Православната църква чества двама от най-влиятелните стълбове на християнската вяра – светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Макар да имат напълно различен произход, характер и житейски път, те са обединени от една и съща мисия и умират като мъченици в Рим на един и същи ден около 67 г. сл. Хр. по време на гоненията на император Нерон.
В иконографията двамата апостоли често са изобразявани заедно, прегърнати – символ на помирението и единството на Църквата.
Петър, който е роден с името Симон, е обикновен, необразован рибар от Галилея. Той е един от първите ученици, призвани от Христос, и става свидетел на най-важните събития от Неговия земен живот – от Преображението до молитвата в Гетсиманската градина. Петър е образът на горещата, но понякога колеблива човешка природа. Той е импулсивен, готов веднага да скочи в действие, но и уязвим.
Когато вижда Иисус да върви по езерото по време на буря, Петър събира смелост и тръгва към Него. Но щом отклонява поглед от Христа и се уплашва от силния вятър, започва да потъва. Този момент е класически пример за това как съмнението отслабва вярата. В нощта преди Разпятието, уплашен за живота си, Петър три пъти се отрича, че познава Иисус. Веднага след това чува петела да кукурига, спомня си думите на Учителя и плаче горчиво. Неговото искрено покаяние го въздига обратно – след Възкресението Христос го възстановява като апостол.
За разлика от Петър, Павел (първоначално Савел) е високообразован римски гражданин, фарисей и ожесточен гонител на първите християни. Той не е познавал Иисус при земния Му живот. Неговото обръщане към вярата е едно от най-великите чудеса в новозаветната история. Павел превръща християнството от местно еврейско движение в световна религия, като проповядва неуморно сред езичниците в Мала Азия и Европа.
Докато пътува за Дамаск, за да арестува християни, Савел е заслепен от ярка небесна светлина и чува глас: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“. След тази среща с възкръсналия Христос, той ослепява за три дни. Когато зрението му се връща по чудо, той се кръщава и се превръща от най-големия враг в най-пламенния защитник на Евангелието. В своето Първо послание до Коринтяните (Глава 13), Павел написва едни от най-красивите думи в световната литература, определящи същността на християнския морал: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее. Всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада.“
Днес в България празникът е известен и в народния календар като Петровден. Завършват Петровите пости и на трапезата традиционно се поднася младо пиле и ябълки-петровки. Утре, 30 юни, Църквата почита паметта на св. Павел (Павловден) – ден, в който народните традиции повеляват да се почива, за да се предпазят реколтата и домовете от огън.
