От х:

Днес в x:

Кредитната история – нож с две остриета

Напоследък все по-чести стават случаите, в които длъжник е допуснал забава в обслужването на задълженията си към банкови и небанкови финансови институции. Това забавяне впоследствие би могло да окаже негативно влияние при кандидатстване за нов заем. Какво трябва да направят длъжниците с неизрядна кредитна история, включваща минали просрочия и как банките реагират на просрочията, са само част от въпросите, които будят интерес. На тях ще опитаме да отговорим.

Къде се отразява кредитната задлъжнялост?

Информация за кредитната задлъжнялост се набавя от справка в Централен кредитен регистър (ЦКР) към Българска Национална Банка (БНБ). В нея се съдържа информация, както за текущото състояние на кредитите на кредитоискателя, така и за начина, по който са обслужвани 5 години назад. От 2008 г. в регистъра може да бъде намерена информация за заеми, отпуснати не само от банки, но и от небанкови институции и лизингови дружества. Справката за кредитна задлъжнялост показва броя на кредитите и в коя категория или как са обслужвани те. Познати са 4 вида категории:

• Редовен кредит/ експозиция В тази категория попадат кредитите, при които не съществуват проблеми в обслужването им. Това са заемите, при които главницата и лихвите се изплащат текущо, със забава до 30 дни, но само когато тази забава е допусната случайно.
• Под наблюдение Това са кредитите, при които са натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите, като просрочието е от 31-90 дни. За да бъде класифициран един заем под наблюдение нарушенията по договора за заем трябва да са несъществени. Счита се, че при длъжник с такава забава има вероятност за влошаване във финансовото му състояние.
• Необслужван кредит/ експозиция За такива се считат кредитите с натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите 91-180 дни. Тук са налице значими нарушения в обслужването и се предполага, че длъжникът е с нестабилно финансово състояние, което може да застраши погасяването на задължението.
• Загуба Това са кредити/ експозиции с натрупани просрочия по главницата или лихвите със забава над 180 дни. Това са т.нар. „съдебни кредити“, предмет на съдебно производство срещу длъжника. Тук се счита, че длъжника е обявен в несъстоятелност.

Особености на Централния Кредитен Регистър

Съществуват някои специфични моменти при отразяването на информацията в ЦКР. Така например корекция в регистъра може да бъде направено единствено от кредитора, който е подал информацията. Макар, че справка може да бъде издадена и от БНБ, тя не може да коригира информация за длъжник в регистъра.

 

Друг момент, заслужаващ внимание е това, че справката за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ предоставя информация за  активни и погасени кредити. Специфичното тук е, че могат да бъдат видени имената на институциите към които клиента има задължения. Да си направят справка в БНБ се препоръчва на длъжници, които не помнят в коя институция са теглили кредит или пък не знаят в коя институция имат просрочия. 

Ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния всяка финансова институциа отпускаща кредити е задължена да подава информация за текущото състояние по всички активни кредити на клиентите към последната дата на отчетния месец. Това означава, че към 20-и може да бъде видяна информация за състоянието на активните кредити за предходния месец. Ако длъжник е погасил изцяло задължението си и не желае да чака обновяване на регистъра може да извади удостоверение, че се е издължил, за да вземе нов кредит.

Как банките използват информацията в ЦКР?

Когато получат молба за нов кредит, финансовите институции задължително правят справката в регистъра като част от процеса за разглеждане на кандидатурата. Информацията от справката предоставя ясна представа за кредитната „култура” и история на кандидата,  и за това дали са обслужвани както текущите така и вече погасени стари кредити. Текущото състояние на заемите е моментна картина на състоянието на всички кредити на лицето към датата на последния отчетен период. Въпреки, че всеки кредитор има свои собствени правила за кредитиране, по-голямата част от тях не са склонни да отпуснат нов заем, ако текущия статус на длъжника е различен от „редовен“. 

Другата част от справката е съставена от информация за посрочия през последните 5 години по активни и вече погасени кредити. Тук справката показва какво се е случвало със заема/заемите, само ако те  в определен период от време са били със статус, различен от „редовен“. Тази част от справката също има значение при кандидатстване за нов заем. Ако обаче в миналото длъжник е имал временни проблеми в обслужването на кредита и те са били за малки суми, а текущото състояние на клиента показва, че клиентът е редовен, това няма да окаже негативно влияние върху кандидатурата. Често се случва например длъжник да е забравил или пък да не знае, че съществува годишна такса по кредитна карта, като това излиза като просрочие в ЦКР. Друг случай е длъжника да е бил в чужбина, поради което не е плащал няколко месеца кредита, след което се връща и погасява всичко дължимо накуп. Това са случаи, в които няма следа от преднамереност в начина на обслужване на задължението и най-вероятно кредиторът би отпуснал кредит. 

Разбира се кредитната история не бива да се разглежда изолирано от останалите фактори, оказващи влияние дали да бъде одобрено финансиране или не. Такива например са: размер на доказаните доходи, наличие на социално осигурителни и здравни вноски, постоянен трудов договор при настоящия работодател и др. 

В последната част от справката се съдържа информация за новоразрешените кредити. Тук се вписват нововъзникналите кредити. По правилник банките и небанковите дружества са длъжни в срок от 5 дни след сключване на нов кредит или при изменение на вече сключен договор за кредит да подадат информация към регистъра.  

Защо кредиторите не възприемат добре просрочията по кредити?  

Кредитната история е ясен показател за финансовото състояние, в което се намира кандидатстващия за финансиране. Друга причина, поради която кредиторите не обичат просрочията е, че  банките са длъжни да заделят провизии. Провизията представлява разход, с размера на който банката коригира стойността на кредита. Тя се отделя, когато един кредит е класифициран „под наблюдение”, „необслужван” или „загуба”. Реално тя е длъжна да задели определена сума, която не може да използва, за да реализира доход. Така например при експозиции под наблюдение банката е длъжна да отдели минимум 10% от стойността на кредита. За необслужваните експозиции размера на провизията е не по-малко 50%, а при експозиции, класифицирани като загуба банката провизира 100% от експозицията. 

От тази гледна точка банката може да откаже финансиране, ако кредита е бил проблемен в миналото, за да си спести евентуален бъдещ разход.Затова е добре, когато предстои да теглят кредит, хората да си правят сметка и за това, че ако изпаднат в просрочия или спрат да връщат кредита, има голяма вероятност да влошат кредитната си история. Това би означавало, че в следващите 5 години те най-вероятно ще срещнат трудности кандидатствайки за кредит. В тези случаи кредити могат да бъдат отпускани при по-високи лихви от финансови институции за бързо, но рисково кредитиране. 

Ползването услугите на кредитен консултант значително облекчава процеса на кандидатстване за кредит. Тези специалисти са наясно с изискванията на различните институции и биха могли да предложат адекватно решение.


Автор: Десислава Николова
Финансов анализатор
www.MoitePari.bg

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини