С настъпването на пролетта и лятото хората прекарват все повече време навън сред природата, но това води и до риск от ухапване от кърлежи – малки паразитни членестоноги, които могат да пренасят причинители на различни инфекциозни заболявания.
В България кърлежово-преносимите инфекции представляват съществен проблем за общественото здраве, особено в месеците от април до октомври.
Кърлежите се срещат най-често в тревисти площи, гори, паркове и дори в градска среда. Те не скачат и не летят, а се прикрепват към човека при допир с растителност. След попадане върху кожата, кърлежът търси подходящо място за захващане – обикновено топли и влажни зони като подмишници, слабини, зад коленете или окосмената част на главата. Ухапването е безболезнено, тъй като слюнката на паразита съдържа вещества с обезболяващо действие, казва д-р Анелия Зашева от Клиника по инфекциозни болести на ВМА.
Най-разпространеното кърлежово-преносимо заболяване у нас е лаймската борелиоза, причинена от бактерии от рода Borrelia. В ранния стадий често се наблюдава характерен кожен обрив, наречен „еритема мигранс“ – разширяващо се зачервяване около мястото на ухапване. Заболяването може да протече и с неспецифични симптоми като отпадналост, температура, главоболие и мускулни болки. При липса на лечение инфекцията може да засегне ставите, нервната система и сърцето.
Друго често срещано заболяване е марсилската треска, причинена от бактерии от рода Rickettsia. Тя протича с висока температура, главоболие и обрив по тялото, като често на мястото на ухапването се образува тъмна коричка (т.нар. „есхар“). В повечето случаи заболяването има благоприятно протичане при своевременно лечение.
По-рядко, но с по-тежко протичане, се среща кримско-конго хеморагичната треска – вирусна инфекция, която може да доведе до сериозни усложнения. Тя се характеризира с висока температура, обща отпадналост и в тежките случаи – нарушения в кръвосъсирването.
Предаването на инфекциите не става моментално след ухапване. Обикновено е необходим определен период от време, през който кърлежът остава прикрепен към кожата, което прави ранното му отстраняване ключова превантивна мярка.
Профилактиката включва носене на защитно облекло при престой сред природата, използване на репеленти, както и внимателен оглед на тялото след разходка на открито. От значение е също така хората, които имат домашни любимци, да ги проверяват за кърлежи след престой на открито.
При откриване на кърлеж е важно той да бъде отстранен правилно – без въртене и притискане, с помощта на пинсета или специален инструмент.
При поява на симптоми в дните или седмиците след ухапване, като обрив, температура или необяснима отпадналост, е необходимо да се потърси медицинска помощ. Ранната диагностика и своевременното лечение с подходящи медикаменти водят до благоприятен изход в повечето случаи.
Информираността и превенцията са най-доброто средство за ограничаване на риска от кърлежово-преносими заболявания и позволяват безопасно наслаждаване на природата през топлите месеци.
