Само ДПС гласува против, а „Възраждане“ се въздържа
Само няколко месеца след като антикорупционната комисия беше закрита, а функциите ѝ бяха прехвърлени към Сметната палата и ГДБОП, мнозинството от „Прогресивна България“ спешно се зае да я възстанови. Причината е сумата от 200 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). България ще получи тези средства от Европейската комисия, когато изпълни ангажимента си за реална борба с корупцията.
Законът за възстановяването на КПК беше внесен по времето на кабинета „Гюров“, а сега бе подкрепен на първо четене от прогресистите, 12 депутати от ГЕРБ, 14 от ДБ, 11 от ПП, а „Възраждане“ не гласуваха. Депутатите на Делян Пеевски гласуваха против. За отбелязване е, че санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания партиен лидер беше инициаторът на закриването на КПК, а до разпарчетосването на комисията се стигна чрез законопрект на ГЕРБ.
През 2018 г. бе създадена Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество, която след това бе разделена на две - едната за противодействие на корупцията, а другата - за отнемане на незаконно придобитото имущество. В началото на тази година се стигна до окончателното им закриване със законопроект на ГЕРБ, като функциите бяха прехвърлени към ГДБОП и МВР, а Сметната палата трябваше да се занимава с проверки на имущество и конфликт на интереси на лица от висшите етажи на властта. Това предизвика остра реакция от страна на бившето обединение ПП-ДБ, което заяви, че с премахването на КПК „се замитат следите на Борисов и Пеевски“. ПП-ДБ искаха да се създаде Комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси.
В кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не даде обяснение защо сега хората му подкрепят връщането на комисията, за която твърдяха, че е била използвана като бухалка. „Казах, че след безобразието, което сътвори във Варна срещу Благомир Коцев, ние не можем да стоим зад подобна комисия. Надявам се, че всички сме си извлекли поука и сега няма да е същото“, заяви герберският лидер.
Правосъдният министър Николай Найденов пък каза, че разблокирането на парите по ПВУ не е единствената мотивация за връщането на комисията, а че по-скоро имаме нужда от орган, специализиран в борба с корупцията, който обаче да работи и да бъде надграждан. „Именно политическата безпристрастност на състава на комисията е гаранция за функциите на самата комисия“, коментира той.
Очаква се следващата седмица възстановяването на КПК да бъде гласувано на второ четене.
Какво се предвижда
В мотивите за възраждането на КПК се предвижда създаването на петчленна комисия като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Предлага се мандатът на комисията да бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. Предвижда се на всеки шест месеца комисията да се отчита пред Народното събрание и да внася годишен доклад за дейността си.
В обхвата на комисията попадат 52 категории лица, след които президентът и вицепрезидентът, народните представители, членовете на Министерски съвет, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от България, българските еврокомисари. Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Като оперативноиздирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
ЕВА-МАРИЯ РАЙКОВА
