Николай и Ана-Мария от село Родопи се преживели ужасът от наводненията. Заради този фолксваген обаче, селото ги намразва

С вяра в Човека, но и с разочарование в него, посреща празниците семейството на хасковлията Мартин Йорданов, живеещо понастоящем в село Родопи. Фамилията стана известна в ранните часове на 6-ти февруари, когато бяха първите докоснати от ледената смърт на придошлите води, удавили за кратко половината област. 

Тогава бясната Улу дере прелива, изравя пътя между селото и международният Е-80 точно, когато Мартин и неговият най-голям син Николай пътуват за Хасково. Двамата всяка сутрин продават мляко от 9-те си крави в областният град. Опелът им хлътва в дупка, а минути по-късно се преобръща по таван. За да се спасят от сигурно удавяне, двамата мъже се качват върху обърнатата си кола и се молят за чудо. В крайна сметка смъртта ги подминава, за да бележи други 11 фамилии от областта. След 5 часа върху колата, Мартин и Николай са измъкнати от правителствен хеликоптер. 

Още същият ден, състрадателни хора от цялата страна започват да им звънят с предложение за помощ. Бързо става ясно от какво най-много се нуждаят-нова кола, защото старият им опел е отвлечен от мътните води. Без него няма продадено мляко. А без парите от продажбите, фамилията е обречена на мизерия. 

„Предложиха ми поне 150 коли, от цялата страна“ трогнат е Мартин. От години той работи като таксиметров шофьор и разбира от автомобили. Знае стойността на БМВ 6-ца, Ауди А 8 и други скъпи марки. Бившият шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов пък му избира новичък Джип 4 х 4, за да му върши работа и във фермерството и да превозва 5-членната си фамилия. 

Мартин отказва. Ума му не го побира как ще му подарят ей така чисто нова кола. В крайна сметка отстъпва пред необходимостта, но избира Фолксваген Голф 3-ка, на старо. Твърди, че бил трогнат от настойчивостта на дарителката-жена от София. Тя ремонтирала основно колата, платила Гражданска отговорност, винетки, прехвърляне и му я връчила. С изричното условия да остане анонимна. „Голф по ми приляга, аз съм обикновен човек“ с усмивка обяснява 50 годишния мъж. Пък и поддръжката на Фолксвагенът е евтина, а разходът на гориво-малък.

Но може би има и друга причина. „Заради една кола, селото се настрои срещу нас“ с тъга обяснява 23-годишният Николай. Особено обидно за момчето е, че нито баща му, нито той са се молили за това.

Разбира част от хорската завист. Тяхна съседка например пострадала при пожар в 2002-а година. Изгорял гараж и стопански постройки. „Разправя че тогава никой не и помогнал, сега заради едно наводнение на нас дали нова кола. Нищо че не е нова“ обяснява младежът. Но най-болезнено му е подмятането: „ Заради едно наводнение! Поне да беше се удавил някой от вас“. Без коментар. 

Давенето може и да не се е състояло на 6-ти февруари, но Николай го преживява отново в сънищата си. След инцидента момчето е сполетяно и от лична драма – разделя се с дългогодишната си приятелка, с която живеят на семейни начала. За да докара някой лев за семейството, започва да работи като общ работник в съседното Стойково. А е имал мечта да стане ветеринарен лекар. Отказва се, когато разбира се семестриалната такса в университета е 800 лв. Парите трябва за друго. 

Лошият жребий за Йорданови започва от 2006-та. Заради дълг, банката е на път да вземе къщата им Хасково. Мартин и жена му заедно с трите деца се местят в Родопи да гледат крави. Тъкмо смогват с кредита, когато в 2009-та катастрофира вторият син Венелин. Той се възстановява физически, но развива тежко психическо заболяване. За да се плати лечението му, се продава спасената от банката къща. Всички трайно отсядат в Родопи. 

Днес къщата им е като Ноевия ковчег. Имат 9 крави с 9 телета, две прасета, кокошки, каракачанска и немска овчарка, последната с 9 малки. И кон, язден на воля от 15-годишната щерка Ана Мария. Тя е обещаваща лекоатлетка в хасковското Спортно училище. „Дано на нея и провърви“ усмихва се баткото, сякаш вече прежалил своите мечти, въпреки 23-те си години. 

Защото фамилията изглежда имотна, но галопиращите цени на горивата и фуража, плюс неспиращата нужда от пари за лекарства,  закрепостява семейството към непресекващата работа-полето-обора, таксито и пак отначало. Дори и така, едва се свързват двата края.

Обаче не падат духом. Ще посрещнат очакваната с надежда 2013-та, живи и заедно на празничната трапеза. 

Мъничка порция щастие в края на една зловеща година.

Г. Христов

Николай преживя наводнението, за да помага за бъдещето на сестра си

Главата на семейството Мартин Йорданов се разкъсва между обора и таксито