Поетесата Ресмие Мюмюн издаде първата си книга на български език, озаглавена „Прозрение“. В изданието тя представя на вниманието на читателите част от своите произведения, написани на български език, а някои-преведени от турски. Сборникът съдържа 43 стихотворения, 3 есета, 2 статии, 1 мемоар и 1 предание.
В новата си книга авторката представя българските преводи на свои стихотворения като „Родина“, „Аз съм туркиня“ и „Мюсюлманин в България“. Включено е и стихотворение, посветено на театралния актьор Мустафа Исмаил (ТЕО), член на бившата кърджалийска арт трупа „FRİENDS“, по чиято инициатива е издадена дебютната й стихосбирка „Ак Meleğim“ (Моето бяло ангелче).
В българските си стихове Ресмие се стреми да обрисува личността на поета, както и своята, подчертавайки, че „всъщност никой не ми е истински враг“ и „Няма да търся Човека мъртъв“, и че вече поема по пътя на собствената си духовна същност. Поетесата поставя въпроси за това кой каква полза има от проявата на лоши качества като високомерие, себелюбие, егоизъм, самовлюбеност (нарцисизъм) и показност. Тя обръща внимание и на това колко малко е необходимо на човека, за да бъде истински щастлив.
След лиричните стихове, отразяващи дълбоките й чувства към човека, когото е възприемала като „сродна душа“, преживяната любов и голямото разочарование, произтичащо от предателството, тя стига до осъзнаването, че е „живяла с илюзии, мечти, блянове“, а в стихотворението „Прозрение“ -на това какво е всъщност истинската любов:
„…когато се събудих от дългия сън.
Тогава намерих себе си
след дълги нощи на лутане и самота.
Когато бях толкова сама,
а Бог...винаги до мен.“
Търсейки любовта сред хората, поетесата преоткрива Бога и Божествената любов и започва да гледа на света със съвсем други очи:
„Слънцето се смее, небето мига,
дечица скачат по зелената шир-…“
В последното си стихотворение Ресмие изразява мечтата си за свят, изпълнен с любов и състрадание:
„Ще бъда малко облаче бяло,
което носи обич и любов
ще погаля всяка душа мило
и омразата ще бъде позор…“, а в последния стих тя обещава: „…и добрият ще бъде мой кумир.“
Във втората част на книгата са включени есета на теми като жената, истинските приятели и пропуснатите мигове на щастие. Поместени са и статии със заглавия „Да оставим ли насилието в училище?!“ и „Защо обществото се интересува от личния живот на публичните личности?“. Книгата съдържа още мемоара „Среща на кърджалийски журналисти“ и превод на „Предание за циганското момиче“ от изследователската й книга „Топонимията на село Костино и околността“.
Редактор на книгата е кърджалийският поет Хашим Семерджи, а предпечатната подготовка е дело на учителя по информационни технологии Ибрахим Ибрахим.
По повод излизането на новата си книга авторката сподели следното:
„Слава на Всевишния Аллах, че в ръцете си държа книгата с мои стихове и други произведения, написани или преведени на официалния език на нашата страна – български. Дано тази книга да бъде моят малък принос към българската литература. Желанието ми е посланията, най-общо казано, които отправям чрез нея, да достигнат до правилните хора: В нашата родина България, както и да сме третирани, ние сме турци. Поетичните души са чувствителни, затова разочарованията ги водят към вътрешно пътешествие и в крайна сметка те намират Създателя си.“
„Прозрение“ е единадесетата книга на Ресмие Мюмюн.
Кърджали бг вести