Блокираните средства по ПВУ са малкият проблем, големият е торпилирането на демокрацията
370 млн. евро е сумата, задържана от Европейската комисия сума от плащанията по Haциoнaлния плaн зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт нa Бългapия (ПВУ) заради Комисията за противодействие на корупция (КПК) и процедурите по отчетност и контрол над главния прокурор. Това показват сметките покрай получаването на траншовете.
И макар сумата да не е малка, тя изобщо не е най-големият проблем в случая. Основният проблем е, че организации като КПК, също както безотчетният и недосегаем главен прокурор са антидемократични инструменти, които рушат из основи правовата държава в България.
Докато ЕК чака антикорупционната комисия да заработи, ние си знаем, че това ще се случи, колкото се случи съдебната реформа и прекрояването на модела на Висшия съдебен съвет. Политиците пък шизофренично, след като я напомпаха с правомощия и я
въоръжиха така, че да може да смачка всеки
политически и икономически опонент, без да се налага да се обяснява пред обществото, се юрнаха да я закриват. Делян Пеевски, като специалист по корупция (отличен от САЩ и Великобритания по темата), излезе първи на амбразурата. Естествено, нищо не е закрито, ползват си я със здраве. Ние пък ѝ плащаме издръжката, после ще плащаме обезщетенията, които тепърва ще се присъждат на жертвите ѝ. Караме по инерция, свикнали от прокуратурата.
Но Европейската комисия констатира, че не е задоволително изпълнена целта от ПВУ за „пълно функциониране на антикорупционния орган“. Не са представени доказателства за реално разгръщане на дейността му, включително назначаване на ръководство и осигуряване на човешки, финансови и технически ресурси. Процедурата за избор на нови членове заседна в политическата криза, а през това време начело на комисията продължава да е Антон Славчев, който реално никога не е избиран за титуляр на поста, а сега оглавява две комисии и може би взема две заплати (бихме знаели отговора на този въпрос, ако информацията не се криеше грижливо). Още по-сериозни са забележките до реформите в наказателния процес и отчетността на главния прокурор. Въпреки направени промени в НПК и Закона за съдебната власт, все така няма съдебна проверка при отказ от образуване на разследване, няма гарантирано право на съдебен контрол върху спиране или прекратяване на разследвания. Процедурата за назначаване на „контролиращ прокурор“, който да следи разследванията срещу главния прокурор, е непълна за случаите, в които разследването е прекратено, смята още Еврокомисията. В „Сега“ сме описвали този проблем с препратка в НПК към несъществуващ член, както и други неразбории около прокурора за разследване на главния прокурор.
Задържаният от ЕК транш, не е наказание. Но това идва да покаже, че реформите не може да се свеждат да отметки и формално изпълнение на обещания, трябват реални резултати.
Мастодонтът КПКОНПИ беше разделен на антикорупционна комисия и такава, която да отговаря за конфискацията, по времето на т.нар. сглобка между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Уж трябваше да получим работещи органи с нов състав и нов морал,
получихме едно чудовище на стероиди,
бухалка с разширени правомощия, чиято ефективност може единствено да се измери с разчистването на враговете на Делян Пеевски. Санкционираният лидер на ДПС, както се пенеше, че КПК трябва да бъде закрита, даже внесе законопроект за това, я взе на ръчно управление.
Факт е, че основният двигател за реформата с КПК, както и за главния прокурор, бяха ПП-ДБ. За разлика от ГЕРБ и ДПС обаче те не останаха във властта. Бойко Борисов и Делян Пеевски поеха контрола над държавата и можеха да направят работещи и КПК, и инструмента за разследване на главния прокурор. Вместо това Борисов остави всичко в ръцете на Пеевски, който добре се окопа със свои хора на всякакви нива и постове и развъртя КПК като тежка бухалка. Тя виси над главата и на самия Борисов понастоящем.
Така че отговорността за провала на тези реформи е на Бойко Борисов и Делян Пеевски. И задаващите се избори са идеалният момент да си я понесат.
Влизайки от скандал в скандал, лесно забравяме, губим контекста. И така лесно ни въвличат в следващото извращение с власт. Комисията за противодействие на корупцията беше обещана в ПВУ, за да се заобиколи неработещата прокуратурата. Вместо това обаче получихме втора неработеща институция, или по-скоро работеща само в интерес на кукловодите си. Ако реформата в прокуратурата някога беше завършила, ако имахме нормален Висш съдебен съвет, в който политическите влияния, порочното кадруване и злоупотребата с доверие не са стил на работа, ситуацията би била съвсем различна. В резултат сега имаме КПК.
Вероятно тези, от които зависи, се страхуват, че
ако имаме работеща прокуратура, току-виж се озоват изправени пред съда
с годно обвинение и пратени в затвора. Затова съпротивата може да бъде лесно обяснена.
Да вземем само акцията срещу кмета на Варна Благомир Коцев, в която основната роля беше на КПК. Видяхме как могат да се правят шумни акции, с които се правят внушения, но не се дават отговори. Чухме сериозни обвинения за натиск от агенти на КПК, много напомнящи за прийомите на комунистическите служби, но не разбрахме тези евентуални злоупотреби с власт и престъпления срещу правосъдието разследват ли се, търсят ли се отговорните, ще има ли последици. Дотук сме свидетели само на демонстрация на сила, не на правосъдие, да са надяваме, че повече за стила на работата на КПК ще излезе наяве в съда, когато делото срещу Коцев тръгне по същество. (Макар че ако се съди от лекотата, с която съдът позволява охрана на свидетели по делото, не трябва да имаме особено високи очаквания.)
Ако има нещо неизменно в историята с КПК и с недосегаемостта на главния прокурор, то това е отказът на хора като Борисов и Пеевски да допуснат институции, които са отчетни и работят в името на обществото. Затова следващата шумна акция и помпане на мускули трябва да ни изненадват не повече от сняг през януари. Те са просто част от добре познатия модел на завладяната държава.
ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
