Депутатите се очаква тази седмица да разгледат на второ четене окончателните промени в Изборния кодекс. Преди това текстовете ще бъдат обсъдени в правната комисия, след като на първо четене Народното събрание одобри четири отделни законопроекта, които впоследствие бяха обединени в общ проект. Сред най-съществените промени е връщането на машинното гласуване във вида, в който се използваше през 2021 г. Предвижда се машинният вот отново да бъде основен начин за гласуване, а хартиената бюлетина да остане като възможност само в населени места с под 300 жители.

Целта на промяната е да бъде възстановен моделът, при който машините имат водеща роля в изборния процес. Според вносителите това ще намали броя на недействителните бюлетини и ще ограничи възможността за грешки при отчитането на резултатите.

Част от предложенията предвиждат и нов механизъм за контрол върху машинния вот. След приключване на изборния ден секционните избирателни комисии ще отчитат резултатите от машините чрез отпечатан протокол, генериран от устройствата. Така данните ще бъдат подкрепени и с физически документ, който ще може да бъде проверяван.

Предлага се Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи да извършват проверки на софтуерните модули, свързани с преброяването на гласовете. Контролът ще се осъществява по специално утвърдена методика от двамата министри.

Промените предвиждат още отпадане на избирателен район „Чужбина“. Премахва се и ограничението за разкриване на максимум 20 изборни секции в държави извън Европейския съюз. Така в страни с големи български общности ще може да бъдат откривани повече места за гласуване.

В пакета от предложения е включено и въвеждането на устройства за сканиране на лични документи в изборните секции. Те ще могат автоматично да въвеждат данните на избирателите в електронен списък, което според вносителите ще улесни работата на секционните комисии и ще намали риска от технически грешки.

Сред приетите на първо четене текстове е и разширяване на правомощията на председателя на Централната избирателна комисия. Предлага се той да има по-голяма роля при организацията и координацията на изборния процес.

Предвиждат се и нови правила за участниците в изборите. С промените се разширяват ограниченията за участие в секционните избирателни комисии, както и изискванията за несъвместимост при наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети. Друга промяна дава възможност за обжалване на решения на районни и общински избирателни комисии, когато те са отказали да установят нарушение на изборното законодателство.

В законопроектите е заложено и увеличение на глобите за публикуване на данни от екзит полове преди края на изборния ден. Мотивът е да се предотврати възможността предварителни резултати да влияят върху поведението на избирателите, докато гласуването все още продължава.

След като бъдат разгледани от правната комисия, окончателните промени трябва да бъдат гласувани от депутатите на второ четене в пленарната зала. Ако бъдат приети, те ще въведат най-съществените промени в изборните правила след последните изменения, с които машинното и хартиеното гласуване бяха поставени в настоящия им формат.