властта

Сред гражданските организации и неформални групи най-популярни на гражданско участие на местно равнище са форумите и дискусиите, а след тях, със сравнително еднаква интензив­ност – застъпническите кампании и групите в социалните мрежи.

Подобно на предходния период, е налице сравнително позитивното отношение към обществените дискусии, но анкетираните казват също, че при подготовката им не са имало достъп до вътрешна информация (40% посочват, че не са имали такъв достъп) и получена обратна връзка от страна на администрацията (44% не са получили такава).

Подчертано по-резултатни са акциите на местно ниво (съгласие на 66% от анкетираните), докато на национално ниво по-висока оценка дават една трета. Част от обяснението е, че местните каузи са по-ясни на хората, те са близки помежду си, институциите им са по-достъпни.

Какви каузи обединяват за действие

Каузите, с които хората са склонни да се ангажират, плътно следват логиката на ини­ циативите, в които те вече са участвали:

1. Помощ за тежко болни (40% – ръст от 5%, с който измества топ приоритета от 2015г., защитата на околната среда).
2. Опазването на природата и околната среда (34%)
3. Помощ за хора с увреждания (31%)
4. Решаването на проблеми на селището/квартала, в който живея (30%, ръст от 5%, като се изкачва от шеста позиция).

Защитата на окол­ната среда се припознава, от една страна, от младите хора, софиянци, представителите на свободните професии, а от друга – от жителите на малките градове и земеделските стопани, които се опасяват от влиянието на вредни производства и замърсяване върху качеството на живота им и на произвежданата продукция.

Защитата на антикорупционни каузи е съсредо­ точена най-вече сред младото и средното поколение с висше образование от София и някои областни градове.

Хората в малките населени места са обърнати основно към решаването на проблемите на селищата (сигурност, услуги, достъпност) и съхраняването на местните тради­ ции и култура. Въвличането в решаването на местни въпроси на общността ги мотивира да участват – от една страна поради емоционалната свързаност; от друга – поради възможността за постигане на по-видим и бърз резултат от действията им.

Неинформираност и "плитко участие"

За активност на национално ниво отново проблемът опира в значителна степен до медиите.

Когато стане дума за канали за информация като основен източник остават националните телевизии, посочени от 76.3%, следвани от "близки и познати"

Националните вестници за две години са се сринали като използван източник – от 23.1% през 2015 г. – на 9.9% през 2017 г. Същата тенденция се наблюдава по отношение на регионалните кабелни телевизии - от 20.6% през 2015 г. – на 11.3%. Това е известен парадокс, защото хората са най-активни по местни проблеми.

Използва­ нето на фейсбук и туитър като информационен канал е характерно най-вече за младите хора и софиянци (ок. 14%), докато в останалите групи употребата им пада от два до три пъти.

"Тенденцията е гражданите да участват или локално, или епизодично. Не е системно. Когато искаш промяна, заставаш зад някаква кауза и обикновено ставаш член на организацията и си постоянно ангажиран с нея", се казва в мнение от доклада. "Липсва осъзната и постоянна ангажираност на голяма част на гражданите за членство в организации. Има ръст на участието през каузи в медиите, но това е по-скоро едно "плитко участие" през емоции, включване в дадена акция. Защото пускането на есемес в резултат на забавно шоу, което те призовава да дариш на деца в нужда, е различно."

Пасивност и немотивираност

Национално представителното проучване показва и три много ясни дефицита на граждан­ ското участие:

- ниско равнище на информираност, когато става въпрос за структурни про­ блеми или промяна в политики, която изисква повече усилия (37% не знаят какво може да се направи),

- висока степен на пасивност (18% не биха предприели нищо в този казус),

- пожелателно мислене и отлагане решаването на въпроса във времето.

"Проучванията показват известен парадокс, свързан с образа на гражданските организации и способността им да мотивират гражданите да се включат в техните инициативи. НПО се про­фесионализират и работят активно за промяна на политиките, но гражданите не са мотиви­ рани да участват в тях.

Неформалната гражданска активност и спонтанните, понякога и "сти­хийни" реакции бележат прогрес и по-голяма ефективност за постигане на резултати. Там оба­че промяната е "на парче", а на активността липсва дълбочина и дългосрочна ангажираност. Връзката граждани – организации е неустойчива. Обществото е поляризирано и това намира отражение и в проявленията на гражданската активност, например – протест/контрапротест. За това спомагат и негативните, често манипулативни медийни публикации", пишат авторите на доклада.

В крайна сметка общата оценка на анкетираните организации, неформални групи и представители на администрацията е, че има промяна в средата според 9.5% от анкетираните. Но впечатляващите 80% отчитат незначителна промяна, а още 10.5% отбелязват, че няма никаква промяна.

Антидемократичната пропаганда

Според цитираното в доклада изследване на фон­дация "Критика и хуманизъм", огласено през април, от 2013 г. насам по медиите има системна и целенасочена пропаганда, която възпроизвежда едни и същи клишета и едни и същи пропагандни тези - евроскептични, антиамерикански, антиинституционални (с които се подриват демократичните институции), но също и антигражданска (за да се подриват също и възможностите и желанието за граждански контрол).

Посланията - често еднотипно конспиративни и без никакви проверими аргументи - насаждат, че гражданските организации са марионетки на Америка, НАТО, Брюксел, Сорос, "Америка за България", а гражданите са безсилни срещу случващото се.

Началото на тази интензивна антидемократична пропаганда е пряко свързана с руския политически календар и идва с началото на Евромайдана в Украйна, но макар тя да е проруска, острието ѝ е насочено навътре и се използва за разправа с вътрешни политически и икономически опоненти, коментираха през пролетта политолозите от изследването.

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини