Най–зле е представянето в дейностите по цифровизацията
България е на път да сложи точка в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. Планът се оказа сериозно предизвикателство пред институциите, които бяха принудени за пръв път най-напред да изпълняват поетите ангажименти и реформи и после да получават пари. Тази начин на бюджетиране и финансиране се оказа много голямо предизвикателство в политическата криза, като планът постоянно бе на ръба на провали. Те бяха избегнати с цената на серия от предоговаряния на обещаните реформи и инвестиции.
Краят на август е последният срок за реализиране на разходи по плана, като окончателната равносметка предстои. Тя ще може да бъде направена едва след последното пето плащане, което се очаква до края на тази година. Вече обаче може да се твърди, че страната ни се размина с пълното фиаско по плана, като за това принос има много сериозната мобилизация на министерствата през 2025 и 2026 г. В хода на предоговарянията станаха ясни и по-големите провали.
Какво успя и какво не успя да постигне страната?
През изминалата седмица кабинетът на Румен Радев прие последното възможно като срокове изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това е пето поред изменение. От плана най-напред отпаднаха инвестиции, а бюджетът му бе предоговорен в края на 2023 г. После планът бе генерално предоговорен при кабинета на Росен Желязков заради блокажа в сектор енергетика - в средата на 2025 г. В края на 2025 г. планът мина през нови изменения - заради очертаващи се промени в изпълнението и затруднения в отделни инвестиции. Подобни корекции имаше и при служебното правителство с вицепремиер Мария Недина. Промените в реформите бяха коментирани подробно, като предстои да видим дали ЕК ще приеме за убедително изпълнението на последните трудни решения по плана - разделянето на БЕХ на две и реформата във ВиК сектора с преструктуриране на операторите и нови правила за ценообразуване. При инвестициите равносметката показва, че
най-голям брой проекти са се провалили в по линия на цифровизацията
и новите информационни системи в отделни сектори.
Одобреното тази седмица от кабинета изменение на плана донесе две лоши новини по линия. От него изцяло отпада, тоест остава с 0 евро финансиране, нова ключова система - изграждането на единна информационна система по устройство на територията, инвестиционното проектиране и разрешаването на строителството. Целта на тази система бе да улесни гражданите и бизнеса и да даде възможно всички дейности в инвестиционния процес да бъдат администрирани изцяло по електронен път. Така на теория следваше да стане възможно електронното подаване на документи, заявления и проекти, разрешаване изработването и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация. Тази задача е възложена на МРРБ в далечната 2018 г., но и до днес не мръднала особено. Предвиденото финансиране от 1.76 млн. евро по ПВУ за тази система отпада изцяло, защото избраният изпълнител дотук е свършил само 1 от общо 6 дейности и е връщан 6 пъти заради некачествено изпълнение, става ясно от одобрената от кабинета справка за промените. За капак е установено, че проектът няма как да се изпълни без законови промени.
С тройно намален бюджет е и свързан с провалилата се информационна система втори проект - за пилотно въвеждане на ИТ инфраструктура за строително-информационно моделиране.
Поредна лоша новина има и по друг голям проект, свързан с цифровизацията - за предоставяне на обучения за придобиване на цифрови умения. Тази инвестиция мина през серия от корекции, като в края на ноември 2025 г. бюджетът бе намален от 227 на 218 млн. лв. Сега бюджетът пада на 87.6 млн. евро, а вместо 260 000 сертификата за обучение, се очаква реално изпълнение 130 000 сертификата, тоест на половина. По този проект се е наложило повторно изпитване на 78 181 души, които са решили изпитния тест за време под 10 минути.
Освободените пари от тези бюджети ще бъдат пренасочени към финансирани с национални пари проекти в НАП и Агенция „Митници“, които обаче са реализирани след 2022 г. и могат да бъдат включени като допустим разход по ПВУ.
Това не са единствените провали в дейности, свързани с цифровизация - в края на 2023 г. от плана отпаднаха голям проект за цифровизация на „Български пощи“ - за 101.6 млн.лв., като пощите се оказаха изцяло недопустими като бенефициент заради финансовите си затруднения. Отпадна и проектът за 112 млн. лв. за цифровизация за комплексно управление на водите. „Сега“ вече писа и за друга кръгла нула - за дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни. Този проект за 124 млн. лв. първо бе намален наполовина - в края на 2023 г., а после през 2025 г. напълно отпадна с аргумент, че няма стартирало изпълнение.
Слабо изпълнение има и в сектор „Здравеопазване”
Тази седмица кабинетът намали сериозно - от 93.8 млн. евро на 61.2 млн. евро, бюджета на проекта за изграждане на нови и оборудване на съществуващи центрове за мозъчносъдови заболявания. Тук освен обжалване на поръчката за доставка на оборудване, има и проблем заради необходимост от съгласуване с Агенцията по ядрено регулиране на част от уредите, които са с йонизиращо лъчение. Окончателно отпадат и парите за хангари за медицинските вертолети - МЗ губи по това перо около 4.5 млн. евро, като най-сериозно е забавянето при хангара в София - тук дори няма издаден акт за държавна собственост на името на МЗ. Здравната система загуби сериозно финансиране и за модернизацията на лечебни заведения покрай проблеми с поръчките, като при първоначален бюджет от 349 млн. лв. последно финансирането стигна 225 млн. лв.
Политически наложените мегапроекти се провалиха
Ще бъде интересно да се види изпълнението при проектите, свързани със сектор „Енергетика“. Тук наложените с цената на шумни политически скандали мегапроекти се провалиха или бяха преработени. Провали се изцяло проектът за комбинирано производство на електроенергия и топлина от геотермални източници с бюджет от 343 млн. лв, както и идеята за нова държавна фирма, която да закупи огромно количество батерии за съхранение на енергия от ВИ - проектът RESTORE. Този проект бе преработен генерално и вместо централно купуване на батерии се премина към финансиране на проекти на частни инвеститори. Бюджетът първо бе орязан наполовина, а след голям интерес - бе увеличен.
Въобще изпълнението на реформите и инвестициите в областта на нисковъглеродната икономика по плана за възстановяване следва детайлно да се анализира след приключването им, доколкото това бе най-проблемната част от него. Следва да се проследи и изпълнението на прехвърлени към оперативни програми големи проекти заради забавяния и невъзможност да бъдат приключени навреме по ПВУ. Тук номер 1 като провал е големият проект за доизграждане и реконструкция на ВиК системи в агломерации с от 5000 до 10 000 жители с бюджет 300 млн. лв., където поръчките масово зациклиха и дейността бе прехвърлена към оперативна програма „Околна среда“.
По плана за възстановяване има не само провали, а и успехи. Такъв е безспорно спасяването на поръчките за нов подвижен състав на БДЖ, дело на кабинета „Желязков“, и приключването в срок на изграждането на STEM кабинети в над 2000 училища, което се сочи като добра практика в официални документи на ЕС за изпълнението на плановете в страните - членки.
ТАНЯ ПЕТРОВА
